Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Езикът на прабългарите не е добре известен на науката. Има и няколко десетки думи и лични имена, които са с прабългарски произход. Такива са например думите болярин, бисер, белег, бъбрек, тояга, капище, чертог, сан, сабя, сур, Борис, Боян, Курти, Чавдар и някои други. От езика на прабългарите в книжовния старобългарски език е преминала наставката -чии, с чиято помощ се образуват съществителни имена, означаващи вършител на действие, напр. ШАРЬЧИИ „художник“, САМЬЧИИ „сановник“, КЪНИГЪЧИИ „книжовник“, СОКАЧИИ „готвач“, КРЪМЬЧИИ „кормчия“.
Последния етап при формирането на българската народност и на народностния български език е свързан с въвеждането и разпространението на славянската писменост и просвета в края на IX в. Но езикът на българските славяни още преди средата на IX в. вече се е наложил като език на общуването в България. 
През 893 г. в Преслав е проведен църковно-народен събор, на който книжовният език създадено св. св. Кирил и Методий е бил утвърден като единствен държавен и църковен език в България. Така той е навлязъл във всички области на обществения и личния живот в България. 
Тук е мястото да изтъкнем, че книжовният старобългарски език е създаден от св. св. Кирил и Методий въз основа на говора на българските славяни, живеещи в Солун и в Солуснка област. Този факт е документиран в „Пространното житие на св. Кирил Философ“ по следния начин: „Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд — не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по Божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила (византийският император Михаил III – в с.м. – И. Б.) с тия думи: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“ 
Царят свика съвет, повика Константин Философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: „Зная, Философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.“ Философът отговори: „Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.“ А царят му рече: „И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?“ Философът рече: „Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?“ А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат.“ 
В Пространното житие на св. Методий същата случка е разказана с известни разлики: „Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: „Ние, с Божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от римляните, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда.“
Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.“
Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя — според думите на апостол Петра, който казва: „Бойте се от Бога, почитайте царя“, но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия.“
(Следва)