Родена от морската пяна - така древните гърци определят олимпийската богиня на любовта Афродита. Афродита Дармонска, с която разговаряме днес, няма митологичен произход, не живее на море, а в дунавската перла на България и като инфлуенсър завладява не само социалните мрежи, а и сърцата на русенци. Преди повече от 15 години тя избира Русе за пристанище на своите идеи - да вдъхновява младите и да бъде пример за една успешна дама.
Тя е юрист по професия, но само на 3 години се качва за първи път на сцена и оттогава не слиза от нея. Позната е като водеща и организатор на светски събития. Търсен модел е на русенски марки за дрехи. Повече от 10 години работи като хореограф и организатор на ревюта, модни спектакли и конкурси за красота. Разработва и развива един от успешните в Русе формати за арт терапия „Арт и вино“, поддържа форма с активен спорт и води дамски Full Body тренировки.
 В това интервю тя говори честно, без шаблони за амбицията, вдъхновението, уязвимостта и силата да бъдеш млада жена днес, без да се извиняваш за това. Тя не влиза в стаята, за да бъде харесана, а за да бъде чута. Тя не мери стойността си с лайкове, а с изборите, които прави, когато никой не гледа.

- Къде е границата между инфлуенсър и вдъхновител?
- До една степен се препокриват двете понятия, но определено предпочитам вдъхновител, защото това е нещото, което мен лично много ме зарежда в ежедневието. Смятам, че естественият ред на нещата е да можем чрез поведението ни на живо, в реалния свят, да влияем на хората в положителна посока. Разбира се, това може да стане и чрез социалните мрежи, но там е малко по-филтрирано съдържанието. На живо винаги можеш да владееш аудиторията. 
- Темата е деликатна, но от сериозно естество - ти попадала ли си на хейт в социалните мрежи към теб? 
- Попадала съм, да! Лично за себе си мога да кажа, че това говори повече за човека отсреща, не за самия теб. Стремя се да бъда позитивно мислещ човек, затова се опитвам да не отдавам внимание на негативните коментари, провокирани от завист и злоба.
- Случвало ли ти се да станеш жертва на дезинформацията и лъжите в интернет? 
- Често се срещат провокации от типа фалшиви профили. Назад във времето са правили фалшиви акаунти с мои снимки във фейсбук, в инстаграм, но за такива недоразумения се подават сигнали и се изчистват.
Моят призив е хората да бъдат все по-внимателни с кого и как общуват
- Твоята аудитория е предимно от...?
- Моята аудитория е, бих казала, на всякаква възраст. Има и млади, има и по-възрастни хора. Повече дами имам от гледна точка на пола.
- Какъв съвет би дала на младите момичета, а защо не и на по-възрастните дами, които искат да развият своите социални мрежи и да станат ментори? Какъв е пътят към постигането на тези цели? 
- Пречупено през факта, че аз от ранна детска възраст съм на сцената като водещ, бих казала, че мрежите представляват една сцена, където всеки е свободен да изрази себе си по различен начин. Това е хубавото. Естествено, трябва да се придържаме към това, че поднасянето на информация към аудиторията е свобода, но и отговорност. Трябва да се стремим към това да бъдем полезни и да има стойност съдържанието, което публикуваме. 
За младите хора бих казала, че напоследък наблюденията ми са, че колкото по-естествен, непринуден и истински си в социалните мрежи, толкова повече се таргетира и съдържанието ти. Има много мнения, че социалните мрежи са една изкуствена среда. Според мен не е така. Вървим към обратната тенденция - съдържанието да е по-естествено, по-истинско. Така че... останете себе си!
Хората усещат кога си истински пред тях  - и точно това привлича
- Как се разграничаваш от фалша? Ти казваш, че социалните мрежи са сцена - имаш ли образ на тази сцена? 
- Много е тънък моментът в това да останеш истински към хората. Всеки гони някакъв имидж. Това е нещо, което няма как да бъде избегнато. Естествено, всеки се стреми към един добър образ. Хубаво е да запазим ценностите такива, каквито сме си ги създали през годините, без да се впускаме прекалено много в материалната насоченост. Защото - да, много е хубаво отстрани да наблюдаваме един перфектен начин на живот, но в крайна сметка това, което се случва зад кадър, не трябва да бъде забравeно. Тревогите. Пътят, по който стигаш към крайната си цел. Хубаво е човек да умее да се съхрани по някакъв начин в това общество, наречено социална мрежа. Хората усещат повече искреността и я следват, отколкото фалша!
- Кой беше моментът, в който осъзна, че можеш да бъдеш не просто зрител, а активен творец на културния живот в Русе? 
- Може би моето желание е провокирало това да създам повече активности за младите хора в града и любовта ми към изкуството в различните му форми такива, каквито могат да са те. В крайна сметка изкуството, културата са в ежедневието ни - навсякъде. В годините, когато започнах да се занимавам с водене на различни събития, аз си крадях каквото ми харесва... 
Грабила съм опит с пълни шепи от мероприятията, на които съм била, за да мога да го трансформирам и преработя по най-добрия начин
Да мога да го предложа в един момент на публиката. Обръщам много внимание на детайлите. Често когато посещавам други градове и държави, обръщам внимание какво се прави там, което в нашия град отсъства. Искам да ги приложа тези неща. Имам много идеи. 
- Кой е човекът, който те вдъхновява? 
- Моят пример в живота е майка ми - жена, която не спира да ме вдъхновява със сила, професионализъм, грижа, мъдрост. Това, което виждам от нея като развитие, е нещо, което смятам, че всяка една жена трябва да постигне. 
- Как се справяш с критиката? 
- Със сигурност има хора, на които образът ми може би не им е любим. Критиката за мен трябва да е градивна - тогава й обръщам внимание. Трябва да разграничаваме хейт от градивна критика. Защото, когато получиш градивна критика, ти определено трябва да й обърнеш внимание, да се заслушаш, да си кажеш „Чакай малко, моят образ е далеч от перфектния. Със сигурност има неща, които аз мога да подобря в себе си, да стана една още по-добра версия!“.
Трябва да се вслушваме в критиката, стига тя да е поднесена по интелигентен начин
- Ако можеше да върнеш времето назад, какво би казала на своето 17-годишно Аз? Останало ли е нещо от това момиче у теб сега? 
- Аз от малка съм активист. От малка съм по ученически парламенти, дебати. Ако съм на 17 години и се видя в момента, ще се зарадвам на образа, който съм сътворила, и пътя, който съм извървяла. Определено ще кажа: „Браво, момиче! Момиче вече жена. Продължавай в същия дух!“. Може би ще си дам съвет да обръщам повече внимание на себе си, защото усещам, че на моменти издъхвам. Признавам си го, защото всеки трябва да се замисли - ти си полезен за останалите, когато си полезен за самия себе си.
- Каква е за теб красотата? Кое е по-трудно - да бъдеш красива или да останеш себе си? 
- Моята история е много богата и обширна. Още като студент си изкарвах парите, обикаляйки България, водейки конкурси за красота. Но по-трудно е да останеш себе. Красотата е преходна, субективна, а и е временно понятие.
Тя е един бонус към образа, който гради човек, но не е водеща сила
Трудно е да останеш себе си, да се съхраниш. Трябва да се стремим към развитие умствено във всяко едно отношение, всеки ден. Това е моето мнение. Четете повече и по-малко говорете, за това, което сте яли вечерта!
- Какви са конкурсите за красота днес?
- Изкривена е представата за конкурсите за красота. Конкурсите за красота преди бяха едни, сега вече са други - няма доверие в тях, особено за жените. Смятам, че се спекулира с женската красота. Отново е намесен материалният свят. В началото конкурсите за красота оценяваха реалната, естествената красота, впоследствие започна да се спекулира финансово. Организаторите решават да изкарват пари чрез конкурсите за красота и да бъдат предварително нагласени. 
Дори и сега да се опитат да го променят, а аз смятам че се опитват да го променят, вече хората са изгубили доверие
В Шумен имахме агенция и организирахме събития за конкурси за красота. Точно поради причините по-горе спряхме да се занимаваме с това, защото когато правиш нещо насила и хората за заредени с негативизъм - няма смисъл.
- Какво мислиш за фразата „Красива е, но какво ли разбира...“ - случвало ли ти се е да я усетиш на гърба си? 
- Аз съм завършила право. Това е тежка специалност. Бях раздвоена между правото и НАТФИЗ, едното с другото няма нищо общо. Като малка бях в МОНТФИЗ, което е като младежка школа на НАТФИЗ. Там се прояви любовта ми към киното, сцената. Но пък правото винаги е била тази моя страна да гоня справедливостта във всяко едно отношение, ние като хора да бъдем справедливи, да спазваме законите, които ни налагат правила и норми. Съответно
бих казала на хората, които ще кажат: „Красива е, но какво ли разбира...“ - „Разбира! Разбира, и то много повече за света, отколкото предполагате“
Но това подценяване е ключово! Когато те подценяват, ги изненадваш много повече. 
- Ако можеше да изтриеш един широко разпространен стереотип за модерната жена, какво би махнала веднага?
- Модерната жена днес е всичко - и уязвима, и силна, и майка, и бизнес дама, и артист, и активист. От стереотипа бих махнала, лично и от себе си изхождам, мъжката енергия, която генерират жените, за да бъдат всичко. Жената трябва да бъде жена преди всичко. Светът, в който живеем, е прекалено динамичен и шарен, което предразполага да бъдат разбити всички стереотипи. 
- Кой е най-смелият избор, който си правила - стилово, професионално или лично? 
- Като бях малка имаше ревю, на което трябваше да изляза, покрита цялата с вестници. Беше екоактивистка история. 
- Ако имаш възможност да реализираш проект с неограничен бюджет, какъв би бил неговият фокус и обществено въздействие? 
- Имам много цели, много мечти. Може би ще бъде свързано с природата и с малките деца. Така нашумелият изкуствен интелект започва да ни завладява малко по малко. Аз съм в една интересна граница, 92-ри набор, поколение което се е докоснало до това да играеш на улицата с топка, да викаш през прозореца: „Мамо, жадна съм! Хвърли ми едно шише вода!“ и всеки да познава изсвирването от балконите - сигнала за прибиране вкъщи. Няма как да изключим изкуствения интелект от живота си, но аз съм се докоснала до природата и земното и много оценявам връзката с тях. Смятам, че много хора от днешното поколение по-трудно ще се докоснат до това. Бих направила някаква връзка между модерното, актуалното и земното, природното.
- Коя е Афродита, когато свали токчетата? 
- Всеки ден до 17 часа съм с токчета, да, но след това слагам маратонките и отивам да мотивирам за здрав дух в здраво тяло цялата си дамска аудитория, чиито тренировки провеждам. Спортът винаги е присъствал в живота ми. 
В един момент започнаха запитванията в социалните мрежи „Как постигаш тази форма, какво правиш, какво ядеш, как спортуваш?“
Казах си, че така или иначе отделям време да отговарям на такъв тип въпроси, аз трябва да стартирам някакъв тренировъчен процес. Така започнаха моите тренировки за цяло тяло, среден интензитет - не прекалено бързи тип табата и не прекалено бавни тип пилатес. Търсим баланс. Няма по-голямо удоволствие от това да видя във времето усмивките на хората, които са се променили в процеса на трениране. Идват хора и ми казват: „Ади, знаеш ли, аз вече съм 5 или 10 килограма под това, което започнах“ или „Добре, че дойдох на тренировка, така ме мързеше, но сега се чувствам много по-тонизирана! Имам енергия да превзема света!“.
- Какво ти харесва в Русе, какво не ти харесва и какво би променила? 
- Обожавам архитектурата, духа на града, гледката към Дунава. Залезите са ми любими. Но бих променила темпото. Бих искала още повече културни събития, повече живот по улиците, особено за младите хора. Аз самата се занимавам с организация на различни събития и конкретно културно насочени.
И градът, и ние имаме страшно много потенциал - просто трябва да го развием
 - Името ти насочва към красота. Каква обаче е любовта на Афродита? 
- Влюбена съм в живота. Смятам, че животът е eдин и трябва да го изживеем по най-добрия начин. Да дадем каквото можем. Любовта присъства ежедневно в моя живот. Тя е и движещата сила - тя е и красота, но като визирам красота, нямам предвид тази външната, а душевната.
- Афродита с една дума е...
- Много често ми казват: „Ти си една супер жена“. Аз самата не мога да си дам това определение. Но затова пък до някаква степен и логото на тренировките ми е „Wonder Woman“ („Жената чудо“). 
- Има ли приз, който не си получавала, но заслужаваш? 
- Иска ми се вече да създам семейство. Да ми кажат: „Ти си успяла, не само в сферите, в които се занимаваш, а и като жена в семеен план“.