Четири колела возят тялото, а две носят душата.  
Мотопоет в интернет

При всяко принципно ново транспортно средство минават години на изработване на прототипи, опити и подобряване на рекорди с тях, преди да се създаде рационална технология за масово производство. Електрическите скутери не правят изключение. Появилите се последните години у нас електрически тротинетки имат еднороден брат - електрическия скутер, който, макар и използван в определени сфери, остава слабо познат. Историята му също е богата и освен това е с русенска следа. 
Летописът на електрическия скутер започва в края на ХIХ век с появата на мотоциклети с електрозадвижване, но поради лошото качество на тогавашните батерии те изостават в развитието си. Американецът Огдън Болтън - младши получава през 1895 г. първия патент за „електрически велосипед“. Електрическият двоен велосипед (1896 г.) на британския производител Хъмбърт постига скорост 60 км/ч, но заради захранването с оловни акумулатори той е обемист и тежък. За прототип на скутера се счита датският мотоциклет „Elleham“ (1905 г.), конструиран през 1904 г. 
Първите скутери, задвижвани с електричество, се произвеждат от „Autoped Company“ в Лонг Айлънд, Ню Йорк (1915-1921 г.) и от компанията „Krupp“ в Германия (1919-1922 г.).
След изобретяването на електрическия велосипед и на електрическия автомобил те донякъде са забравени
но по-късно намират приложение благодарение на новосъздадените по-мощни и компактни батерии и двигатели. Електрическите скутери стават предпочитано транспортно средство за търсещите бърза, безопасна и евтина мобилност.
През 1930-1940 г. се изработват експериментални образци с малки двигатели с вътрешно горене (ДВГ) или тежки батерии, които не са практични поради голямото си  тегло и ограничена мощност. 
През 1941 г. белгиецът Морис Лимелет създава в Брюксел собствена конструкция електрически скутер, който решава проблема с намиране на гориво през Втората  световна война. Скутерът е сравнително лек и въпреки високата цена през първата година са продадени над 400 броя, но и той не успява да се наложи с масово производство.
Италианецът Енрико Пиаджо оценява потенциала на скутера и това транспортно средство дължи възхода си на неговата проницателност. Фабриката „Piaggio&Co“ има 60-годишен опит в машиностроенето и в нея започва производството на моторен скутер, патент от 1946 г. Дизайнерът Карадино Д‘Асканио проектира модела MP5, но Енрико Пиаджо не харесва дизайна, който така е преработен, че се ражда легендарната „Vespa 98 Corsa Circuito“ - символ на европейската романтична приказка. 
Конструкцията е толкова сполучлива, че през следващите години не се променя
Италианците се влюбват в новата „Vespa“ с 98-кубиков ДВГ, която бързо навлиза в различни сфери на живота. До 1953 г. са продадени 500 000 машини и един милион - след 1956 г. През 1960 г. те са над 2 милиона в Италия. Фердинандо Иноченти пуска на пазара (1947 г.) двуместен моторен скутер „Lambreta“, споделил успеха на „Vespa“, но фабриката „Inocenti“ фалира през 1971 г. По-късно марката е подновена. Популярността на скутерите се дължи на италианските „Веспа“ и „Ламбрета“ - еталон за качество и елегантен стил. Основател на европейската школа за дизайн на моторни скутери е „Веспа“. Има и немска школа по дизайн на скутери.
Култовият романтичен филм „Римска ваканция“ (три Оскара, САЩ, 1953 г.) с участието на Грегъри Пек и Одри Хепбърн популяризира моторния скутер в Европа и САЩ. Съветският съюз решава (1956 г.) да произвежда  скутери, но липсата на време и опит налага копиране на „Vespa 150GS“. Първите 1668 моторни скутери „Вятка“ VP-150 слизат от конвейера през 1957 г., а до 1967 г. са произведени 290 467 бр.


Разцветът на моторните скутери е до 60-те години на ХХ век, когато филмови и шоу звезди се снимат рекламно на скутер. Продажбите в Италия намаляват, но популярността им се увеличава. Америка и Далечният изток стават новите пазари, където хората, пътувайки със скутер, осъзнават усещането за свобода. Под италиански лиценз моторни скутери се произвеждат в Индия, Китай, Тайланд, Виетнам. Най-разпространеният модел в света „Honda Super Cub“ се продава с непроменена визия от 1958 г. Японските скутери се считат за най-надеждни, италианските - за най-динамични, китайските - за най-евтини.  
През 60-те и 70-те години на ХХ в. по русенските улици прелитат няколко „Веспи“ и „Ламбрети“
купувани само с долари от специалните магазини „Кореком“. Повече са руските „Вятки“. Тогава излиза лафът „Като нямаш долари за „Веспа“ или „Ламбрета“, ще те духа вятърът на „Вятка“. 
Отстъплението на мотоциклета пред мотопеда става осезаемо, когато през 1973 г. „Peugeot“ продава 550 000 мотопеда. Ерата на електрическите скутери започва от 1982 г. с производството на модел с пластмасова рама. Следващото десетилетие „Peugeot“ е първият европейски производител на електрически скутери - „Scoot Elec“ (1996 г.) и „E-Vivacity“ (2010 г.). Повяват се и новите конструкции - максискутер и хиперскутер.  
Електрическите скyтepи ca пo-мaнeвpeни и бъpзи oт aвтoмoбилитe, пo-yдoбни oт вeлocипeдитe, пo-кoмпaктни, по-cигypни и лecни зa yпpaвлeниe oт мoтoциклeтитe. Заради лекотата на работа, ниската мощност на двигателя и проходимосттта си те са
най-икономичните, най-непретенциозните и най-популярните транспортни средства
незаменими за инвалидите, защото им дават необходимата степен на свобода.
Поради разнообразието от конструкции няма единна класификация на скутерите. Те се подразделят според: а) задвижването: бензинови, електрически, хибридни; б) предназначението: градски, офроуд (за неравни терени), спортни, туристически (наричани максискутери заради по-голямата им мощност), детски, триколки (за инвалиди и товарни); в) стила: с ретро визия, с класически дизайн; с футуристичен дизайн. 
От няколко години в българските медии се публикуват статии за първия електрически скутер на русенската фирма „Моторета груп“, навлязъл в практиката с масово производство. Този скутер, като всяко ново техническо средство, има предистория с други два прототипа. Затова те ще се разгледат хронологически.   
Електроскутерите се появяват у нас доста по-рано, отколкото се предполага. Благодарение на Sandacite.BG - сайт за история на българската техника, бе отбелязана 50-ата годишнина от създаването на първия български електрически скутер! В следващото изложение, с благодарност за издирените и публикувани в този сайт данни, е използвана част от информацията за тези първи български електрически скутери.
През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили в София е конструиран
първият български електрически скутер - „ЕлРо-72“
(от Ролер електрически) заедно със специалисти от Научноизследователския институт по електропромишленост и Централната лаборатория по електрохимични източници на ток към БАН - за електродвигателя и батерията. Специалисти от Центъра за промишлена естетика разработват дизайна. Електроскутерът „ЕР-72“ се захранва от две оловни акумулаторни батерии 12 V с общ капацитет 150 Ah. Той тежи 52 кг, а с двете батерии и водача - до 167 кг. Елктродвигателят е с мощност 0,6 kW. С максималната скорост 30 км/ч пробегът е 70 км. Страничните плоскости са от стъклопласт. Пробно електрическият скутер е изпитан успешно. 
Дизайнът и конструкцията на вторият е-скутер „ЕР-73“ са обновени и опростени. Електродвигателят е 0,25 kW, задвижва се от батерия с напрежение 24 V, капацитет 55 Аh и маса 25 кг, с която скутерът тежи 55 кг. Десетчасово зареждане, без сваляне на батерията, осигурява пробег 48 км. Фарът, калниците и страничните капаци са изработени от стоманена ламарина.   
Според историята на техниката летоброенето на всяко техническо средство започва от началото на използването му в практиката. Затова паровелосипедите не са родоначалници, а предшественици на мотоциклета. Двата прототипа „ЕР-72“ и „ЕР-73“ не влизат в производство и затова те са
предшественици на първия български електрически скутер с русенски корени и интересна история
Младата бизнес дама Десислава Николова е основателка и изпълнителен директор нa „Moтopeтa гpyп“ - зелена компания за екологични превозни средства, създала първия градски електрически скутер у нас без вредни емисии и шум - „Motoretta D1“. Кoмпaниятa тpъгвa oт Pyce и дoкaзва, чe инoвaции мoгaт дa ce cлyчвaт и в Бългapия. След завършване на специалност „Индустриален мениджмънт“ в Русенския университет, русенката работи близо десетилетие в Китай, където е повлияна от трафика на мултимилионния град Шанхай. Прибирайки се в родния град, тя търси да си купи скутер, но не намира. Вносът от Китай е почти толкова бюрократичен, колкото създаването на собствена марка.
Проблемът ражда идеята за производство на електрическия скутер „Моторета“. След година и половина проучвания - посещения на изложения, срещи с производители и тестване на компоненти, се появяват първите образци, произведени в китайски завод по русенски проект - стратегическо решение, продиктувано не от цена, а от индустриален капацитет. В Китай производството на скутери е силно механизирано и минава през тестовете за надеждност, преди изделието да излезе на пазара. Базовият модел „Моторета“ е с 2000-ватов двигател и пробег от 50 км.
Ценна подкрепа оказва Русенският университет


„Те ни дадоха достъп до технологии, машини, специалисти. Канят ни на изложения. Дори днес, когато им звънна, все още се радват да ни помагат“, споделя Десислава Николова. Един от нейните скутери е в изложбената зала на университета - пример за успешен проект на негов възпитаник. Тя представя на Изложението на техника, технологии, стоки и услуги в РУ (май 2017 г.) новото изделие, от което са произведени 50 броя (2017 г.). Скутерът с цена 2999 лв., с електрически двигател 1,5 kW, батерия 72 V и лед осветление, развива до 45 км/ч. С едно зареждане изминава 60 км. 


Той e изпитван в Aнглия и има сертификат за Европа. Уcъвъpшeнcтвaнeто му пpoдължaвa c новите мoдeли „Рluю“ и „Рrо“. Пилoтният мoдeл „D1“ e одобрен за продажба през 2016 г.
„Моторета груп“ продава между 100 и 150 скутера годишно, между които и пpoфecиoнaлни мoдeли c мoщeн двигaтeл и cкopocт дo 85 км/ч. Половината от продажбите са за бизнес клиенти. Електрически скутери се изнасят в Румъния, Гърция и Австрия. Оборотът на компанията за 2024 г. е 500 хил. лв. 
Виcoкият клac литиeвo-йoнни бaтepии LG осигуряват с шест чaca зapeждaнe до 5 дни гpaдcкo пpидвижвaнe. 
Рaзxoдът зa зapeждaнe e 0.51 лв. нa 100 км
което пpaви cкyтepитe „Моtоrеttа“ нaй-икoнoмичния гpaдcки тpaнcпopт. Бъpзoто пpидвижвaнe e бeз тpaфик, без текущо обслужване (масла, гориво), бeз билeти, бeз тaкcи зa пapкиpaнe в Синя и Зeлeнa зoнa, бeз дaнък MПC. С вaдeщитe ce бaтepии cкyтepът се зapeждa със собствено зарядно и извън нeгo. „Моtоrеttа“ paзпoлaгa c мpeжa зapядни cтaнции в Coфия. 
Електрическият скутер в България не е масов избор заради консервативния пазар, навика за придвижване с автомобил и липсата на респект у българите към чуждата собственост. В Северна Европа се използват много повече скутери и велосипеди, но причината, освен екологична, е и чисто икономическа. Регистрационните такси са високи, паркирането е трудно, застраховките и поддръжката са сериозен разход. Ситуацията в Китай и Индия е същата. В Шанхай колата е лукс, защото има ограничение колко дни в седмицата тя може да се използва.
Използването на скутерите е различно. За Малта, Кипър, Португалия и др., карането на скутер е екзотика. На другия полюс е Флоренция, Италия, където има над 5 милиона скутера, повече от където и да е другаде. В азиатските страни скутерите и мотопедите отдавна са основни участници в движението. Възможно е българите скоро да преминат към това екологично возило, защото електрическият скутер има много предимства спрямо бензиновия, а с развитието на техниката недостатъците му намаляват и скоро  той ще стане безспорен лидер сред двуколесните превозни средства.

Доц. д-р инж. Атанас КОЛЕВ