Лошо момче по прякор Близнака от групировката на Джаро в сериала „Под прикритие“, Петко Страшника - революционерът, организирал Арабаконашкия обир, във филма „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков, Йордан Герака, един от емблематичните образи на Елин Пелин - десетки герои оживяват, претворени талантливо от един от най-характерните и разпознаваеми български актьори Кирил Ефремов. След броени дни, на 10 септември, на сцената на русенския театър публиката ще го види в образа на стария Герак и това е поводът да разговаряме с него.

- Как дойде предложението да изиграете ролята на Йордан Герака и защо го приехте? С какво тази роля събуди интерес у вас?
- Предложението дойде от режисьора и от русенския театър. Общо взето, нямаше нужда много да се замислям, дали да приема, или не. Това е емблематично произведение от български автор. Драматична и хубава роля, играна много и от добри български актьори. „Гераците“ е класика, която се изучава в училищата, нарицателно име.
- Повестта е публикувана преди повече от век през 1911 година. Казахте, че е българска класика, но на какво се дължи дълголетието й?
- Дължи се на проблемите, които авторът залага и описва в нея. Това, че отивайки в града и нарушавайки традициите, човек става лош, проваля се и се променя. Човек трябва да държи на мястото, на корените си и на традициите. Естествено, аз няма да говоря за проблемите в произведението, но това, това остава от него. То ни кара да се замислим за алчността и че хората трябва да тежат на мястото си, и да бъдат там, където им е коренът. Сменяйки го и отивайки по това време някъде, те се променят и оттам идват всъщност проблемите на героите в това произведение.
- Смятате ли, че произведението звучи актуално и днес със своята проблематика - отчуждаването и упадъкът на морал?
- Това е може би второто нещо, което ни провокира да направим този текст. Правим го точно заради това - ако можем 
да накараме младите хора да се замислят за това кое е добро и зло, кое е морално и човешко, кое е сила и слабост
и да не повтарят грешките на героите от повестта на Елин Пелин.
- За жалост, този разказ звучи доста съвременно и днес. Може ли по някакъв начин да бъде обърната ситуацията?
- Обърната надали, но поне може да се промени по някакъв начин. Дали ти отиваш от селото в града, или от града в друга държава, почти няма разлика - затова произведението е актуално и днес.
- Една от основните теми в произведението е за разкъсването на връзките между поколенията и за разрушаването на семейния Космос. Защо диалогът между младите и старите се прекъсва?
- Заради изкушенията, които предлага светът. И това е нормално - той трябва да се развива. Но ние
не трябва да забравяме корените си и откъде сме тръгнали
Не е грешно да излезеш, но когато забравиш идентичността и традициите си, тогава вече става страшно. Тогава се обезличава и народът, и човекът.
- Какъв може да е общият език между младите и старите и може ли това да е театърът - език, който да ги обедини?
- В основата на театъра е да запазва точно това. В големия град хората се променят, но ако ги няма традициите и ако ги няма нещата, които театърът би им дал като произведения и като проблематика, няма как да се получи. Получава се една „дупка“ - без дух, без култура и тогава изчезват нещата, които преди това са се градили с години. Животът става сам за себе си, а е много лошо, когато започнеш да живееш сам за себе си. Да потъпкваш семейните традиции и нещата, които са те направили теб човек в годините. Тоест 
без история и без култура всеки човек, нация или народ е загубен
- По повод младите - каква роля играят социалните мрежи в това разделяне, разединение и противопоставяне дори?
- Социалните мрежи са вид медия, в която всеки може да изказва мнението си и в която всеки може да прави каквото си иска. И понеже е едно огромно пространство, естествено се противопоставят и мнения. Това няма как да се спре и тук ролята на театъра и изкуството е да може да върне и да предаде по някакъв начин или по-скоро да внуши на това по-младо поколение тези традиции и неща, които в случая Елин Пелин казва с произведението си. Аз бих се радвал този наш спектакъл да провокира в младите хора точно това. Защото няма нищо по-хубаво от това човек да се развива, но да не забравя откъде и как са тръгнали неговите родители и прародители, тъй като без тях не би могъл да просъществува и той. Това, че светът се развива в такава насока, е просто неизбежно. Но ако ние забравим традициите - тогава няма никакъв смисъл от съществуването ни. Защото ти се обезличаваш и няма какво да се прави след това! Не може да не знаеш историята, да не знаеш как и с какви ценности са живели хората и как тези ценности са им помогнали във война, в болест и глад. За да може този народ, български или друг, да просъществува и да продължи напред.
И това е една от ролите на изкуството - да припомня тези събития и ценности, да не позволява да бъдат забравени, изличени от паметта на хората
- Ще ви върна на образа на Герака. Ако можехте да срещнете стария Герак сега, какво бихте му казали и ще намерите ли общ език с него?
- Да, аз бих намерил общ език, защото няма нищо по-хубаво от това да почерпиш информация от човек, който е преживял такива неща в живота си. Представете си колко семейства в момента имат по 3-4 деца и как, по какъв начин се изхранват тези семейства? Неслучайно бих му казал: „Какво би направил, за да не кажеш - аз работих, спестявах и това, което съм направил, днес да погуби и собствените ми деца, и мен! Да си бях останал последен сиромах, по-добре щеше да е!“. Тоест, той е достигнал до това ниво, че се е провалил в израстването си - че е постигнал всичко, а всъщност се е провалил... Ето това е голямата и тежка равносметка. И това, естествено, е много близко до нашия живот в момента - 
много родители и много хора, които са успели в живота си, заради обичта и заради това, че светът се променя, възпитават така децата си, че после съжаляват
Така че те да не изпитват нуждата от това да се борят, а всичко да им идва наготово - говоря вече за съвременния свят. Пиесата и произведението са останали във времето, защото спокойно може да се каже, че проблемите в тях са валидни и днес.
- С други думи, модерните семейства много приличат на семейството в „Гераците“? По естеството си семействата преди и днес все още ли имат допирни точки?
- Да, може да се каже, че има много близки неща. Но тук се появява и друг проблем: че много малко родители имат по 3 или 4 деца - но вече това е проблем на модерния свят.
- Какво добави към вашите възприятия за живота превъплъщението в тази роля? Какво остави старият Герак у вас?
- Това е още един малък нюанс в палитрата на живота ми. Когато започнеш да работиш върху дадена роля и герой, няма как да не се докоснеш до проблемите на този човек. И той те променя - променя те с това, което прави, и с отношението си. Естествено, това променя по някакъв начин и мирогледа ти към света - прави те по-добър или по-лош в случая. Но със сигурност си изваждаш едни добри изводи и това метафорично е като изграждане на една стена, в която с всяка една роля слагаш по една тухла, а после още една... Тухлите са различни - едната е по-голяма, другата е по-малка и тази съвкупност със сигурност те променя по някакъв начин с годините. Така че всички роли и герои, които съм изиграл досега, малко или много са ме променили. Не мога да кажа дали съм станал по-добър, по-чувствителен или по-взискателен - това е мое лично, вътрешно усещане. Но че
тази роля ме вълнува, вълнуват ме проблемите на този човек, вълнува ме как той преминава през живота си
със сигурност дава някаква искрица на надежда, че в крайна сметка можем да бъдем по-добри към децата си. Към това, което ги заобикаля и към съвремието, вътре в което, в момента, трябва не да се борим, а да вплетем заедно семейство, традиции, обич и развитие - заедно в един свят, който се променя буквално с часове. Буквално всяка седмица светът е различен и ако ние успеем да запазим точно тези неща, които са останали от нашите български автори и това, за което те са се борили и опитвали, и да го предадем на по-младото поколение, а те да го запазят някъде в сърцето си - ще бъде много добре!
- Сега говорим в паузата между репетициите. Какво да очаква публиката?
- Предполагам, че публиката ще очаква едно хубаво представление. Мисля, че ще направим всичко възможно да стане един прекрасен спектакъл, който, дай Боже, да има дълги години. И най-вече посланията, които дава този спектакъл, да достигнат до повече млади хора, те да го почувстват и не само да се върнат отново в театъра, ами и да почитат българската литература и българските автори. Защото 
това също е много хубава инициатива на самия театър на Русе в лицето на директора му - че той продължава една традиция да поставя български автори и български класици
за което само поздравления! Режисьорът на спектакъла Богдан Петканин е направил много добър прочит, както и сценографията на Жана, така че само хубави неща може да очаква русенската публика, а и не само тя, защото ние тръгваме по турнета и ни очакват с интерес.
- В едно интервю казвате, че 99% от пиесите, в които играете, имат дълъг сценичен живот. Можем ли да причислим и тази пиеса към останалите? 
- Аз по принцип съм такъв човек, че когато работя, винаги искам да се получи хубаво. Не мисля, че някой мой колега иска да не се получава, но аз държа да се получават добри спектакли, които да се играят с години. Защото това е смисълът да направиш спектакъл - след като се играе с години, означава, че всички са си свършили работата и спектакълът се харесва. И когато се гледа по 2-3-4 пъти от хората, няма нищо по-хубаво от това. Надявам се и този спектакъл да се играе дълго време, защото той е необходим - и за българската публика, и за българската младеж и общественост.
- В този контекст, от какви представления има нужда българската публика?
- Българската публика има нужда от истински представления. Представления, в които можеш да кажеш послания, които биха променили, биха подобрили или чрез които биха получили някакво вдъхновение или възмездие тези хора, които идват да гледат. Дори само от насладата, че са отишли на театър, и след това два дни се чувстват добре и мислят за спектакъла - това също е достатъчно! От това имат нужда българските спектакли и българската публика - да отиде и да се чувства добре, да се забавлява в добрия смисъл на думата.
- За първи път сте гост на нашия театър. С какво ви спечели и театърът, и градът ни?
- Театърът тук е прекрасен и не само като сграда, а и колегите са чудесни и взискателни, администрацията също се отнася много добре с мен. Просто това е едно прекрасно място за работа. Всички са не само всеотдайни, ами едва ли не се опитват да отгатват предварително какво искаш, за да ти го предоставят.
Щастлив съм, че работя във вашия град и във вашия театър и с удоволствие бих работил пак
Трупата е прекрасна и всичко е наред.
- А имате ли спомен или любимо място в Русе и бихте ли споделили, ако не навлизам в личното ви пространство?
- Не, все още нямам любимо място. Просто моят график е толкова натоварен, че от репетиции в театъра или отивам и почивам, или пътувам нанякъде - както сега всеки момент трябва да тръгна за Шумен. Така че нямам още любимо място, но ми харесва градът и Дунав, естествено. Харесват ми хората, които са облечени красиво. Има хубави магазини във вашия град и изобщо - красиво е, все пак не съм разгледал целия град. Общо взето, това е впечатлението ми, ето и сега сме на едно прекрасно място на центъра.
- И за край - опишете ми Герака с една дума?
- Величествен!