Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“. Редовен сътрудник е на „Утро“.

„Kогато се разглежда класацията на училищата за различните изпити, най-често  се фокусират върху най-добрите и най-търсените училища. По-малко внимание се обръща на училищата с най-слаби резултати, въпреки че именно там са истинските проблеми и провали на образователната система.“*

Висящ въпрос от доста време е дали непрекъснатият провал на Министерството на образованието и науката (МОН) за разработването на ключови показатели за ефективност (КПЕ) за образователната система на България е резултат от невежество и некомпетентност или нарочна стратегия, за да се избегне публикуването на очевидните провали на системата, за които те са отговорни.
Това, което със сигурност е вярно, е, че освен че не е изготвило никакви ключови показатели за ефективност (UME) във връзка с ролята на училището за напредъка на учениците, МОН сякаш не е наясно или  пренебрегва всякакви източници на данни.
ВЪНШНИ ДАННИ
1. Доклад за световното население (2020 г.) 
Средният коефициент на интелигентност на българското население е 91. Най-важните сравнения между нормалното разпределение и това на населението в България са направени в Таблица 1. Например:
42% (средно за ЕС 25%) от населението в България е под долната четвъртина; 
69% (средно за ЕС 50%) са с възможности под средното ниво;
следователно, само 31% (средно за ЕС 50%) са с възможности над средното ниво;
само 12% (средно за ЕС 50%) са над горната четвъртина.
Още по-тревожно е, че:
около 17% (средно за ЕС 5%) от населението имат специални образователни нужди и не биха могли да се справят в нормално училище (обикновено това са ученици от професионални гимназии);
други 25% (средно за ЕС 15%) биха имали нужда от допълнителна структурирана образователна подкрепа, за да могат да се справят в нормално училище (най-вече това са ученици от професионални гимназии).
2. Мониторинг на образованието и обучението на ЕС - ключови показатели (2024 г.)
Преждевременното напускане на училище постепенно намалява през последните години.
През 2023 г. процентът на преждевременно напусналите образованието и обучението сред 18-24-годишните е спаднал на 9,3% в сравнение с 13,9% през 2019 г. Процентът сега е под средния за ЕС (9,5%) и малко над 9%, което е целта за ЕС за 2030 г. 
Въпреки това, преждевременното напускане на училище остава особено високо в селските райони (18,8%) и сред ромското население; само 28% от ромите на възраст 18-24 години са завършили средно образование.**
Липсата на основни умения и ниският дял на учениците с високи резултати са пречка за развитието на умения за конкурентоспособност и иновации.
Само 80% (средно за ЕС 93%) от децата на възраст между 3 години до задължителното начално образование посещават детски градини.
Приблизително половината от младите хора в България нямат основни умения за четене с разбиране, математика и природни науки.
53% (средно за ОИСР: 26%) от учениците на 15-годишна възраст в България:
изпитват затруднения да открият основната идея в средно голям текст;
не могат да открият информация на базата на ясни, макар и комплексни, критерии;  
не успяват да покажат разсъждения върху целта и формата на текста, когато изрично се иска от тях да направят това.
54% (средно за ОИСР: 30%) от учениците на 15-годишна възраст в България:
изпитват затруднения при тълкуването и разпознаването, дори с директни инструкции, как една проста ситуация може да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по два алтернативни маршрута или преобразуване на цените в различна валута).
48% (средно за ОИСР: 24%) от учениците на 15-годишна възраст в България:
не могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления; 
не могат да използват такива знания, за да определят с прости примери, дали дадено заключение е валидно въз основа на предоставената информация.
Процентът на ученици с ниски постижения е един от най-високите в ЕС. Той е значително по-голям, отколкото средния процент за ЕС, който обаче също значително се е влошил:
26.2% по четене (12.7% през 2012);
29.5% по математика (19.7% през 2012); и
24.2% по природни науки (11.1% през 2012).
Процентът на отличните ученици в България, т.е. Тези, които са показали комплексни познания по тестваните предмети - е много нисък.
2% (средно за ОИСР: 7%) от учениците на 15-годишна възраст в България, могат да:
разберат дълъг текст;
боравят с абстрактни или не интуитивни понятия; и 
правят разграничение между факт и мнение, въз основа на имплицитни подсказки в съдържанието или източника на информацията.
3% (средно за ОИСР: 9%) от учениците на 15-годишна възраст в България, могат да:
изразят математически сложни ситуации; и 
изберат, сравнят и оценят подходящи стратегии за решаване на задачи за справяне с тях.
1% (средно за ОИСР: 7%) от учениците на 15-годишна възраст в България, могат да прилагат творчески и самостоятелно знанията си за науката в разнообразие от ситуации, включително непознати такива.
Незадоволителните резултати за България на тестовете на PISA*** с тенденция към влошаване подчертават проблемите с качеството и равнопоставеността в обучението, които до голяма степен не се адресират.
Въпреки че България е увеличила държавните си разходи за образование, годините, в които не е било инвестирано достатъчно, оказват видимо влияние.  България има и един от най-високите проценти на граждани, изложени на риск от бедност и социално изключване - 30% (средно за ЕС 21,6%). Това води до неравностойни условия за образование за голяма част от децата и учениците, особено с ромски произход.  Резултатите от PISA 2022 (****,*****) показват, че предизвикателствата, свързани с преподаването и учебната програма, не са решени. 
 Въпреки усилията за справяне с някои от предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия, необходимостта от подобряване на методите на преподаване и по-добра подготовка на учителите е все още голяма.
Слабите и влошаващи се резултати на българските ученици в тестовете PISA 2022 ясно показват необходимостта от подобряване на преподаването и по-добра подготовка на учителите за компетентно преподаване и учене.
ВЪТРЕШНИ ДАННИ  
На Фигура 1 е показан средният успех от държавния зрелостен изпит по математика за всички математически гимназии в България. Това, което не е показано на Фигура 1, е че математическите гимназии в София, Бургас и Русе по някакъв начин са „по-добри4 от тези във Варна, Добрич и Шумен. Това е така поради естеството на учениците в България, специфичната структура на училищната система и липсата на какъвто и да е задълбочен анализ от страна на МОН на резултатите на учениците.
Не е възможно да се правят каквито и да било преценки за относителното качество на образованието или относителните стандарти за постиженията на училищата в България.
На Фигура 2 са показани средните оценки от държавния зрелостен изпит по български език и литература за всички училища в Русе, в които има ученици с гимназиален курс. Подобно на Фигура 1, Фигура 2 също не показва, че математическата гимназия и трите езикови училища са „по-добри“ от професионалните гимназии (техникуми) по транспорт, селско стопанство или машиностроене. По подобен начин, не е възможно да се направи преценка за качеството и стандартите.  
Причината за това е ясно демонстрирана на Фигура 3, която показва средния резултат на учениците, постъпили във всяко училище в Русе, на националния тест по български език и литература след 7. клас. Фигура 3 не само показва, че математическата гимназия и трите езикови гимназии подбират учениците с най-добри резултати; тя също така показва, че:
272 (20%) от всички ученици, които са започнали средното си образование през същата година, са с успех 2.00 по български език и литература и 441 (30%) от учениците са с успех 2.00 по математика.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предвид броя на учениците в България, процесът на подбор за средно образование предполага, че някои училища (професионални гимназии) неизбежно ще имат много голям брой ученици, които:
a) имат много нисък коефициент на интелигентност;
b) имат специални образователни потребности;
c) са с оценка 2.00 на теста по български език и литература след 7. клас; и
d) са с оценка 2.00 на теста по математика след 7. клас.
Едва ли е изненадващо, че тези училища имат много ниски резултати на държавните зрелостни изпити по математика и български език и литература. Тези училища обаче са критикувани от националните и местните медии, дори от Института за пазарна икономика (който би трябвало да е по-добре запознат), като „най-слабите училища в България“. А техните „слаби училищни директори“ и „слаби учители“ са обвинявани, че са отговорни за „лошото“ представяне на техните училища.  
Ако тези училища са „слаби“ със „слаби“ директори и „слаби“ учители, това не се вижда от суровите резултати от изпитите, представени без контекст. Това е системен проблем, който е в следствие на постоянното нежелание на МОН да признае дълбоките структурни провали на образователната система в България и неспособността на МОН и неговите регионални инспекторати да направят задълбочен анализ на приноса на училищата за напредъка, постигнат от учениците.
До това заключение се стига и в доклада на Сметната палата в България през 2024 (******), където се казва, че:
1. МОН категорично се проваля в задачата си да предоставя качествено образование;
2. Действията на МОН по отношение на осигуряването на качествено училищно образование не са достатъчно ефективни и е необходимо да се положат значителни допълнителни усилия за преодоляване на проблемите; 
3. най-плашещото е липсата на достатъчен административен капацитет, необходим за радикалните реформи, които вече не могат да бъдат отлагани.
* https://www.regionalprofiles.bg/bg/news/the-weakest-schools-in-bulgaria-point-out-the-systemic-failure-of-education/
** https://fra.europa.eu/en/publication/2022/fundamental-rights-report-2022
*** https://www.oecd.org/en/publications/pisa-2022-results-volume-i_53f23881-en.html
**** Какво точно ни казаха резултатите от PISA 2022 за Българскнте ученичи? ДУтро“, брой 9842 от 22 януари 2024 г.
***** Програмата за межднародно оценяване на учениците PISA 2022 - какво означават оценките? ДУтро“, брой 9842 от 22 януари 2024 г. 
****** Национална сметна палата на България; Осигуряване на качеството на училищното образование, 2019-2023 г.; Протокол щ 22 (2024 г.)  

Д-р Фил БЪДЖЕЛ