Тази история няма нищо общо с латино сериалите, макар голяма част от живота на главните герои да се развива именно в Латинска Америка. Но сюжетът може да послужи за нелош сценарий. За приказна история, получила Божията благословия.
Главните герои са Даниела и Пабло Давид. Тя - българка, от Русе, той - чилиец. Даниела Илиева е на 38 години и е завършила СОУ „Христо Ботев“. След това постъпва в Медицинския институт и се дипломира като акушерка. Започва работа в тогавашната Окръжна болница, след това в Червена вода и междувременно подава документи да замине за Израел. Времената са тежки, заплатите малки и след две години чакане и учене на иврит Дани заминава за Йерусалим. Става част от медицинския екип, който се грижи за много болен възрастен мъж. Почти пет години от живота на русенското момиче преминават там. Докато работи, Дани посещава местната Адвентна църква и в един прекрасен ден съдбата я среща с Пабло.
Семейството ми е православно, но винаги съм търсела истината и обяснението на всички неща, които се правят от религиозните ми роднини, разказва Дани. Тъй като никога не получавала удовлетворителни отговори и всичко се свеждало само до традициите,
намерила си сама Библия
и по случайност попаднала заедно със своя съученичка на курс, организиран от Адвентната църква в Русе. Отишла на събирането и без каквото и да е притеснение, питала лекторите всичко, което продължавало да я вълнува. Не се чувствах обвързана с тази църква и спокойно влизах в спорове, казва Дани. Тъй като хората били много любезни и религиозно грамотни, младото момиче получило своите дълго търсени отговори. Разбрах, че десетте Божи заповеди не са нещо остаряло, че Съботният ден трябва да се пази и още много неща, които ме накараха да пожелая да бъда част от тази църква, признава Даниела. Кръстили я отново, по библейски, според адвентните традиции.
Всичко това не било прието спокойно от родителите й, но все пак те се съобразили с избора на дъщеря си. Сега нещата са много различни, но тогава на адвентистите се гледаше като на някаква секта и никой не се съобразяваше охотно с техния съботен ден например, казва Даниела.
В Израел на Дани й се налага да превежда службите и литургиите в църквата от английски на руски или български, за да са разбираеми за останалите вярващи. Пасторът обаче бил сменен и
на негово място пристига Пабло
със съпругата си и двете им деца. Това се случва по време на нападението на САЩ над Ирак. Повечето хора в Израел били изплашени от евентуална ответна атака от арабите към евреите, затова едни си стегнали багажа към безопасни точки на света, а други, като Дани, останали и спазвали всички препоръки на правителството за лична защита от нападение. Носехме маски, раздадоха ни инжекции срещу обгазяване имаше и всякакви други доста потискащи мерки, разказва Даниела. В това време умира съпругата на Пабло, която била тежко и нелечимо болна, и мъжът се връща в Чили заедно с децата си Карин и Стефан.
Любовта между Дани и Пабло се ражда спокойно, постепенно, с писма и телефонни разговори от двата края на света. Стига се до най-важния момент в живота им - предложението за брак, което се случва тук, в Русе, защото благословията на родителите била важна и за двамата. Шест месеца по-късно има сватба, но във Варна, за да е по-близо до летището за гостите им от четирите краища на света. Един след друг на бял свят идват трите им момчета - Джошуа /5 г./, Иммануел /4 г./ и Ядид /1,6 г./. Имената и на тримата сина са на иврит и свързани с Исус. Джошуа означава „Бог спасява“, Иммануел е „Бог с нас“, а Ядид - „Възлюбен“. Много съм щастлива и се чувствам благословена, признава Дани.
Другият главен герой, Пабло Давид Ротман Гаридо, е син на зъболекари от Сантяго, столицата на Чили.
Баща му е евреин, а майка му ревностна католичка
Когато майка ми разбра, че християнството ме привлича много, реши, че е добре да стана пастор, но аз исках да имам свое семейство - нещо, което в католическата църква е недопустимо, обяснява професорът по теология Пабло. Всъщност заради пъстротата на религиозната принадлежност във фамилията му родителите оставили четирите си деца сами да избират каква вяра ще изповядват - юдаизъм или католицизъм. При Пабло се получило трето - адвентизъм, което внесло допълнителен колорит в картината на семейство Ротман Гаридо. Младежът записва да следва инженерство, но в четвърти курс на университета решава, че не това е в сърцето му и се отдава на богословието. Вярвам, че можем да служим на Бога в каквато и да е професия, но почувствах, че
инженерството не е за мен и избрах да стана пастор
разказва Пабло. Нито един от двамата му родители не е съгласен да прекъсне точната наука и да продължи с теология, но решението вече било взето.
След тригодишен курс в Чили Пабло напуска родината си и заминава за Франция, където остава седем години, докато завърши в Страсбург всички научни степени и стигне до доктор на науките. Оттам отпътува за Аржентина, където се ражда дъщеря му Карин. След това е изпратен във Венецуела и там става щастлив баща на Стефан. И двете големи вече деца учат медицина в Аржентина.
Когато Пабло и Дани свързват живота си, в същата година съпругът преживява мозъчен инсулт.
Божие чудо е, че няма никакви последици
от този инцидент, коментира сега Дани. Тъй като състоянието му било критично, семейството трябвало да се съобрази със законите на Чили и децата да бъдат осиновени от Дани, за да имат попечител. Сега имаме пет деца и сме много щастливи, единодушни са и двамата родители. Домът им е пълен, а малките юначета растат в огромна къща с двор, по дърветата на който скачат маймуни, а по поляната бродят костенурки - напълно екзотичен за България пейзаж. Сега живеят в Бразилия, където Пабло преподава в университет, но преди да заминат за тази огромна страна, дълго време живеят в Чили.
Преживяхме земетресението през 2010 г.
и беше отново чудо, че оцеляхме - шанс, който хиляди хора нямаха, разказват двамата. Всъщност точно нашата Дани е онази българка, която след земетресението потърсиха всички телевизии и включваха пряко по скайп с разкази от епицентъра на труса. Страната е в сеизмична зона и хората са свикнали, но това през 2010 г. беше изключително силно, пояснява Дани.
Дани и Пабло общуват първо на английски език, но след време на русенката й се налага да премине към испанския. Това се случило, докато учи „Здравни грижи“ в Чили, а след това води занятия на студентите по акушерска практика. Двамата четат и лекции по теология, тъй като за всички специалности в университетите обучението по религия е задължително. Дори и в Бразилия на Дани никога
не й се е налагало да обяснява къде е България
- студентите и хората вече знаят. Тя не е сигурна, че тази информираност се дължи на президента Дилма Русеф, тъй като когато веднъж споменала, че имат общ български корен, част от хората я погледнали с укор - не харесвали политиката й и не искали да свързват слънчевата си преподавателка с президентката.
Когато се ражда Джошуа, Дани се отказва от работата и се посвещава изцяло на грижите за децата си. Как се хранят седем гърла, знае най-добре мама. Цялото семейство са вегетарианци, но изобилието от плодове и зеленчуци в Бразилия улеснява значително съставянето на менюто вкъщи. Има обаче строго правило - никога не ползват яйца, мляко и бяла захар. Тъй като са още малки, момчетата пият кокосова вода и всяка седмица се купуват 50 кокосови ореха за тях.
Двете деца - Джошуа и Иммануел - говорят помежду си на португалски. Харесва им повече от испанския и така общуват с приятелчетата си в Бразилия, поясняват родителите-полиглоти. Всъщност на момчетата вкъщи им е дадена пълна свобода да играят в двора, а
телевизор и компютърни игри просто нямат
Решихме да махнем телевизията, тъй като за новините се информираме ние от интернет, а на децата не им е нужно още от толкова ранна възраст да виждат насилие и грозни сцени, обяснява Дани. Тя е наясно, че това няма да продължи дълго и ще се наложи след време отново да върнат телевизора в къщата, но предпочита колкото може по-дълго да спести на синовете си агресията от екрана.
Имаме еднакви принципи, еднакви желания, едни и същи неща ни правят щастливи - какво повече да искам от живота, освен Божията благословия, казва Дани с благодарност.