Винаги, когато се зададе официален празник се намира някой (някои) който да го предложи да станел национален. Защото той трябвало да обединява хората (преди - народа), а не да ги разделя.
С идеологизирания 9 септември беше лесно - премахнаха го от раз. Замени го 3 март, а това пък даде повод за злобнички шеги на тъгуващите по манифестациите през септември, но и не само на тях, че президентът Желю Желев превърнал своя рожден ден в национален празник.
Тук ще разгледаме най-популярните алтернативни предложения за официален празник на Република България. Което не значи, че не могат и други да се появят. Но да караме хронологично - по календара. Първото предложение, още в края на 20 век, дойде за 24 май. Но каква е тази дата? Истинският ден на св.св. Кирил и Методий е 11 май и тя се почита до 1916 година, когато цар Фердинанд утвърждава с указ Закон за въвеждане на Григорианския календар. България става първата православна държава, която приема Григорианския календар за светска употреба. 31 март е последван от 14 април, т.е. календарът е „преместен“ с 13 дни за исторически, граждански и политически събития. Тогава и църковните празници ненужно са били „преместени“ с още 13 дни. Тази грешка е поправена от патриарх Кирил и Св.Синод през 1968 година, когато БПЦ въвежда коригирания Новоюлиански календар. Въпреки това 24 май си остава като Ден на славянската писменост, остава и 6 май - Гергьовден, като Ден на овчаря. А истинската дата на последния празник е 23 април, както се отбелязва в Гърция и Румъния. Така радетелите денят на българската писменост да стане национален празник трябва да изберат една от двете дати - 11 май или 24 май.
Около Съединението историкът Горан Благоев разговаря в предаването си „Памет без давност“ по телевизия „Евроком“ с друг историк по тази тема. И накрая го попита какво е мнението му 6 септември да се превърне в национален празник. Гостът обърна внимание на водещия за разликата между официален и национален празник и като се насочи върху българския календарен хаос, каза, че както 6 септември, така и 22 септември (Независимостта) са по стария, Юлианския календар, че по новия стил 6 септември би трябвало да се отбелязва на 18 септември. Спомням си, че точно това направи Илчо Димитров като министър на народната просвета (1986-1987 година), но само за училищата. Просто към годините от 19 век трябва да се добавят 12 дни - както 19 февруари става 3 март, и 13 дни към годините от 20 век - и Независимостта (1908 година) да се отбелязва на 5 октомври.
Още през 1879 година 19 февруари се чества като празник. На 9 януари 1880 година княз Александър I издава Указ №5, с който 19 февруари е обявен за „възшествие на престола на императора Александър II и сключване на Санстефанския мир“. За първи път 19 февруари е записан като ден на Освобождението на България от княз Фердинанд  в Указ №78 от 31 декември 1887 година.
11 май е в календара на празничните дни през 1900 година като ден за почит към св.св. Кирил и Методий. През същата година за първи път е обявена и датата 6 септември като ден за честване на „Съединението на Северна и Южна България“. Денят на Независимостта за първи път е включен в празничния календар през 1911 година. От 1945 година 9 септември е обявен за ден на сбободата и за национален празник.
Каква е логиката събитие от 19 век (19 февруари) правилно да отбелязваме по Григорианския календар на 3 март, а такова от 20 век (22 септември) остава по стария, Юлиански календар? Моето обяснение е следното: Католическите страни въвеждат Григорианския календар още в края на 16 век, а протестантските страни - Англия  и Швеция - към средата на 18 век. Когато е сключен Санстефанският договор за цяла Западна Европа, денят е 3 март и като важно събитие в историята той става причина да се проведе Берлинският конгрес през същата година. Така записана, датата 3 март в България се официализира по-лесно още след календарната реформа през 1916 година. 
Към грешките, които допускаме днес в календара има и две, свързани с национални светини. Обесването на Васил Левски е на 18 февруари, а не 19 февруари, а гибелта на Христо Ботев, който ден се чества и за падналите за Отечеството е 1 юни, а не 2 юни.

Хачик ЛЕБИКЯН