Момиче и момче се разхождат из село Басарбово, област Русе. Младежът забелязва непознато лилаво цвете, което е толкова нежно и красиво, че не се сдържа и го откъсва, за да го поднесе на любимата си. И дори не подозира, че това, което е направил, е престъпление според Закона за биологичното разнообразие, но в неговия случай, понеже е унищожен само един стрък, наказанието обикновено е административно - глоба. 
Оказва се, че това е рядък новооткрит растителен вид. Името му е Ангелова метличина (Centaurea angelescui) и заедно с Ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii) са обявени за защитени видове в края на 2024. Впоследствие се обособява и най-новата защитена територия в област Русе, наречена „Басарбовски степи“ с площ 301,165 дка. 
„Самото откритие е от служител на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, който родом е от този край. Натъкнал се е на тях, докато обикаля тези райони.
Предложението за тази територия е от негово име
Двата вида се срещат на такива открити пространства и основно на пасища“, разказва началникът на отдел „Управление на НАТУРА 2000“ в Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Венелин Скарлатов.
Освен „Басарбовски степи“ в териториалния обхват на РИОСВ попадат още 45 защитени територии. Те включват 33 местности, Национален парк „Русенски Лом“ и резерватите „Сребърна“ и „Бели Лом“. Те са местообитания на много редки, почти ендемични растения и животни, които се откриват единствено на територията на област Русе. 
Според Закона за защитените територии има различни критерии за опазване на тези зоните в зависимост от характеристиките им като географско разположение, мащаб, климатични условия и още. Примери за тази категоризация са резерватите и поддържаните резервати. Най-строго защитената територия е резерват. Там всякаква човешка дейност бива забранена. Следващата категория е поддържан резерват, какъвто е „Сребърна“. Там държавата може да подволи дейности, които влияят благоприятно на екосистемата. 
Освен Закона за защитените територии за опазването на зоните действат и различни конвенции
Такава например е защитената местност „Калимок-Бръшлен“, обяснява експертът „Връзки с обществеността“ на екоинспекцията Рени Петрова. Та заема площ от 5952.34 хектара на територията на Тутраканската низина в границите на селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново и Ряхово в Община Сливо поле, и град Тутракан и селата Нова Черна, Старо село и Цар Самуил в община Тутракан. Включва и българските острови по Дунава Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Калимок, Радецки и един безименен.
Тези територии се опазват на всяка цена, но големият географски обхват на защитените зони и проблем пред РИОСВ. За разлика от парк Централен Балкан или парк Пирин, които се охраняват с помощта на стражари, РИОСВ разчтитат основно наблюдения на служители или на  сигнали за нарушения от граждани и организации. По думите на Венелин Скарлатов всяка година инспекцията получава средно 50 сигнала за злоупотреба с птици. Само през месец юли те са 21. Най-често сигали се подават за щъркели, учещи се да летят, ушати сови, напускащи гнездата си, 
има и случай на опитомен гарван
След подаване на сигнал, животните биват откарани в рехабилитационни центрове. Уведомява се и прокуратурата с цел предотвратяване на последващи такива случаи. Когато преминат необходимото лечение, животните се връщат обратно в природата. При летален изход птиците се предават за препариране на Екомузея в Русе. 
Рени Петрова определя гражданите на област Русе като „емпатични“ към защитените видове. Тяхната съпричастност, обаче, може да има и негативни последици: „Не е добре всеки път гражданите на всяка цена да се опитват да помогнат, особено като не знаят как. И самата птица може да ги нарани в уплахата си. Особено малките чапли. Те могат да ви извадят и очите. За совите, е достатъчно да бъде върната птицата на мястото, където е открита, просто да не е на земята“. 
А са опитомения горван Рени Петрова разказва: „Птицата е била малка, когато е намерена и притежава всички признаци, че е опитомена и много близка със собственика. Това може да изглежда екзотично, дори хуманно, но всъщност не трябва да се случва. Дивите животни трябва да останат такива“.
При установяне на нарушения и престъпленията се намесват прокуратурата и полицията. Едно и престъпните посегателства срещу природата е умишленото запалване на  тръстикови масиви в „Калинок-Бръшлен“.
„Много трудно се справяме, защото това е голяма територия
Общо взето, за да се докаже нарушение, извършителя трябва да се залови на място. През годините инцидентите понамаляват, но не спират“, казва с тревога Рени Петрова.
Освен контрола и превенцията РИОСВ работи и в още една насока с по-далечни, но по-трайни и ефективни резултати - информираността на хората и образоването им в областта на опазването на околната среда.
„Миналата година към всяка регионална екоинспекция инспекция се оформиха отдели, които се занимават с разработване на планове за управление на всяка  защитена зона в България. В това ще участват и местните хора от съответната територия, всеки ще има право да изявява мнение и предложения. Затова запознахме местните в общност с това, което предстои да се извърши“, разказва Венелин Скарлатов. 
До най-малките информацията достига под формата на игри, конкурси и беседи. Тази година е втората от преброяването на белия щъркел. Това е международна инициатива, която бива предоставена по достъпен начин на малчуганите. 
„За да популяризираме това проучване, което за наша радост показва увеличаване на популацията на белия щъркел, обявихме конкурс за детска рисунка за  пътешествията на белия щъркел до Африка и обратно всяка пролет и есен.
Доста деца се отзоваха, което значи, че темата им е близка
и им е на сърце“, посочи Рени Петрова. И отправи призив към всички да бъдат по-отговорни към природата, да не я замърсяват и да са по-заинтересовани от защитените територии. 
„Хората да бъдат по-чувствителни, бих казала. На първо място да не замърсяват, защото виждам тук и в градска среда, и когато се разхождам по меандрите на река Русенски Лом, че има доста битови отпадъци. И, разбира се, важно е всеки човек да познава родния си край не само като история и култура, и като екология. Да знае с какво е известен, да така да разказва на своите приятели, да привлича за туризъм, защото в крайна сметка в тези защитени територии имаме обекти на ЮНЕСКО“, обобщава Рени Петрова.

Полин САВОВА