Едно от най-прочутите човешки творения - това е митичният Соломонов храм, окончателно разрушен от вавилонския цар Навуходоносор II точно преди 2612 години - на 29 август 587 г. пр.н.е. По ирония на съдбата самодържецът, изравнил със земята храма, наред с военните си победи, е известен със строителните си начинания - например като Висящите градини на Вавилон - едно от седемте чудеса на света. И така - какво е загубил светът близо шест века преди Христа и защо го помни и до днес?
Малко са архитектурните паметници в историята на човечеството, които предизвикват толкова въпроси, колкото Соломоновият храм. Наричан още Първият храм на Йерусалим, той е символ на религиозната мощ на древен Израел, на духовното величие на цар Соломон и на вечната човешка жажда за божествено присъствие. За мнозина той е „най-святото място на земята“, за други - недостижим идеал и мистериозен източник на легенди, вдъхновили поколения архитекти, художници и мистици.
Днес няма физически останки от храма. Той е разрушаван, изграждан повторно, а споменът за него е вплетен в Библията, в преданията на еврейския народ и в хиляди трактати на равини, историци и дори масони. Но именно отсъствието му поражда въображение - и превръща Соломоновия храм в една от най-големите загадки на древния свят.
Началото: Соломон и обещанието на Бога
Историята на храма започва със Соломон - синът на цар Давид. Според Библията именно Давид е мечтал да построи „дом на Господ“ в Йерусалим, но Бог му отказва, тъй като ръцете му били окървавени от войни. Задачата е оставена на Соломон, който наследява трона около 970 г. пр. Хр. и поема мисията да съгради храм, достоен за Яхве.
Строежът е грандиозен за времето си. Соломон привлича най-добрите занаятчии от Тир - финикийския град-държава, прочут със своите архитекти и дърводелци. Най-известен сред тях е Хирам Абиф, митичен майстор, който според библейските и масонски предания изработва бронзовите колони Яхин и Воаз, стоящи на входа на храма. Ливанските кедри, злато от Офир и безценни камъни се използват за украсата - истински съкровища, които превръщат храма в чудо на древния свят.
Как е изглеждал храмът?
Подробностите идват основно от Библията - Книгата на Царете и Летописи, но и от по-късни текстове. Макар описанията да са оскъдни и често символични, учените реконструират приблизителния вид.
Храмът е бил с дължина около 30 метра, ширина 10 метра и височина 15 метра - сравнително малка постройка за днешните представи, но изключително внушителна за своето време.
Състоял се е от три основни части - преддверие (Улам), светилище (Хейхал) и най-свято място (Дебир).
Светая светих: В най-святата част се е съхранявал Ковчегът на Завета - златно ковчеже, съдържащо плочите с Десетте Божи заповеди. Само първосвещеникът е имал право да влиза там, и то веднъж годишно - на Йом Кипур.
Украсата: Стени и тавани, обковани със злато; резбовани изображения на херувими, палми и цветя; огромни бронзови съдове и олтари. Две бронзови колони - Яхин („Той установява“) и Воаз („В него е силата“) - пазели входа.
За древните израилтяни храмът бил не просто място за молитва, а материален знак, че Бог обитава сред тях. Това било сърцето на националната и духовна идентичност.
Разрушение и изгнание
Славата на Соломоновия храм не трае вечно. През 586 г. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор превзема Йерусалим, опожарява храма и отвежда жителите на Юдея в изгнание. Ковчегът на Завета изчезва - и до днес остава една от най-големите загадки на историята.
Някои легенди твърдят, че е скрит в подземията на храма от свещениците, други - че е пренесен в Етиопия, където според местните православни църкви се съхранява в Аксум. Трети вярват, че ще бъде открит едва в края на времената, когато ще настъпи Месианската ера.
Вторият храм и наследството на Соломон
След завръщането от вавилонския плен през VI в. пр. Хр. юдеите изграждат нов храм на същото място. Макар да е по-малко впечатляващ, той възстановява религиозния център на народа. Векове по-късно, при цар Ирод Велики, храмът е разширен и превърнат в истинско чудо на античната архитектура - това е така нареченият Втори храм.
Именно в този храм, според Евангелията, Иисус Христос проповядва, изгонва търговците и предсказва разрушението му. През 70 г. сл. Хр. римляните го разрушават при потушаването на юдейското въстание. От него оцелява единствено Западната стена, позната като Стената на плача - най-святото място за съвременния юдаизъм.
Легендите за Соломоновия храм
Хирам Абиф и масонската традиция: Масонските ритуали разказват драматична легенда за архитекта Хирам Абиф, който отказал да разкрие тайните на строителството и бил убит от трима свои чираци. Тази история символизира верността към професията и тайната, както и цикъла на смърт и възкресение.
Ковчегът на Завета: Местонахождението му остава мистерия. От Индиана Джоунс до безброй конспиративни теории, легендата за Ковчега поддържа жив интереса към Соломоновия храм.
Окултни и езотерични значения
Много мистични традиции виждат в храма символ на Вселената или дори на човешкото тяло. Светая светих е сърцето, олтарът - душата, а външният двор - материалното. Тази алегория превръща храма в универсален символ на връзката между земното и божественото.
Факти и детайли
Седем години строеж: Според Библията храмът е бил завършен за седем години - символично число, отразяващо съвършенството.
Без метални инструменти: Камъните са обработвани предварително, за да няма шум от чукове и длето по време на строежа - знак на почит към светостта.
Съкровищница на богатства: В храма се съхранявали несметни богатства, които според хроники били разграбени от вавилонците и по-късно от римляните.
Храмова планина днес: На мястото, където е стоял храмът, днес се издига джамията „Куполът на скалата“ и Ал-Акса - едни от най-свещените ислямски храмове. Това прави мястото център на религиозни и политически конфликти.
Археологически спорове: Разкопки около Храмовия хълм са силно ограничени поради религиозната чувствителност, което оставя много въпроси без отговор.
Влияние върху архитектурата: Образът на Соломоновия храм вдъхновява катедрали, синагоги, масонски ложи и дори модерни сгради.
Храмът в литературата и изкуството
През вековете Соломоновият храм е вдъхновявал безброй творби - от библейските псалми до романи, картини и филми. Във византийската иконография често се срещат сцени на „Посвещението на Богородица в храма“ - макар този храм да е Вторият, изкуството го представя с образи, напомнящи за величието на Соломоновия.
В ренесансова Европа архитектите черпят идеи от описанията на храма, опитвайки се да възстановят божествените пропорции. За масоните той е универсален символ на търсенето на знание и морално усъвършенстване.
Политика и вяра: защо храмът остава актуален?
Днес темата за възстановяването на храма е не просто религиозна, а и политическа. Част от еврейски групи вярват, че трябва да бъде построен Трети храм на мястото на разрушения Втори. Това обаче е изключително чувствителен въпрос, защото върху Храмовата планина стоят важни ислямски светини.
За вярващите обаче храмът остава символ на обещанието на Бога и на бъдещото идване на Месията. Така митът за Соломоновия храм продължава да живее - като спомен, надежда и духовен идеал.
Храмът като метафора
Ако погледнем отвъд историческите факти, Соломоновият храм е преди всичко метафора. Той символизира стремежа на човека да създаде място за среща с божественото. Всяка култура има своя „храм“ - било то пирамида, пагода или катедрала. В този смисъл Соломоновият храм е универсална представа за търсенето на смисъл, хармония и вечност.
Може би затова, въпреки че е разрушен преди повече от 2500 години, той продължава да бъде толкова жив в съзнанието ни.
Соломоновият храм е повече от историческа сграда. Той е сплав от история, мит и символика. Неговото физическо отсъствие се е превърнало в присъствие - в текстове, легенди и духовни търсения. За някои той е изгубено чудо на архитектурата, за други - път към Бога, а за трети - код, скрит в мистериите на миналото.
В края на краищата, „един градус“ в космическата орбита може да изглежда малък, но за човечеството той е вечност. Така е и със Соломоновия храм - един градус от историята, но безкраен източник на вдъхновение.
По материали от интернет