Един от знаковите русенски художници, чийто живописен почерк винаги е бил разпознаваем, откри първата си самостоятелна изложба в една от залите на русенската Художествена галерия. Да, колкото и изненадващо да звучи това - истина е: Гриша Кубратов за първи път показва в експозиция само свои платна! Участвал е в много изложби с един или повече свои колеги, но цяла сбирка само от свои работи не е показвал досега. 
Защо това е така – вероятно самият художник би могъл да отговори. Ако поиска. 
Във всеки случай, за любопитните Кубратов е избрал
едно обяснение, което звучи колкото логично, толкова символно метафизично, но заедно с това в него прозира онова деликатно усещане за фина ирония
която е присъща на автора - и това го знаят всички, пред които той си е позволявал повече или по-малко откровения. 
Това обяснение звучи така в анонса на Художествената галерия за изложбата „Един градус от еклиптиката“: „Заглавието е вдъхновено от астрономическия термин „еклиптика“ - пътя на Слънцето спрямо звездите. Един градус от този път се равнява на около 72 години - символичен еквивалент на човешкия живот. В творчеството на Кубратов този период се превръща в метафора за трансформации и вътрешно съзряване. Картините включват архетипни и сакрални образи - змии, спирали, птици и чисти цветове, които провокират размисъл за енергията, душата, времето и божественото начало. Изложбата не следва сюжет, а изгражда кръгов път - всяка творба е завой, в който зрителят открива повторение и откровение едновременно“. 
Вгледайте се в дръвчето с черните листа. Вгледахте ли се? О, та те изобщо не са черни! Тъмните листа са просто необходимият контрапункт на белия ствол - и символ на онзи контрапункт, който съществува откакто свят светува: битката-прегръдка на черното и бялото. А над дървото свети като зареден с въпросителни лимонов сърп на луната... 
Няколко основни теми и персонажи доминират
в изложбата на Кубратов на „Борисова“ 39.
Музиката е една от тези теми. Тя е в златната флейта на музиканта, който сякаш е слязъл от старинните амфори и лекити, за да  повтори напомнянето за мелодия, която е неизменна част от бита на човека, за когото колкото е било важно да нахрани племето, точно толкова съществено е било и засищането на сетивата с нещо ефимерно и прекрасно като мелодията на ручеите, шумоленето на вятъра и песента на птиците. Музиката е в пламтящия в огнени езици контрабас или в синьото като меланхолична съботна вечер виолончело, в шумния оркестър, който увлечено свири джаз, в унесения звън на лирата на Орфей, уловен във властното течение на реката, превърнала бляновете му в съдба... 
Птиците - те са друг персонаж на Кубратов, който очевидно е сред любимите му. Замислени пернати, сякаш вторачили по едно око в нещо известно само на тях - те наблюдават, размишляват, не питат. Защото самите те знаят всички тайни, но някак не са убедени дали да ги споделят или да оставят зрителя първо сам да се помъчи да стигне до истините. А при Гриша Кубратов дори и „Харпия“ не е зловеща, а също излъчва светла закачка и подсказва забавни и дори откровено комични асоциации. 
Буйство от цветове и движения пулсира в платната
където главно действащо лице са рибите. Този библейски образ в транскрипциите на русенския художник намира допирателни с философските търсения на смислите на битието, с мълчанието, което е заредено с дълго пазени мъдри откровения, но и с грижливо стаявана, но при все това изпъкваща ритмика, която диктува танца на хората, носещи на раменете си щастливия „Улов“. 
Танцът е друга тема, която присъства в работите в изложбата - дори и там, където на пръв поглед сюжетът привидно е статичен в своята умиротвореност. Фините силуети, напомнящи изящните движения на стилизираните фигури от образци на африканското изкуство (нали животът на цивилизациите, които познаваме, започва именно оттам - от древна Африка?!) се движат безплътно и същевременно толкова ярко и впечатляващо върху платното. И ако си позволиш да се предадеш на възприятията си, можеш да доловиш звука на там-тама или на звънчетата по глезените на възхитителните сякаш безплътни танцьорки с ярки дрехи и с полетели нагоре ръце, напомнящи същите онези вейки на дървото, търсещи докосването до магичното и пълно с неизвестности небе. 
Всяка картина на Гриша Кубратов разказва притча или легенда, в която някъде дълбоко бълбука мъдростта на вековете -
онази мъдрост, до която все се опитваме до достигнем, а тя все успява да ни убегне
може би защото още се опитваме да я доловим с разума, а не със сетивата си. 
Искряща енергия и усещане за звучна хармония излъчват платната, които Гриша Кубратов е подредил в залата на галерията. Цветността и изчистените линии, които някои биха могли да възприемат като „детското у него“ и асоциират с илюстрации на детски книжки, при Гриша Кубратов е артистична еманация на продължително избистряна житейска философия и търсене на абсолюта - в изкуството и в живота. Всяко движение, всеки колоритен нюанс и всеки детайл носят дълбок смисъл и предизвикват откриване на подтекстове и послания. Със сигурност всеки зрител би могъл да разкодира в картините в изложбата свой собствен сюжет и свой собствен вектор в пространствата - и не е задължително той да е непременно този, който художникът е виждал, създавайки своето произведение. Но нали това е смисълът на изкуството - да отключва у всекиго асоциации и пориви, които карат човека застанал срещу платното, седналия в зрителната или концертната зала или разтворилия книга да се чувства жив, равновесен и вдъхновен?     
Изложбата ще остане в галерията на „Борисова“ 39 до 19 септември.
Дали да се надяваме, че Гриша Кубратов няма да чака чак следващия градус от еклиптиката, за да достави на русенските ценители изисканото удоволствие да се докоснат до неговите ярки и неизменно търсещи съвършенство светове?