Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Особено важно значение за кодификацията на правописните и граматичните норми на черковнославянския език (съкр. ЧСЛЕ) има граматиката на украинския филолог епископ Мелетий Смотрицки (род. ок. 1577 – 1579 или 1572 – поч. на 17 (27) декември 1633 г.). Тя е озаглавена „Γραμματικῆ славéнскiѧ прáвилное Сѵ́нтагма“ („Правилно устройство на славянската граматика“) и е публикувана през 1619 г. в литовския град Еве (сега Вевис, близо до Вилнюс). С тази книга окочателно се установяват правописните и граматичните норми на ЧСЛЕ.
И така, ЧСЛЕ е руска редакция (видоизменение) на старобългарския език. Ето някои от най-важните му особености.
Азбуката на ЧСЛЕ е кирилицата и тя има 40 букви. Част от буквите са синонимни, т.е. те означават един и същ звук. 
В черковнославянските писмени текстове се пишат и редица надредни знаци: три вида ударения, два вида придихание, две точки над буквата ї и над буквата ѵ̈, паерчик. Думи, с които се назовават свещени понятия, се съкращават с титла. Титлата може да бъде проста (тя представлява чертица, написана над думата) и буквена. При съкращаване на дума с буквена титла една от пропуснатите букви се пише в надредна позиция. В отделни случаи изписването на титла може да посочи и по-специален смисъл. Например съществителното име а῎гг̅лъ, съкратено с титла, означава „добър дух; Божи ангел“ и се чете [ангел]. Съществителното име а῎ггелъ, изписано без съкращение, означава „зъл дух; паднал ангел; сатанински служител“ и се чете [аггел].
Най-важните разлики между старобългарския език и ЧСЛЕ са свързани с изговора. Старобългарската носова гласна[он] в ЧСЛЕ се заменя с у, а старобългарската носова гласна [ен] – с я. В ЧСЛЕ няма гласен звук [ъ]. Старобългарските ерове (ъ и ь) в силна позиция в ЧСЛЕ се изясняват съответно в о и е. 
Морфологията на ЧСЛЕ не се отличава съществено от положението в старобългарския език. Синтаксисът обаче е много усложнен, защото ЧСЛЕ, бидейки преди всичко богослужебен език, трябва точно да предаде смисъла на сакралните текстове, написани на гръцки език и употребявани в православното богослужение.
ЧСЛЕ разполага с много богата лексика и затова има възможност точно да предаде смисъла и на най-трудните гръцки оригинали на богослужебните книги. 
На ЧСЛЕ през миналите векове е създадена богата книжнина, която е предимно богословска. 
ЧСЛЕ и досега се използва като богослужебен език в православното славянско богослужение в България, Македония, Сърбия, Украйна, Русия и Белорусия, а отчасти се употребява и в богослужението на католиците от източен обред.

Заб. При написването на предложените бележки съм ползвал сведения от следните трудове: 1. К. Мирчев. Старобългарски език. С., 1985, с. 6 – 13; 2. К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. С., 1978, с. 47 – 64; 3. Ив. Гълъбов. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Ч. I. С., 1980, с. 54 – 60; 4. Граматика на старобългарския език. С., Издателство на БАН, 1991, с. 58 – 59; 5. Ив. Харалампиев. Историческа граматика на българския език. В. Търново, 2024, с. 34 – 45; 6. архим д-р Атанасий Бончев. Църковнославянска граматика. С., 1995; 7. А. А. Плетнева, А. Г. Кравецкий. Церковнославянский язык. Москва, 2021; 
(Край)

Иво БРАТАНОВ