Векът на тортите - така изследователи определят белязания от появата на десертите „Добуш“, „Сахер“, „Естерхази“, „Павлова“ век... В тази елитна компания е и създадената в Русе през 1885 година и кръстена на автора си торта „Гараш“, която дори си има собствен празник, организиран от Община Русе. Неговото четвърто издание ще се проведе в събота и неделя. От тази година празникът вече има собствено лого. То бе избрано след конкурс, спечелен от графичния дизейнер Гергана Моллова от Русе, с която разговаряме днес.

- Как се става графичен дизайнер?
- С много любопитство и желание да създаваш. Аз започнах от интереса към изкуството и постепенно се насочих към графичния дизайн. Това е професия, в която никога не спираш да учиш - нови програми, нови тенденции, нови начини да предадеш идея визуално. Завърших Русенския университет. Имах интереси към изкуството и в частност към фотографията. Винаги съм рисувала и творила с ръцете си. Примерно бях изрисувала цялата стая, всички тапети като малка. Никога не съм учила нещо, свързано с изкуствата, но винаги съм творила нещо. Специалността ми е инженерна и всъщност има общо с дизайна. Инженерстовто си е креативна специалност и там има много творчество, чертане, 3D поглед. Аз смятам, че човек трябва да има обща култура.  В някакъв момент компютрите навлязоха и реших, че искам да се занимавам с компютри, да правя реклама с компютри. Така започна и заниманието - дизайн. Работех на няколко места в Русе, докато не се отвори възможност чрез сайт, в който можеш да работиш на свободна практика като самостоятелен дизайнер, а колегите и проектите да са на международно ниво. Започнах да работя изцяло с чужденци. Проектите с чужденци са по-интересни, повече са на брой, работиш с повече хора, учиш се на дисциплина. Там, за да вървиш напред и да поддържаш рейтинг, ти пишат оценка. 
На мен такива оценки ми пишат от около 15-20 години
заедно с обратна връзка: колко съм добра или, не дай Боже, колко не съм добра. На базата на тези оценки ме намират следващи клиенти. Това помага и за изграждането на добро портфолио. Така работата те дресира да си постоянен, да си точен, да навлизаш в детайлите, да се интересуваш от нуждите на клиента. Не да си машина, която прави нещо машинално. 
- Машиналната работа, свързана пряко с изкуствения интелект, представлява ли професионална заплаха за графичните дизайнери?
- Вече съществуват Chat GPT, „Леонардо“, „Салвадор Дали“, „Миджорни“ - най-различни са пространствата на изкуствения интелект, където може да се създават картинки за дизайн. Изкуствения интелект трябва да го управляваш. Там го управляваш с въображение. За да направи картинката, каквато искаш да бъде, ти трябва въображение. Той ти помага чисто технически да изпълниш някои неща. Въпреки всичко, когато получиш картинката готова, пак трябва да я пооправиш, защото той не е толкова съвършен. На всички роботи в следващите няколко години ще им липсва тази особеност, която творческият човек притежава. Ти, за да напрвиш един дизайн, първо разбираш нуждите на клиента, контактуваш с него, виждаш бизнеса му по-подробно и чак тогава казваш на Chat GPT от какво имаш нужда. Вярно е, че има много клиенти, които напоследък сами си правят дизайните точно с изкуствения интелект, обаче пак идват при нас, дизайнерите, и казват: „Трябва да ми го оправиш!“. Дава ти картинка, но за да стане тя използваема за етикет, лого, билборд или каквото и да е, трябва пак да се бутне от дизайнер. Дизайнерът към днешна дата още не залязва, но истината е, че ще има едно голямо сито и на пазара ще останат не само тези, които технически са подготвени. Те всички би трябвало да са така, а специално тези, които са по-креативни. Този тип дизайнери ще останат - ще бъдат като задругата на майсторите, ще бъдат естествено и по-високо платени, точно защото не използват изкуствен интелект.

- Какви качества притежава добрият дизайнер?
- Любопитство, търпение и умението да слуша.
Добрият дизайнер не е само този, който рисува красиво, а този, който умее да преведе една идея в ясен и силен визуален език
И, разбира се, постоянството - защото дизайнът е и страст, и дисциплина. 
- Можем ли да кажем, че първият дизайн, който създадохте, е повод за гордост? 
- Първият дизайн никога не е гордост. Като погледна 16 години назад, тогава съм си казвала: „Уау, как съм го направила!“, но всъщност всичко се променя. Самият ти се променяш, животът се променя, критериите се променят, клиентите започват да имат други изизквания. Преди няколко години, примерно, дизайните бяха много тежки, със светлосенки. А сега масово логата са с по една-две чертички - много по-запомнящи се. Например „Адидас“ и „Найк“ имат много прости лога, но всеки ги разпознава. Кукичката на „Найк“, докато излезе на пазара и да се реализира като лого, е била мислена и мислена. Но и логата на големите брандове също се променят. Мога да кажа, че когато изкарах първите си пари от дизайн, бях много щастлива.
- Какви са предизвикателствата на вашата професия? 
- Да уцелиш баланса между творчеството и това, което клиентът има нужда да получи. Понякога трябва да съчетаеш личната си визия с изискванията на проекта, и това е истинското предизвикателство - да намериш общата точка. Защото понякога клиентът те засилва към нещо, което е демоде, с нарушени правила в дизайна. Точно затова дизайнерът го завръща към основната идея и така се правят много ревизии и дизайни, докато постигнеш консенсус. Има и клиенти, с които правиш 2 дизайна, и се получават нещата, комуникацията върви добре и усещаш човека отсреща. Има една фина нишка, която се усеща в хода на разговора. Например, ако ядеш един сладкиш и усещаш, че има нещо особено. Един добър дегустатор казва: „Особеното идва от канелата“. Особеното изискване на клиента идва и от нещо, което той си е нумил. Това е нещото, което изкуственият интелект изпуска. Той няма как да усети връзката с душата. 
Отделно към предизвикателствата можем да сложим и конкуренцията - става все по-голяма, особено след пандемията, когато хората започнаха да работят от вкъщи.
Конкуренцията е много голяма, а технологиите се развиват бързо
Трудно е да се откроиш и да запазиш собствен почерк. Друга трудност е да обясниш стойността на дизайна - често изглежда като нещо бързо и лесно, но всъщност зад него стои много работа и мисъл. 

- В какво за вас се изразява успехът? 
- За успеха на графичния дизайнер говорят многото проекти, с много добри отзиви и кретивност, но и начинът, по който се менажира. Колкото повече клиенти и работа имаш, толкова повече те те дърпат напред. Всеки има някакви изисквания и ти се съобразяваш с тях. Има една много стара сентенция, която казва: „Цели се в слънцето, за да ти лети надалече стрелата!“. Въпрос е и на изискване към себе си. Един се намриа за добър и успешен, когато направи едно, друг пък друго. По друг начин казано: „Жабата в блатото не може да говори за океана!“. Затова и работата на международно ниво дава възможности, различни колеги, пазарът е по-широк, конкуренцията е стабилна. Аз съм човек, който обича да се предизвиква. Конкуренцията винаги те прави по-добър и издръжлив. Критериите трябва да бъдат насочени към най-добрите. Дори и да се провалиш и да паднеш, а от високо боли най-много, трябва да знаеш как да се изправиш.
Аз съм тренирала акробатика. Там едно упражнение, докато го изчистиш и направиш добре, се връщаш отново и отново. Във всяка сфера на живота е така.
Модата се сменя. Сега много нашумя дубайският шоколад, но и той ще започне да отминава. В днешно време един дизайнер, ако тръгне да работи по една страхотна опаковка на дубайски шоколад или едно лого, след 10 години няма да е актуален. Защото този шоколад ще е вече отминала мода. Така беше и с френските макарони - и те отминаха. Но торта „Гараш“ си остава. 
- И празникът й носи създаденото от вас лого. Как научихте за този конкурс и какво ви накара да решите, че това е за вас?
- Преди 12-13 години, вече имах някакъв опит, в Русе имаше конкурс „Град на свободния дух“. Там спечелих конкурса, с лого в категория „Фаворит на публиката“. Бях приятно изненадана. Колегата, който спечели, имаше различен стил от моя. За конкурса за лого на торта „Гараш“ научих от интернет. После и приятели ми изпращаха съобщения с информация за конкурса и с въпроса „Гери, ще участваш ли тук?!“. И си казах: „Добре, ще участвам, за да видя къде се намирам в пространството!“. 
Предизвиках се. Ако спечелиш, е добре, ако не спечелиш - пак е добре
Като излезе печелившото лого, можеш да видиш какво са искали от теб, къде си сгрешил, какво не си направил правилно. Когато не спечелиш, пак си е опит. Човек трябва да може да печели и да губи. Примерно в спорта като участват 50 човека, трима вземат медалите. Но ако участват само трима, те пак ще са медалисти... Конкуренция трябва да има! Тя те тегли. Понякога е обнадеждаваща, понякога е обезкуражваща, но винаги трябва да имаш конкуренция, за да се развиваш. 
- Торта „Гараш“ е значим символ на Русе - как подходи към предизвикателството да създадеш своето предложение за лого на посветения на нея празник? 
- Вдъхновението дойде от самата торта - тя е класика, с история и традиция, но и със своя финес.
Опитах се да предам усещането за изисканост и празничност, така че логото да е съвременно, но и да носи уважение към традицията
Гледах плаката, с който преди са представяли празника на тортата - какво ми харесва, какво не ми харесва, архитектурата на града, как би се вписало  самото лого с атмосферата на града, с хората, със самия конкурс, с тортата. Гледам мащабно и после смалявам. Оглеждам се къде се намирам - в града, след това историята на тортата. Към тортата трябва да добавиш архитектура, за да е разпознаваема от кой град е. Следва особеността с броя на блатове на оригиналната торта „Гараш“. После се работи с цветовете. Тортата е сладка, шоколадова и логото трябва да бъде апетитно за самия конкурс. От предишните банери по повод празника, които показваха графично тортата, ми дойде идеята, че тортата трябва да си остане автентична на вид, да не е стилизиран вариант.
- Откъде черпите вдъхновение при създаването на дизайни?
- От различни места. Понякога се заравяш в историята на проекта, за да извадиш сентенцията и да я предадеш по най-добър начин. Вдъхновението идва от много четене, проучване, разговори с клиенти. Трябва да имаш добра връзка със света около себе си. Трудно е, защото всеки предлага услуга, която предлагаш и ти, но от друга страна е лесно, защото само ти виждаш един малък детайл, който само ти би използвал в проекта. 
- Как се създава лого? 
- Процесът започва с проучване - история, символи, какво трябва да изразява логото. След това идват скици, експерименти, цветове и форми. Накрая остава най-чистата, ясна версия - тази, която може да живее дълго и да бъде разпознаваема. В проектите има стилистика и правила, които трябва да се спазват. Примерно като златното сечение, което със своята симетрия и хармония, подсъзнателно привлича човешкото око. Но невинаги се задълбава в тези неща. Важна е симетрията, цветоусещането, цветопредаването. Има си изисквания и при шрифтовете кой с кого си подхожда. Структурата е важна.
Но правилата са създадени, за да бъдат нарушавани. Има и елемент на фриволност при създаването на проектите
Най-голямото изискване е да бъдеш търпелив и постоянен. Това е много важно. 
- Как се работи по проекти, които съчетават традиция и съвременен дизайн, каквото е и логото на празника на торта „Гараш“?
- С уважение към миналото и смелост да погледнеш напред. Винаги се опитвам да намеря онова зрънце в традицията, което може да се превърне в универсален символ и да зазвучи актуално днес.
- Бихте ли предложили проект на дизайн и за други емблематични за град Русе места, сгради, събития?  
- Бих се радвала да работя по още проекти, които показват красотата и културното наследство на Русе. Градът има изключителна архитектура и дух, който заслужава да бъде представян и визуално по модерен начин.
- Кои са любимите ви дизайнерски проекти към момента? 
В момента любимо ми е да правя банери за „Амазон“. Интересни са ми. Това ми е в момента фаворит. Като темтика на мен лично ми е най-интересно там, където има философия, замисъл. Правя и други, но тези са ми любими.
- Как изглежда логото на света? 
- Аз искам логото на света да е един кръг с надпис „Хармония“. Сега светът не е така. Искам така да изглежда. Сега е като таралеж, а аз на този таралеж искам да му изгладя бодлите и да бъде чист кръг. 
- Какво послание искате да предадете с логото си на гостите на предстоящия празник на торта „Гараш“?
- Когато видят логото, искам да се почувстват празнично. Русенската торта „Гараш“ е луксозен десерт. Да им се дояде, като видят логото, да посетят празника на тортата.