Синият салон на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ ще бъде домакин утре, 26 септември, от 17.30 часа на представянето на книгата на Бойко Антонов „Емигрантски воли и неволи“, в който ще участва и Театрална школа „Артистисимо“.
Книгата представлява сборник с разкази, вдъхновени от реални събития, значителна част от които автобиографични. С жив стил и без излишна стилизация, Бойко Антонов проследява своя житейски път - от детството в България, през предизвикателствата на емигрантството, до изграждането на нов живот отвъд океана. Сюжетите му се движат по границата между реалност и художествена интерпретация, превръщайки личния опит в съпреживяване на едно житейско пътешествие.
Бойко Антонов е създател и директор на Международния фестивал за авторска детска и юношеска драматургия и песен в САЩ е Бойко Антонов, както и директор на „Академия Христо Ботев“ във Вашингтон. Съосновател е на Асоциацията на българските училища в Америка. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. По негова покана миналата пролет Театър-школа „Артистисимо“ към Възрожденско читалище „Зора“ с ръководител Иглика Пеева участва във II Международен фестивал за авторска детска и юношеска драматургия и песен в Чикаго, САЩ, където спечели седем награди.

- Кой си ти?
- Роден съм в Пловдив. Завършил съм специалност „Автоматизация на производството“ и работя в сферата на мениджмънт и изчислителни технологии. Ръководил съм големи проекти в много страни по света. През последните 30 години живея извън България и предимно в САЩ. Работил съм в най-големите световни компании - БАН, C&L, PwC, IBM, Census и Библиотеката на Американския Конгрес. 
- Къде се корени приключенският ти дух? 
- Може би в гените, а може и да е някъде другаде. Обичам силните изживявания. Минах през карате, парашутни скокове, каяк по диви води, където имам едно първо място на републиканско първенство, гмуркане и риболов, срещи с акули, яхти и безмоторни самолети и какви ли не още щуротии, от които главата на моята мила майка побеля. Всеки човек има нужда от адреналин. Някои обичат да го получават, седейки на дивана и гледайки „страшни“ филми и телевизионни поредици с акули, динозаври, диви животни и други, докато аз
предпочитам да повдигам нивото на моя адреналин с директно изправяне пред природните стихии
за да разбера, че те не са такива, каквито ги показват на екрана. 
- Кои са любимите ти детски и младежки приключения? 
- Като дете обичах планините, покоряването на върхове. Често носех в огромната си раница интересни камъчета, които събирах по горските пътеки. Обичах морето с неговите тайни, скрити под вълните, риболова с татко, а и без него, карането на дядовото колело под рамка и разбира се подслушването на разговорите на възрастните, насядали около лагерния огън, след като са ни сложили да спим. 
- В коя точка на света си се чувствал най у дома си? 
- По някаква неизвестна за мен причина, аз се чувствам у дома навсякъде по света. Моите пътешествия са ме отвеждали и в големи градове със забулени в облаците небостъргачи, и в безлюдни пустини, и в подводното царство на Нептун, както и в малки китни селца с живописни дворове пълни с цветя или палми, а някъде даже пълни с домати, чушки и гьозум и навсякъде съм се чувствал у дома. Иначе
моят дом е в САЩ, в едно малко американско селце на брега на Атлантика, с много цветя в градината и много диви и питомни животни около мен
Между приключенията обичам да се завръщам там, да седна пред запалената камина и да разглеждам снимки от поредното пътуване или да пиша моите разказчета, които пресъздават в по-литературен вид това, което съм преживял или това, което ми се е искало да преживея. 
- Какво остави в сърцето ти Малта? 
- Малта е китно малко островче с голяма история и приветливи хора. Там за първи път се сблъсках с истинското ниво на големите международни компании и техните правила. Малта ме научи на упоритост - да се справям с проблеми, за които никога не бих повярвал, че съществуват и ми показа разнообразието на морските простори. В моята книга „Емигрантски воли и неволи“ можете да прочетете за моите загуби и победи на малтийска земя.
- Как се усеща българският дух в САЩ? 
- САЩ е велика страна, каквото и да приказват злите езици. Българското присъствие там е сравнително слабо като количество емигранти, но доста осезаемо в културно отношение. Много американци са запалени по българските хора, българските песни, българската култура. Танцови състави, като този на американката Кати Спрингер, която има невероятно богата колекция на български носии, певческата група „Орфея“ с ръководител Татяна Сърбинска и съставена само от сладкогласни американски момичета, които пеят прекрасни български песни без акцент и много, много други доказват, че 
българската култура намира много благодатна почва в Америка
В САЩ, за разлика от Европа, идентичността на човек се определя не само като принадлежност към американския народ, но и със спецификата на неговата родствена памет и принадлежност. За съжаление много от нашите сънародници не разбират това и не учат децата си да пазят тази индивидуалност. Това води до обезличаване на децата и влияе негативно на тяхното бъдещо развитие в американското общество. 
- Какво те провокира за твоята дейност в полза на българската просвета и култура в Америка? 
- Да си кажа честно, нищо специално не ме е провокирало. Правя го просто като българин. Господи, защо нашите професори лингвисти ни карат да пишем българин с малка буква? Българин трябва да звучи гордо, голямо и прекрасно. Може би заради такива недомислици, а те са много, съм се включил в просветната и културна дейност за благото на Българите. 
- Кое качество у хората цениш най-много? 
- Много са качествата, които ценя у хората. Може би най-много ценя честността и достойнството, които за съжаление се срещат все по-рядко у съвременниците ни. 
- Какво би искал да оставиш след себе? 
- Гол и сляп съм се появил на този свят, гол, но с отворени очи искам да си замина от него. Прахът ми ще се разпилее и нищо материално няма да остане от мен, но
ако съм успял да отворя очите дори само на едно дете, да го накарам да погледне на света и да уважава себе си, България и българското
моята мисия на този свят ще е изпълнена. 
- Какво би казал на българите живеещи по света и на тези, които живеят тук? 
- Гордейте се, че сте се синове и дъщери на тази прекрасна страна. Пазете българския дух. Той не е само дума, той трябва да живее в сърцето на всеки, който се е докоснал дори за малко до българските песни, хора, древна култура и история. Това са стълбовете на българщината. Пазете ги от прах, оплюване и плесен. Обогатявайте българският език, но не с недомислени чуждици, а със стойностни български думи.
Учете истинската българска история, не тази, която окупатори са ни насаждали, за да загубим идентичността си
Уважавайте нашите герои Левски, Раковски, Ботев, Стефан Караджа, Петър Берон, Яков Крайков, Тодор Плочев, Иван Вазов, ген. Владимир Вазов - победителя при Дойран, пред когото дори враговете свалят своите знамена, майор Христо Луков, който се бие сам с четири оръдия срещу вражески полк и спасява Кюстендил. Уважавайте и тези българолюбци, които са допринесли, за да я има нашата България: американският президент Удроу Уилсън, спасил България от разцепление, Джанюариъс Макгахан, Жан дьо Вестин, Юджийн Скайлър, Мерсия Макдермот, Луи Айер, Виктор Юго, проф. Рикардо Пикио, Мартин Кейниг и много още незапомнени имена.