Огрян от музика и светлина, на 4 септември от 19 часа в зала „Филхармония“ започва новият сезон на Държавна опера – Русе.
Аудиовизуалният концерт-спектакъл „Музика и светлина“, който русенци ще имат възможност да чуят и видят, е пътуване на българския дух през времето със специалното участие на виртуозния изпълнител на кавал Теодосий Спасов. В него се включват още голямата оперна прима Цветелина Василева, двамата забележителни баритони Александър Крунев и Добромир Момеков, както и народната певица Цветина Маринова и Николай Кръчмаров (зурна). Диригент на хора на Русенската опера е Стелияна Димитрова-Хернани.
Диригент на концерт-спектакъла „Музика и светлина“ е маестро Владимир Бошнаков, който разказа повече за идеята си и за съдържанието на това празнично събитие пред Диана Димитрова, пиар на операта.

Защо точно вие, маестро, дирижирате това събитие?
Освен че този концерт-спектакъл е посветен на 6 септември, ние във Велико Търново ще отбележим с него и няколко други важни годишнини. Преди 40 години са се случили редица значими събития в културния живот на Старопрестолния град. Тогава е основан най-старият оперен фестивал на открито в България – „Сцена на вековете“. Тогава е стартирало и представянето на аудиовизуалния спектакъл „Звук и светлина“. Концертът, който тук ще изпълним под заглавието „Музика и светлина“, със специалното участие на Теодосий Спасов и няколко солисти на Държавна опера – Русе, ще бъде представен и във Велико Търново на 5 септември. Тогава за първи път търновци и гостите на града ще видят „Звук и светлина“ в изпълнение на живо. Успяхме да намерим партитурата на тази музика и за първи път в 40-годишната история на събитието тя ще бъде изпълнена от оркестъра и хора на Държавна опера – Русе. Самият визуален спектакъл ще тече на хълма Царевец, както се представя вече 40 години. По една случайност открихме, че тази музика има партитура и нотен материал, които взехме, прослушахме и разписахме.

В този ред на мисли – от кого е написана музиката за „Звук и светлина“?
Историята е малко странна, защото музиката първоначално е написана от българския композитор Симеон Пиронков, но тогава спектакълът е продължавал само 8 минути. След това чешкият екип, който е работил върху осветлението с големия български режисьор Въло Радев, и по-специално един музикант от този екип – Иржи Стивин, разширява композицията на Симеон Пиронков до 16 минути. Той, естествено, използва емблематичните „Многая лета“, химна на Велико Търново, песента на Добри Чинтулов „Стани, стани, юнак балкански“ и прави своеобразна компилация. Към момента именно той се води автор на тази музика. Иржи Стивин е още жив и е поканен да присъства на събитието. Всъщност нашият концерт ще завърши с неговата музика, която 40 години се изпълнява само на запис, направен в студио. За първи път ще имаме изпитанието да се справим с тайминга на визуалния спектакъл и със синхрона.

Доколкото знам, подборът на произведенията, които ще бъдат изпълнени на концерта, е ваш?
Да. Подбрах автори, които имат произведения, свързани с историята на Велико Търново и по-специално крепостта Царевец. Избрал съм творби от Панчо Владигеров. Освен емблематичната му рапсодия „Вардар“, ще бъде изпълнена и музика от операта „Цар Калоян“, която съвсем наскоро беше поставена на „Сцена на вековете“ от Държавна опера – Стара Загора. Ще изпълним ария на Кремена от операта „Ивайло“ на Марин Големинов, която също е свързана с историята на Търново и Царевец. Ще прозвучат и фрагменти от операта „Мария Десислава“ – дуетът на цар Иван Шишман и Иван Страцимир, както и емблематичната ария на Мария Десислава. В концерт-спектакъла участват забележителните солисти Цветелина Василева, Александър Крунев и Добромир Момеков, хорът на Русенската опера, народната певица Цветина Маринова и колегата, който изпълнява партията на зурната – Николай Кръчмаров.

Друг път дирижирали ли сте зурна?
Не, за първи път. Много трудно намерих човек, който да се съгласи да свири с оркестър. Тези инструменталисти обикновено свирят доста безмензурно и едвам открих музикант, който да започва и да спира със знака на диригента. Да добавя, че за да отдадем почит на големия български композитор Марин Големинов, се спрях на арията на Кремена от операта „Ивайло“, както и на две много силни и въздействащи негови произведения от балета му „Нестинарка“ – „Селски празник“ и „Нестинарски танц“.

Много характерни и трудни български ритми чух по време на първата ви репетиция. Известно е, че българските неравноделни размери са доста объркващи за мнозина музиканти от чужбина. В оркестъра на Русенската опера има доста чужденци. Как се справят те със задачата?
Чужденците се справят чудесно, макар и не толкова добре, както нашите музиканти. Но те са добри професионалисти и едва ли има музика, която да е трудна за тях. Нашата музика все пак е класическа – единствено ритмите ни са по-особени. Всеки грамотен музикант би трябвало да се справи с това. Нужно е само малко повече време, за да навлязат в материята, а ние го имаме, за щастие.

Не се изпълнява много често българска музика в България, за съжаление. Каква е причината?
Мисля, че в последните години много се съобразяваме с предпочитанията на публиката, за да можем да продаваме билетите си и да оцеляваме с нашите бюджетни ограничения и система на финансиране. Принудени сме, вместо да възпитаваме публиката, да ѝ позволяваме тя да определя репертоара ни. Затова българската музика остава на заден план. Но в моя творчески път и в моите програми се старая винаги да има поне едно българско произведение. Тук, в Русе, поставих операта „Мария Десислава“ и премиерата на „Лето 893“. Стремя се по всякакъв начин да се изпълнява българска музика. Този концерт е още един чудесен повод да чуем и да се насладим на такава.

Откъде идва светлината във вашия живот, маестро? За музиката вече знаем.

Светлината идва от моето семейство. Моята съпруга и моите деца – те са най-важното за мен. Пожелавам си да сме здрави и щастливи! Благодаря Ви за вниманието!

Интервюто и снимките са предоставени от Държавна опера – Русе