Холивудската богиня, която отказа да бъде просто секссимвол
Когато през 1966 година на екраните се появява филмът „One Million Years B.C.“ и 25-годишната Ракел Уелч се показва в нещо като кожен бански костюм, тя дори не подозира, че този образ ще се превърне в една от най-разпознаваемите икони на киното. Постерът с нейния лик обикаля света и я превръща в символ на сексуалната революция. Самата тя по-късно признава: „Никога не съм мислила за себе си като за секссимвол. Това беше просто маркетинг, а аз бях актриса, която искаше да играе роли“.
И макар че киното често я „заключва“ в образа на красавицата, Ракел Уелч е далеч повече от това - тя е борбена жена, която преодолява клишета, извоюва уважение в една индустрия, доминирана от мъже, и остава в историята като една от най-влиятелните актриси на 20-и век.
От Чикаго до Холивуд
Ракел Уелч е родена като Джо Ракел Теяда на 5 септември 1940 г. в Чикаго в семейство на боливийски инженер и американка с английски произход. Детството й преминава в Сан Диего, където проявява силен интерес към изкуството. На 7 години започва уроци по балет, а по-късно печели няколко конкурса за красота, включително титлата „Мис Сан Диего“.
Тя е амбициозна и решава да пробие в актьорството. След кратък брак и две деца, Уелч се премества в Далас, а после - в Лос Анджелис, където започва като модел и телевизионна репортерка. Холивуд обаче е място, в което „красивите лица“ бързо биват експлоатирани - а Ракел е повече от красиво лице.
„Един милион години преди Христа“
След малки роли в телевизията и киното, през 1966 г. „20th Century Fox“ й поверяват главната женска роля във фантастичния приключенски филм „One Million Years B.C.“ („Един милион години преди Христа“). Самият филм не е голям шедьовър, но плакатът - Уелч в оскъдна кожена дрешка срещу праисторически чудовища - се превръща в културен феномен.
По-късно тя ще каже: „Коженият бански беше най-голямото ми нещастие и същевременно - най-голямото ми благословение. То ме направи известна, но и ме затвори в рамки, от които дълго не можех да изляза“.
Плакатът се продава в милиони копия по целия свят, а Ракел става символ на новата ера на сексуалната свобода.
Хубавицата, която не иска да е наследница на Мирилин Монро
Медиите я наричат „наследницата на Мерилин Монро“, но Уелч не желае да бъде копие. Тя отказва да се снима гола за „Плейбой“, въпреки че Хю Хефнър й предлага огромни суми. И казва: „Никога не съм чувствала нужда да се събличам, за да докажа нещо. Моето оръжие беше мистерията“.
Хефнър по-късно признава, че Ракел е „най-голямата звезда, която никога не сме имали“. Тя запазва строг контрол върху публичния си образ и не позволява Холивуд да я използва само като плакат.
Кариера отвъд плаката
През 70-те години Уелч започва да се утвърждава като актриса. Тя се снима в комедии, драми и дори мюзикъли. Сред най-известните й роли са:
„Фантастично пътешествие“ (1966) - научнофантастичен хит, който я прави популярна сред критиците.
„Бандолеро“ (1968) - уестърн с Джеймс Стюарт и Дийн Мартин.
„100 пушки“ (1969) - филм, в който участва и Джим Браун; техните сцени се считат за едни от първите междурaсови романси в мейнстрийм киното.
„Майра Брекинридж“ (1970) - скандална екранизация на романа на Гор Видал, която предизвиква бурни реакции.
„Тримата мускетари“ (1973) и „Четиримата мускетари“ (1974) - за ролята си на Констанс получава „Златен глобус“.
Критиците често я подценяват, но публиката я обожава. През 70-те и 80-те години тя се превръща в звезда, която може да продава билети със своето име.
Войнствената страна на Ракел
Една от най-известните истории за характера на Уелч е от снимачната площадка на „Бомбардировачът от Канзас Сити“ (1972) - филм за жени, състезаващи се в ролери дерби. Тя настоява да изпълнява повечето каскади сама, въпреки че режисьорите искат дубльори. „Не съм порцеланова кукла. Ако трябва да падна на леда или да се сбия, ще го направя“, казва тя.
Филмът не става касов хит, но затвърждава имиджа й на силна, независима жена, която не се страхува от предизвикателства.
Личният живот - между светлината и сенките
Уелч има четири брака и две деца. Въпреки славата, тя винаги е пазила личното си пространство. „Мъжете виждат в мен фантазия. А аз просто исках да бъда майка и актриса“, споделя тя в интервю през 80-те.
Дъщеря й, актрисата Тани Уелч, по-късно разказва: „Мама беше строга, но и много любяща. Тя винаги искаше да докаже, че може повече от това, което светът очаква от нея“.
Извън киното: книги, фитнес и бизнес
През 80-те години Ракел Уелч става пионерка в тогавашната фитнес мода. Тя издава книги и видео програми за здравословен начин на живот и красота, които се продават в милиони копия. Създава и своя линия перуки, вдъхновена от собствения й стил.
Това й носи ново поколение фенове - жени, които виждат в нея модел за подражание, а не просто плакатна красавица.
Легендата и наследството
До смъртта си през 2023 г. (на 82 години) Уелч остава символ на холивудския блясък. Но за разлика от много други „секссимволи“, тя успява да изгради кариера, бизнес и лична философия, които я правят уникална.
Филмовият критик Роджър Ебърт пише през 70-те: „Ракел Уелч няма да влезе в историята с „Оскар“, но ще остане в паметта като жена, която промени представата за женственост в Холивуд“.
А самата тя в едно от последните си интервюта казва: „Животът ми не беше перфектен. Но аз се борих. Борих се да ме видят като актриса, като жена, като човек. И ако това е моето наследство - приемам го“.
„Ракел беше жена с характер. Красивите лица в Холивуд идват и си отиват, но тя знаеше как да остане“, казва за нея София Лорен.
„Тя беше една от първите жени в киното, които показаха, че можеш да изглеждаш като богиня и да имаш силата на гладиатор“, допълва Арнолд Шварценегер.
А Джейн Фонда обобщава: „Тя отвори врати за много от нас. Показа, че можеш да бъдеш секси и същевременно да изискваш уважение“.
Жената зад мита
Ракел Уелч остава в историята като емблема на холивудския гламур. Но ако попитате нейните близки, ще чуете за жена, която обичала да готви, да прекарва време със семейството си и да чете поезия.
Тя често казва: „Славата е като огледало, което изкривява. Но когато се прибера вкъщи и сваля грима, аз съм просто Ракел“.
Може би именно в това е нейната магия - зад блясъка, зад плаката и зад кожените бикини стоеше жена от плът и кръв, която имаше смелостта да бъде себе си.






Следете новините ни и в GoogleNews