Когато чуем „мода“, често си представяме подиуми, по които дефилират високи и нереално красиви модели, облечени в произведения на изкуството. Пъстри платове, пищни ревюта, красиви лица... Какви обаче са истинските лицата на модата? Отвъд прожекторите, блясъка и високите токчета стоят стотици скици и безсънни нощи в ателиетата, прекарани в шев и кройка. Това е свят на прецизност, креативност и постоянство, в който дизайнерите не просто шият дрехи - те създават културни кодове.
Светът на модата е едновременни глобален и локален. Той съществува и на улицата, и на най-големите световни подиуми. Русе, град с богато културно наследство и европейски дух, през последните години прави смели крачки на модния подиум. Именно тук живее и твори личността, с която ви срещаме днес - модният дизайнер и съосновател на марката „Adriana Rica“ Адриана Гарелова, която не просто създава дрехи, а разкзава истории чрез тях. Тя е горда майка на две деца, обича да снима и да рисува с акварел. Мечтае да създаде ботаническа градина и модна академия в родния си град. Напомня ни, че модата е най-жива тогава, когато носи човешка история. 

- Представи ни се. Коя е Адриана Гарелова? Откъде си, в каква област развиваш своя потенциал? 
- Аз съм моден дизайнер от Русе - изключително красив град с богата културна история и силно артистично ДНК. От близо 15 години създавам абитуриентски, сватбени и официални рокли, в които се преплитат елегантност, изящество и индивидуалност. За мен модата не е просто дреха, а начин да разкажеш история, да събудиш емоция, да сбъднеш мечта и да накараш една жена да се почувства най-красивата версия на себе си. 
- Кога и как разбра, че светът на модата е твоят свят? Коя е първата дреха, която създаде? И какво е усещането да държиш в ръцете си свой собствен модел? 
- От малка усещах, че модата е моят език - начинът, по който мога да общувам със света, без да се налага да обяснявам много. Първите дрехи, които създавах още когато бях ученичка в немската гимназия и живеех в Мартен при родителите си, бяха дънкови панталони и поли от старите дънки на баща ми. Обожавах да ровя в старите шкафове за ненужни дрехи и да измислям как да ги прекроя, за да станат на мен и да ги направя модерни. Братовчедка ми тогава можеше да шие на машина и редовно я молех да ми ушие скроените неща.
Да носиш свой собствен модел е усещане, което не може да се сравни с нищо друго -
смесица от гордост, любов и онзи трепет, който те кара да твориш още и още. 
- Как се роди идеята за марката „Adriana Rica“? 
- „Adriana Rica“ е естествено продължение на моя път в модата - желание да създавам дрехи, които говорят на езика на женствеността и характера. Името е съставено от моето и името на състудентката ми и приятелка Рика /Фридерике/ Дрьоге, с която завършихме моден дизайн в Берлин и след това основахме марката, която работихме заедно около 5 години. Впоследствие тя се ориентира в друга посока, а аз продължих да се развивам в Haute Couture модата /от френски - откотюр, висша мода - б.р./. 
- Разкажи ни за идеята да се впуснеш в осъществяването на модна марка в комбина с немската дизайнерка Фридерике Дрьогр? Какво е да учиш моден дизайн в Берлин?
- С Рика се срещнахме в университета по приложни науки в Берлин, докато учехме моден дизайн. След като завършихме, решихме да обединим двата ни свята и да създадем марка, която да предложи на пазара лимитирани ежедневни дрехи, които да са женствени, романтични, приказни и да ни връщат малко назад във времето. Следването ми в Берлин беше безценен опит - градът е културен микс от стилове и влияния, където свободата на изразяване е безкрайна, а модата се диша във въздуха - идеалната среда за изучаване на мода. Този град остана в сърцето ми завинаги.  
- Коя мода те вдъхнови - българската или немската? 
- Истината е, че ме вдъхновяват и двете, но по различен начин. Българската мода носи усещането за ръчна изработка, внимание към детайла и онзи топъл, близък контакт между дизайнер и клиент. Немската пък е дисциплинирана, концептуална и често по-минималистична, но с дълбока мисъл зад всяка форма и линия. В моята работа те се срещат - емоцията, страстта и топлината от България се вплитат с немската прецизност и експериментаторски дух. Може би именно тази комбинация е в основата на моя почерк като дизайнер. 
- Какво наложи специализирането, по-късно във времето, на марката тя да стане Haute Couture? 
- Преходът към Haute Couture беше естествен. Създадохме мини сватбена колекция с Рика и тогава осъзнах, че най-голямото ми удовлетворение идва, когато правя рокля, която е създадена само за една единствена жена - неповторима, изработена на ръка, с внимание към всеки милиметър плат и детайл. Haute Couture ми позволява да изразя напълно творческата си визия, без компромиси. Това е територията, където модата се превръща в изкуство, а всяка рокля - в лична история.
А аз съм човек на изкуството, творец, който може да вирее най-добре в такава среда
Моите рокли са картини, които рисувам. Обожавам целия процес - от вдъхновението до последния щрих и шев. 
- Как нашият град Русе възприема марки от класа на Haute Couture? 
- Русе има традиция на елегантност и културен вкус - тук винаги е имало хора, които ценят детайла, качеството и уникалността. Търсенето на Haute Couture не е никак масово, но именно в това се крие ценността му. Клиентската ми аудитория са изключително интелигентни и възпитани момичета и жени, често с подчертан собствен стил или представа за такъв, които ценят и харесват различното, естетичното и имат някакъв досег до сферата на изкуството. В Русе официалните рокли, създадени по поръчка, винаги намират своята публика. Модата тук е елегантна, но с потенциал за повече индивидуалност и смелост. Градът има потенциал да създава собствен стил, но, за съжаление, все още често се подражава на чужди тенденции, вместо да се води от локалната естетика. 
- Или до подмяна на естетиката, ако се има предвид броят на младежите с анцузи по улиците и заведенията?
- Спортните екипи навсякъде са сигнал за удобство, но и за леко загубено усещане за дрескод.
Не съм против удобството, но вярвам, че има начин да изглеждаш стилно, без да жертваш комфорта
- Какво е отношението ти към бързата мода? 
- Бързата мода е като фаст фууд за гардероба - бързо, евтино и достъпно, но с висока цена за околната среда, за етичните стандарти и за самата стойност на дрехата. Не вярвам в идеята, че трябва да имаме много дрехи, за да изглеждаме добре. Вярвам в качеството, дълготрайността и личната връзка с това, което носим. Лично аз подреждам гардероба си по метода на японката Мари Кондо, където всяка дреха, подредена по цвят и функция, трябва да ти носи положителна емоция, да я цениш и харесваш и най-вече да не трупаш излишно.  
- Един от новите ти проекти е свързан с устойчивата и екологична мода. Какво те провокира? 
- Провокира ме осъзнаването, че модната индустрия е една от най-замърсяващите в света. В един момент не можеш да създаваш красота, без да мислиш за последствията. Устойчивата мода не е просто тренд, а начин да върнем уважението към труда, към материалите и към природата. Да направим по-малко, но по-добро. Да, имало е моменти, в които индустрията ме е разочаровала - особено когато виждаш как ръчният труд и креативността се подценяват в името на скорост и масовост и как сайтове за бърза мода предлагат официални и сватбени рокли в ценови диапазон, в който дори платът не струва толкова при Haute Couture модата и как много хора предпочитат това вместо качество, устойчивост и оригиналност.
Често хората не знаят и каква е разликата от това да си поръчаш готово изделие от сайт за бърза мода и да изживееш магията моден дизайнер да създаде за теб дреха
която да се слее с теб и твоето усещане, да разкаже твоята история и да сбъдне твоята мечта. Коренно различно неща са, което, разбира се, си има своята цена. 
- Ако трябваше да създадеш дреха, която символизира днешния свят, как би изглеждала тя?
- Бих създала палто, съставено от много различни по цвят, текстура и произход платове, но свързани в една цялостна визия. Така както светът е пъстър, понякога хаотичен, но когато се погледне отдалеч - красив и единен. Ще има и скрити джобове - за мечтите и бляновете на хората, които пазим и стъпка по стъпка извеждаме на открито. 
- Кой е най-големият ти успех досега и кой е най-трудният урок?
- Най-големият ми успех е, че съм успяла да превърна мечтата си в реалност и да създам марка, която носи моето име и моите ценности.
Най-трудният урок - че в модата успехът не идва само от таланта, а от постоянството и готовността да преминаваш през разочарования и трудности, без да губиш вяра
 - Какъв съвет би дала на тези, които шият рокли, и онези, които тепърва учат шев и кройка?
- Не бързайте да бъдете перфектни. Грешките са част от пътя. Най-важното е да обичате това, което правите, и да не се отказвате, дори когато е трудно. И колкото и тривиално да звучи, по-важни са стъпките и пътят, а не крайната цел, защото винаги следва нова.
- Коя беше любимата дреха на малката Адриана? 
- През различните периоди от детството ми съм имала различни любими дрехи - всяка носеше своята история. Но най-скъпи на сърцето ми винаги са били тези, които съм успявала да претворя по свой вкус. Майка ми винаги е имала шивачки, които да й изработват дрехи по нейни идеи, а с времето започна да шие и за мен и сестра ми. А това ме научи, че дрехата може да бъде не просто купена, а родена от въображението.
Постепенно започнах сама да реализирам идеите си, а върховият момент беше, когато измислих своята абитуриентска рокля - до най-малката подробност
Всеки детайл беше плод на моето въображение, от кройката и материята до финалните акценти. Дори обувките ми бяха направени по поръчка, за да завършат перфектно целия стайлинг. Това беше първият път, в който усетих силата на модата като лично изразяване и разбрах, че този свят е моят свят. 
- Организираш специализирани курсове за деца, как се зароди идеята за създаването на пространство, в което децата определят модата?
- Идеята се роди от наблюдението, че децата имат неподправено усещане за стил - смели са в цветовете, смесват текстури, създават комбинации, които възрастните често не биха си позволили. Исках да им дам място, където тази креативност не просто се насърчава, а и се развива в реални умения.
Бъдещите ми планове са да създам академия за мода в Русе
където да се преподава мода под различни форми според възрастта и напредналостта на кандидатите с ментори и преподаватели от тук и Берлин. Този курс е самото начало. Средата, в която се случва всичко, е изключително вдъхновяваща, приятна и предразполагаща - модното ателие на „Adriana Rica Haute Couture“, в което всеки би искал да твори. 
- Как успяваш да задържиш вниманието на децата по време на 4-часовото изучаване на модата? 
- Курсът се състои от 4 модула, като всеки от тях трае по 4 часа. Тайната е в динамиката - редуваме теоретични знания с практически задачи, включваме много цветове, материи и ръчна работа. Децата са най-ангажирани, когато усещат, че всяка минута приближава тяхната собствена идея до реализация. 
- Какво представлява самият курс? Нека разкрием една част от заниманията, в които посвещавате децата. 
- Курсът е създаден за деца над 7 г., като горна граница няма. Групите се оформят спрямо възрастта на кандидатите. Този месец се провежда за втори път, като целта е групите да са малки, за да може всяко дете да получи индивидуално внимание. Курсът е пътешествие - от първата скица до готовата дреха. Започваме с основи на модния дизайн, учим за цветовете, формите и платовете, правим модни илюстрации, създаваме технически скици, избираме платове и аксесоари, кроим и шием. Част от магията е, че всяко дете изработва своя собствена дреха, като преминава през всички етапи и накрая представяме изработеното на мини ревю пред родителите. 
- Как децата разбират понятието мода? 
- За тях модата е начин да покажат кои са. Често я описват с думи като „свобода“, „цвят“ и „щастие“. Те усещат модата като средство да изразят себе си, а не като диктовка от списанията.