Всичко започва и завършва с факта, че имаме дипломи! - всеки от нас е чувал това изречение поне веднъж в живота си. Но къде се крие коренът на това заключение? Нека не цензурираме съмненията си в способностите на дипломираните специалисти, в различни сфери. Истината е, че срамна професия няма. Но срам от изобилието от необразовани кадри има. Такива ли са те в България? Или страната ни успява да създаде и усъвършенства в университетите си все повече грамотни, работоспособни и надеждни специалисти с всяка изминала година. 
В България има 50 акредитирани висши училища - университети, колежи, академии. Какво обаче е нивото на образованието, какви възможности предлага то и как успява да привлече чуждестранни умове в своите учебни заведения? 
За да добием представа, разглеждаме образованието като монета с две лица - едното е университетско, другото - студентско.
След 1990 година Русенският университет извървя бързо и успешно пътя от висше техническо училище до пълноценен университет, който предлага не само модерно образование, а и научни изследвания. Ролята му за развитието на Русе и региона е огромна - и в образователен, и в научен, и в икономически, и в социален план. 
Постъпващите в университета студенти могат да избират между над 50 бакалавърски и магистърски специалности в седем от деветте области на висшето образование - инженерни, природни, социални, хуманитарни, здравни, икономически и правни науки, посочи ръководителят на сектор „Прием на нови студенти“ в Русенския университет доц. Борис Костов.
При прием предпочитаният изпит е по български език и литература
заради подготовката, която учениците правят за матурата след 12 клас. Русенският университет записва около 2000 студенти годишно, от които 1500 бакалаври, 350 магистри, над 50 докторанти и значителен брой чуждестранни студенти. Предлагат се различни възможности за подаване на кандидатстудентски документи: лично в университета и неговите филиали в Разград, Силистра и Видин, както и онлайн чрез специализирана платформа. Приемът се провежда в три етапа - предварителен, основен и допълнителен. Особено висок е интересът към предварителното записване, като над 500 кандидати се възползват от тази опция. В комбинация с участието в редовната сесия и признатите оценки от специализирани състезания, броят на кандидатите надвишава 1000, обяснява доц. Костов.
Най-много заявки има за изпита по български език (57%), следван от биология (26%), след което история (14% заявки), а останалите проценти са за математиката и ОТП (общотехническа подготовка).
Как се определя интересът към различните специалности? И има ли „мода“ в това? 
„Интересът към специалностите на Русенския университет е разнообразен и се променя всяка година, като се наблюдава цикличност.
В момента най-голямо търсене има към педагогическите, социалните, правните и икономическите науки, здравните грижи, както и някои технически специалности“
отчита доц. Костов.
Всички проучвания показват, че на регионално и национално ниво има сериозен недостига на квалифицирани специалисти в различни области. Най-големи са нуждите от учители на всички нива, технически специалисти (инженери), както и специалисти в информационните технологии, здравеопазването и аграрния сектор. Тези дефицити затрудняват развитието на ключови индустрии и услуги в страната. За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо да се насърчава обучението и квалификацията в тези области, както и да се осигурят адекватни условия за студентите, които да отговорят на нуждите на пазара на труда. Русенският университет води последователна политика в това отношение. Част от активната му информационна кампания са посещенията в училища и представяне на специалностите, материалната и учебната и база на университета, участие в ученически борси, организиране на състезания, кръжоци и семинари. По време на срещите с бъдещите студенти те получават подробна информация за учебните планове на избраните специалности, както и за възможностите за участие в допълнителни активности като спортни клубове, клубове по интереси и стажантски програми. Така им се представят всички опции за пълноценно развитие в допълнение към учебния процес. В кампаниите се акцентира на възможностите за международен обмен чрез програмите Erasmus+ и CEEPUS и това не е самоцелно. Русенският университет има над 600 двустранни споразумения с университети и фирми по целия свят, като всеки студент става потенциален участник в тези програми. Студентите могат да учат или стажуват до една година в чужбина, получавайки месечна стипендия от около 800 евро. Стажовете по Erasmus се признават официално и носят допълнителни ECTS кредити. Освен това от тази година Русенският университет е единственият в България с филиал в чужбина - в град Тараклия, център на българската диаспора в Молдова, където на 1 септември беше открита новата уебна година.
Но какво всъщност натежава на везната при избора на кандидат-студентите
Разказва студентката в специалност „Дизайн“ Мария-Магдалена Москова. Тя е във втори курс и избраната посока отговаря на очакванията и стремежите й.


Мария завършва училище в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Цанков“ в град Павликени. Тогава започва изборът за нея. От справката, която прави в интернет, открива, че в няколко университета се предлагат специалности, които отговарят на нейния интерес: „Преглеждах най-различни университети в България и Русенският най-много ме заинтригува. Отделно тук имам роднини, средата ми е позната. Проучих специалността. Исках в нея да се изучават неща, които ме интересуват. Търсех нещо балансирано. Попаднах на дизайна, прочетох, разгледах и реших да кандидатствам и да се запиша. Нашата специалност предлага няколко вида кандидатстване - аз кандидатсвах чрез конкурс“. 
За Мария интересът към специалността дизайн започва рано: „Една от главните причини да избера да следвам, е защото много обичам да уча! В училище винаги ми е било хубаво, много обичах да си прекарвам времето там и следователно исках да продължа да се занимавам с това. Така или иначе е необходимо да следваш - да се усъвършенстваш, да можеш да надградиш! Избрах специалността „Дизайн“, защото в училище учех нещо подобна специалност - полиграфия. Тя има пряка връзка с дизайна, а отделно аз съм човек на творчеството“. 


Ученето в университет е само част, от това което наричаме студентски живот. Освен средата на учене, важен фактор е и социалният живот. Все повече расте броят както на студенти, които искат да работят докато учат, така и на работещи хора, които се борят за получаването на университетска квалификация. 
Мнението на сектор „Прием на нови студенти“ към университетът е Русе е, че: „Съвременният начин на живот налага все повече млади хора да учат и работят едновременно, което води до нарастващ интерес към задочната и дистанционната форма на обучение. Русенският университет предлага голям брой специалности в тези форми, като учебните разписи са оптимизирани и за редовните студенти, за да създадат възможности за почасова работа или работа на непълен работен ден“. 
Пред младите хора стои още един кръстопът: кой живот да изберат - да останат в България или да си търсят късмета в друга държава. 
Тенденцията е обнадеждаваща - към завръщане в България
Проучвания и анализи на сектор „Прием на нови студенти“ в Русенския университет  установяват, че интересът към следване в чужбина намалява с всяка изминала година. Това открива възможности за българските университети да привлекат повече и качествени студенти. Забелязва се увеличение на случаите, в които студенти, избрали чуждестранни университети, прекъсват обучението си там и се връщат в България, като част от тях избират именно Русенския университет, за да завършат образованието си. Университетът отчита и нарастващ брой студенти, които се прехвърлят след първата или втората година от други български вузове.
Какво мисли за това Мария?
„Бих останала в България - харесвам страната си! Тук съм израстнала. Не виждам засега бъдещето си в друга държава. Истината е, че е трудно. Има работа, но заплатите са ниски, а цените са високи. И да си харесваш страната, и да искаш да останеш - няма как да си позволиш да живееш нормален живот“, казва студентката.
И продължава: „В професионален план висшето образование е едно от най-важните неща. 
В днешно време се гледа повече това дали един човек има висше образование, отколкото това дали е кадърен и интелигентен
Ако имаш тези качества, но не и документ за завършено образование - няма как да те наемат. Почти навсякъде искат висше образование. Разбира се има възможност и за свободна практика в моя бъдещ бранш на дизайнери. За мен обаче това не е вариант. Почти всеки търси лесния начин, който е да не завършиш висше образование. Студентът има нужда от мотивация. Защо ни е това висше образование?! Масово трябва да разберат за какво би им помогнало то напред в бъдещето. Отделно според мен имаме нужда да не плащаме толкова много за това да се обучаваме: семестри, учебни помагала. Знам, че повечето от моите съученици не записаха да учат висше. По техни думи е загуба на време и безсмислица. Не възнамеряват да учат, да се развиват. За жалост това става тенденция. Такива са времената, търси се лесния път, модерното, вървежното. Студентите са изчезващ вид!“. 
Тези думи рисуват тревожна картина, но има още нещо притеснително
Прогнозата на специализирания сектор на доц. Костов е, че през следващите две години се очаква стабилност в приема на нови студенти, но от 2028 г. предизвикателствата ще се увеличават поради демографските тенденции. Това, съчетано със специфичните нагласи на новите поколения, изисква гъвкавост и внедряване на нови стратегии за прием. И за тях се мисли отсега.
„Образованието е това, което остава, след като човек е забравил какво е научил в училище“, казва гениалният Айнщайн. 
Американският педагог Робърт Мейнард Хътчинс (1899-1977) допълва: „Образованието не е, за да преобразява хората или да ги развлича, или да ги прави експертни техници. То е, за да освободи мисълта им, да разшири хоризонтите им, подхрани интелекта им, да ги научи да мислят правилно, ако е възможно“.
А гледната точка на второкурсничката Мария е по-прагматична, но не по-малко важна: „Иска ми се хората да бъдем по-осъзнати. Живеем в материален свят, където красивият успех се измерва в притежание на предмети, а не в красотата от научните постижения. За да успееш трябва да си изряден и съвестен в учението“.
И може би това е отправна точка за решаване на трудната задача университетите да продължават да привличат млади хора на страната на образованието и науката.