За първи път русенци ще могат да се докоснат до селището- мечта Ауровил, да разговарят на живо с негов жител- Татяна Ташева, първата българка, която получава правото да стане част от неговата международна общност. Събитието ще се състои в неделя от 11,30 часа в Йога студио „Хармония“ на бул. „Придунавски“ 20.
Преди разговора с Татяна гостите ще имат възможност да се потопят в атмосферата на Ауровил чрез филма на Мишел Декуст.
За непосветените ще разкрием, че Ауровил не е митичен, а реален град, но своеобразна лаборатория, в която заселници от цял свят работят за единение между хората, между Изтока и Запада, материята и духа. Това необичайно място се намира в Южна Индия. Основано е през 1968 година по идея на французойката Мира Алфаса- духовна спътница на индийския мъдрец Шри Ауробиндо, за да превъплъти идеите му на практика. От самото си създаване Ауровил е подкрепян от ЮНЕСКО.
Днес Ауровил подслонява над 2300 обитатели от близо 50 различни държави, за които потребностите на духа и грижата за прогрес господстват над задоволяването на желанията и страстите, над жаждата за удоволствия и материални радости.
Ауровил е свързан по своеобразен начин с Русе. През март миналата година „Утро“ разказа за необичайното селище почти до брега на Индийския океан през погледа на журналистката Руслина Александрова. Сега нейният пътепис „Ауровил: Първо докосване до страната, която ухае на жасмин и кравите са свещени“ се намира на сайта на Града на зората.
На същия сайт / Auroville&Bulgaria/ откриваме и друга любопитна информация с български вкус. Малко преди кончината си, през февруари 1981 година, Людмила Живкова посещава Ауровил. Прави в качеството си на един от петте члена на Международния Консултативен Съвет към правителството на Индия по въпросите на Ауровил. При визитата си в Града на зората тя занесла български книги, икони и 1300 български рози, а със словото си трогнала до сълзи присъстващите. Година след нейната смърт са почели паметта й с изложба. И досега я помнят като „една прогресивна българка”.
През 2010 година, малко след като поема поста генерален секретар на ЮНЕСКО, Ирина Бокова също посещава Ауровил. В словото си тя подчертава, че това селище въплъщава в себе си онова, към се стреми организацията - единство в многообразието, съгласие и стремеж към човешките ценнности.