Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Изучаването на старобългарския език става възможно чрез изследването на сравнително малък брой писмени паметници от X и XI век. До нас не е запазен нито един ръкопис на св. св. Кирил и Методий или на някого от техните преки ученици. Писмените паметници, които познаваме, са от по-къснa епоха, но добре пазят особеностите на Кирило-Методиевия език, понеже той вече е бил смятан със свещен и средновековните преписвачи са се стараели да се придържат, доколкото могат, към неговите особености 
Писмените паметници от Х-XI в. се делят на две големи групи в зависимост от материала, върху който са написани. 
Едната група представлява епиграфски паметници, т.е. текстове, написани върху твърд материал (напр. скали, камъни, плочи, пръстени, украшения и др. под.). Досега са открити над 100 такива текста. От съвременна гледна точка те имат както предимства, така и недостатъци. На първо място тяхното предимство е фактът, че много често епиграфските паметници са писани върху мъчно подвижни или неподвижни предмети, например масивни камъни или плочи. Следователно те са открити в тези места, където са били създадени. Епиграфските паметници при това винаги са автографи – те не са преписвани от други текстове. От езиковедска гледна точка е важен и фактът, че някои от епиграфските паметници са писани от хора с по-ниско образование и затова съдържат отделни разговорни форми, които не се срещат в официалната литература.
Недостатък на епиграфските паметници от съвременна гледна точка е фактът, че те са сравнително кратки. Някои от тях включват само отделни думи. Това обстоятелство е лесно обяснимо, защото такива текстове се пишат много трудно – те се дълбаят с длето или с някакъв друг остър предмет върху твърдия материал. Не бива обаче да забравяме, че това е недостатък от днешна гледна точка, а за човека от средните векове подобни надписи са отлично средство за съхраняване на памет.
Тук ще посоча три примера за епиграфски паметници в оригинал и в мой превод (по технически причини старобългарският текст е набран със съвременната кирилица; с наклонена черта означавам края на един ред и началото на следващия):

1. Надпис на хартофилакс Павел1
Цьркы с[в]ѧтааго Иоана дѣлаѥ[маа / Пауломь хартофулаѯомь
(Църква на свети Иоан, правена / от Павел хартофилакс)

2. Надпис на Георги
Азь / Герьги
(Аз / Герги)

3. Строителен надпис от с. Избул, Новопазарско
Ги по]милоуи раба своего Иоа / на] презвитера и раба своего Ѳо / мѫ съзъдъвшаѣ храмъ свѧ / таѥго Власиѣ, аминъ
(Господи, помилуй своя раб Иоа / н презвитер и своя раб То / ма създали храм на све / ти Власий, амин)

Вторият вид писмени паметници, от които се проучва старобългарският език, са книжовните паметници. По-старите от тях са написани с глаголица, а по-новите – с кирилица. Измежду глаголическите преписи най-важни са Зографско четириевангелие (основният му текст е от края на Х или началото на XI в.), Мариинското четириевангелие (вероятно от началото на XI в.), Асеманиевото изборно евангелие (вероятно от втората половина на Х в. или от XI в.), Синайският псалтир (XI в.), Синайският молитвеник (XI в.), Клоцовият сборник и Рилските глаголически листове (XI в.). Кирилски книги са Савовото изборно евангелие (XI в.), Супрасълският сборник (XI в.) и Енинският апостол (XI в.).
Както се вижда, от огромната книжовна продукция на старобългарските писатели, преводачи и преписвачи от IX – XI в. до наши дни са достигнали само малък брой ръкописи и фрагменти (отделни листове) от ръкописни книги. 

-----
1. Хартофилакс е гръцка дума, която буквално означава пазител на книжата. Той е помощник на патриарха и е длъжностно лице, чиято най-важна задача е била да пази архива и библиотеката на Патриаршията. Освен това хартофилаксът е имал и редица други правомощия, свързани с управлението на Църквата.
(Следва)

Иво БРАТАНОВ