Д-р Патрисия Петрова е последна година специализант по образна диагностика. Завършила е Медицински университет UMFCD „Carol Davila“ в Букурещ. В практиката си обръща специално внимание на ранната диагностика на рака на гърдата – област, към която има и лична чувствителност и мотивация.

- Д-р Петрова, какво представлява мамографията и с какво се различава от другите образни методи за изследване на гърдата като ехография или ЯМР?
- Мамографията е рентгеново изследване на млечните жлези, което се използва за откриване на рак на гърдата, дори преди да се появят симптоми. За разлика от ехографията и ЯМР, мамографията използва нискодозово рентгеново лъчение за създаване на изображения на гръдната тъкан, които се анализират за аномалии и е ефективна за откриването на микрокалцификати, които са ранен белег на някои видове карцином, дори преди да могат да бъдат палпирани. Ограниченията й са намалената чувствителност при жени с плътна фиброгландуларна тъкан на гърдите и използването на йонизиращо лъчение. 
В Университетска болница „Канев“ имаме Navigator 3000A Series Tomosynthesis Mammography, който е  модерен, високотехнологичен дигитален мамограф от ново поколение, използващ ниска доза радиация и способен да работи в 2D, 3D (томосинтеза) и комбиниран 2D+3D режим. 
- Какви са основните показания за извършване на мамография – кога и защо се препоръчва?
- Мамографията се препоръчва основно за скрининг и диагностика на рак на гърдата. Скрининговата мамография се прави при жени без симптоми,
за да се открие рак в ранен стадий, когато лечението е най-ефективно
а диагностичната мамография се извършва при наличие на конкретни оплаквания или подозрения за заболяване на гърдата. 
Основните показания за извършване на мамография са:
- скрининг на жени над 40-45+ години 
- наличие на семейна анамнеза за рак на гърда и BRCA мутации
- наличие на оплаквания като палпируема бучка или уплътнение в гърдата, секреция от зърното (особено кървава или едностранна), промяна в кожата или зърното (задебеление, зачервяване, разраняване на кожата и ретракция на зърното)
- за контрол на операция или лечение на рак на гърдата
- отклонения при ехография или ЯМР за доуточняване на находката.
- Колко често трябва да се прави профилактична мамография и на каква възраст е препоръчително да се започне?
- В България стандартът за профилактика с мамография е да се прави веднъж на две години при жени над 40 г., а за жените с повишен риск – ежегодно или по-често, по преценка на лекаря.  
- Каква е ролята на мамографията и как помага в ранното откриване на рак на гърдата?
- Мамографията има ключова роля за откриване на рак на гърдата, защото е метод, който доказано е намалил смъртността от заболяването при масов скрининг. Това изследване е Златен стандарт за скрининг, открива промени преди да имаме симптоми,
може да визуализира лезии още 2-3 години, преди те да станат палпируеми
Визуалзизира микрокалцификати, които са често първи белег за дуктален карцином in situ (DCIS). Открива много малки тумори, когато шансът за излекуване и органосъхраняваща операция са най-големи и не на последно място позволява сравнение във времето за проследяване на новопоявили се или нарастващи лезии. 
- Има ли разлика в ефективността на метода при жени с плътни гърди или при дами с импланти?
- Да има съществена разлика в ефективността на мамографията при жени с плътни гърди или такива с поставени гръдни импланти.
Какво означава плътна гърда? – плътната фиброгландуларна тъкан означава, че гърдата съдържа повече жлезна и по-малко мастна тъкан. 
Фиброгландуларната тъкан е с висока рентгенова плътност, която на мамаография изглежда бяла/светла, а мастната тъкан сива. Проблемът е, че туморите също изглеждат бели, затова при плътни гърди те могат да се „скрият“ в жлезната тъкан. Чувствителността на мамографията спада от 85% при мастни гърди до около 50-60% при плътни такива. Решението е да се направи допълнителна ехография/ултразвук, която е добър метод за разграничаване на кисти и солидни лезии или ЯМР при висок риск. 
Мамография при жени с гръдни импланти –
силиконовите или физиологичните импланти могат да засенчат част от тъканта и да „скрият“ лезии
Решението е да се използват специални Eklund проекции, при които имплантът се избутва назад към гръдната стена, а жлезната тъкан се издърпва напред за по-добра визуализация. При правилна техника голяма част от тъканта може да се оцени, но някои области остават трудно достъпни, затова се предпочита ехография или ЯМР. 
- Колко малки образувания може да открие мамографията, които още не се опипват при преглед? 
- Мамографията визуализира образувания с размер 5-10 мм, догато те обикновено могат да се напипат едва когато достигнат 1,5-2 см. А както споменах, освен тумори, тя открива и микрокалцификати, които са важен ранен белег за дуктален карцином In situ, който изобщо не може да се усети при преглед. Това позволява много по-ранна диагноза, а жените с рак на гърдата, открит чрез мамографски скрининг, имат значително по-добра прогноза.
- Безболезнена ли е процедурата и какво трябва да знаят жените преди да отидат на мамография?
- По-скоро е неприятна, отколкото болезнена. При изследването гърдата се поставя между две плочи и се компресира за няколко секунди – това е нужно, за да се получи ясна снимка и да се намали дозата на рентгеновите лъчи. Компресията трае обикновено по-малко от 10 секунди на проекция. Усещането е индивидуално, някои жени чувстват лек дискомфорт, други описват кратка болка, особено когато гърдите са по-чувствителни например преди менструация. 
- Какво трябва да знаят жените преди мамография? 
- Най-подходящото време за изследването е
от 1-ви до 10-ти ден от менструалния цикъл, когато гърдите са по-малко чувствителни
При жени в менопауза няма значение кога. В деня на изследването да не се използват дезодоранти, пудра, кремове или парфюми в областта на подмишниците и гърдите, понеже могат да дадат артефакти на снимката. След изследването може да имат зачервяване или лека чувствително в рамките на няколко часа. Препоръчително е да се носят резултати от стари мамографски изследвания
Мисълта, която трябва да води дамите, които имат планувана мамография, е, че ползата от ранното откриване на рак на гърдата е много по-голяма от временния дискомфорт.
- Има ли рискове, свързани с радиацията при мамографията?
- Мамографията използва нискодозово рентгеново лъчение, средната ефективна доза е около 0,4-0,7 mSv за двете гърди при стандартно изследване. Естественият радиационен фон, който човек получава за 1 година е около 2,5-3 mSv.
Рисковете – теоретично, всяка йонизираща радиация може да увеличеи минимално риска от рак. При мамографията този риск е изключително нисък, а ползата от ранното откриване на рака на гърдата многократно го превъзхожда.
Мамография не се препоръчва при бременни жени, освен ако не е абсолютно наложителна (в такъв случай се използва защита с оловна престилка). При млади жени (<30 г.) също се избягва като първи метод на диагностика, тъй като тъканта е по-чувствителна, а ефективността на мамографията при плътни гърди е по-ниска.
- В кои случаи се препоръчва ехография заедно с мамография, и кога само едното е достатъчно?
- Ехографията и мамографията често се използват заедно, но не винаги е нужно комбиниране на методите. Мамографията е достатъчна при неплътни гърди с преобладаваща мастна тъкан и при проследяване на лезии с доброкачествени белези.
Мамография в комбинация с ехография се препоръчват при гърди с висока плътност (тип C и D)
при палпируема бучка, която не се вижда добре на мамография, когато има нужда от уточняване на несигурна находка на мамография (BI-RADS 0) и при жени с гръдни импланти.
Ехографията е достатъчна сама по себе си при жени под 30-35 години, защото гърдите им са плътни и мамографията е по-малко информативна, при бременни и кърмещи жени, и при проследяване на доброкачествени формации.
- Какво се случва, ако при мамографията се установи нещо подозрително – какво следва?
- Ако при мамография се открие подозрителна находка, се следва ясен диагностичен алгоритъм, за да се уточни естеството й:
- Допълнително образно изследване като ехография (за да се прецени дали става дума за кистична или солидна лезия) и ЯМР при висок риск, импланти или трудна оценка;
-  оценка по BI-RADS класификацията;
-  биопсия с хистологична диагноза;
-  онкологична консултация при наличие на злокачественост.
- Как мамографията се използва при жени с фамилна обремененост или генетичен риск (BRCA мутации)?
- При жени с BRCA1/BRCA2 мутации или силна фамилна анамнеза скринингът започва в по-ранен етап – обикновено на 30 г. или
10 години преди възрастта на най-младата роднина, при която е диагностициран рак на гърдата
но не по-рано от 25 г. Ежегоден ЯМР или мамография, ехография на 6-12 месеца. Защо не бива да се разчита само на мамография? Причината е, че при BRCA носителки ракът на гърдата може да се развие по-рано и по-агресивно. При по-млади жени гърдите са по-плътни, ЯМР се счита за основен метод, а мамографията има допълваща роля.
- Проследяват ли се доброкачествени образувания с помощта на мамография и колко често?
- Доброкачествени образувания включват кисти, фиброаденоми, липоми, калцификати с типичен бенигнен вид и други лезии без съмнение за злокачественост. Истински доброкачествените находки (BI-RADS 2) се проследяват само с рутинен скрининг, като мамография на 2 години след 40 г. или ежегодно при повишен риск. Вероятно доброкачествените лезии (BI-RADS 3) се проследяват през 6-12 месеца. А след 2 години стабилност обикновено не се налага по-специално наблюдение.
- Какво бихте посъветвали жените, които се страхуват или отлагат профилактичния преглед?
- Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените. Открит навреме, той е напълно лечим в повечето случаи. Мамографията може да покаже промени, много преди да се появат симптоми.
Тя е краткотрайно изследване, с малка доза радиация и кратък дискомфорт
Погрижи се за себе си - профилактиката е акт на любов към себе си и твоите близки. Не отлагай! 
- Какви са най-честите митове, които чувате за мамографията, и кои от тях бихте опровергали?
- Мит 1: Мамографията причинява рак заради облъчването. Дозата радиация при стандартна мамография в сравнима с естествената радиация, на която сме изложени за 2-3 месеца от околната среда. Ползата от ранното откриване на заболяването е многократно по-голяма от риска.
Мит 2: Нямам симптоми или оплаквания - не е нужно да правя мамография. Мамографията открива тумори в ранен стадий – още преди поява на симптоми или бучки. 
Мит 3: Нямам фамилна обремененост - не е нужно да се прави мамография. Повече от 70% от жените с рак на гърдата нямат фамилна анамнеза. Възрастта и хормоналният статус също са важни.
Мит 4: Мамографията е ненадеждна. Нито едно изследване не е 100% точно, но мамографията е най-добрият метод за скрининг. 
Мит 5: Мамографията е твърде болезнена. Натискът е краткотраен и поносим. Дискомфортър е временен, резултатите – жизненоважни.
- Какво е нивото на информираност и профилактика у нас в сравнение с други европейски страни?
- Базирано на актуални данни скринингът и организираните програми са с ниско покритие в България. България и Румъния са сред страните с най-ниски резултати, докато в челните позиции са Дания, Финландия и Швеция. В България има достъп до модерна диагностика, но липсва достатъчно информативност.
Мамографията остава златен стандарт, безопасен и ефективен метод за ранното откриване на рака на гърдата. Профилактиката е акт на грижа към себе си!