Провалът на световното първенство с драконови лодки в Русе дойде като гръм от ясно небе. Шефът на Международната федерация Томаш Кониецки изпрати официално доста дипломатично написано писмо за отмяна на шампионата, а един от вдъхновителите за провеждане на гонките, бившият национал в кану-каяка - Мартин Маринов, изрази мнение, че основен виновник за неприятното развитие на обстоятелствата е българската федерация по кану-каяк. Вчера „Утро“ се свърза с легендарния състезател с олимпийски медали от Сеул и Барселона, технически директор на Световната федерация по кану-каяк и глобален авторитет в гребните спортове.

- Г-н Маринов, здравейте! Къде ви намираме?
- В момента съм в Сингапур, където работя.
- Как е там?
- 30 градуса всеки ден и дъжд по два часа. 
- Да почнем оттам - как се стигна до решението езерото в Николово да домакинства на световно първенство?
- Имахме среща - аз, кметът Пенчо Милков, моят приятел Евгени Недев /бивш треньор по кану-каяк, сега директор на Спортното училище/. В този разговор възникна спонтанна идея за провеждане на първенството. Можем ли да го направим? Можем! Добре, да почваме тогава! Получихме подкрепа и от г-н Кониецки, президент на една от двете световни федерации. Щеше да е добре, ако се беше случило, защото най-малкото щяха да бъдат направени инвестиции в базата и районът около езерото щеше да бъде облагороден. Понеже съм наясно с българския начин на мислене и практика, бях сигурен, че след 20 години някой щеше да каже: „Добре е, че имаше подобно първенство, та да се направят такива подобрения“. Доколкото знам, в голяма част те са факт и ако Русе се размина с първенството, поне ще напомнят за него. Имаше и предпоставки за добро домакинство, защото Русе организира престижни състезания в последните две години и се справи съвсем прилично.
- Кога усетихте, че нещо куца? 
- Като видях силно завишените цени, наложени от нашата федерация по кану-каяк за престоя на гостите и тяхното участие, разбрах, че работата отива на зле. Не помня съвсем точно кога беше - мисля, че в първите месеци на годината - се обадих на зам.-кмета Борислав Рачев. Казах му накъде отиват работите и го посъветвах да се избере един от двата подхода - Общината да вземе всичко като организация в свои ръце или да предостави напълно тази грижа на екипа във федерацията. Някой да каже твърдо на тази федерация: „Имате претенции и делегирани права, поемете тогава цялата отговорност!“. Не се получи в пълна степен нито едното, нито другото. Друг е въпросът - и е разбираемо - че Русе няма опита да организира такъв голям форум. Но пък в Италия имаше световно първенство и никой не си направи труда да отиде на място, за да види как се прави, за какво в крайна сметка става въпрос. Истината е, че като видях накъде се търкаля колелото, се поотдръпнах от организацията. /Доколкото ни е известно, след като разбира, че организацията скърца, директорът на Спортното Евгени Недев също се дистанцира от ролята на вдъхновител на проекта. Той дори предупреждава, че се върви към провал. Потърсихме го вчера, но отказа да говори - б.а./. 
- Мислите ли, че намерението на федерацията да се присламчи е продиктувано само от финансови подбуди?
- Вижте, тя е официозът, през нея трябва да мине всичко - като се почне от подписването на всякакви договори до най-малките детайли. Тя трябва да носи цялата отговорност, тя е лицето. Няма да влизам в лични нападки, но ще дам един пример. През миналата година Пловдив беше домакин на световно по кану-каяк. За целта само спортното министерство отпусна 800 000 лева, сериозна сума.
- И беше отчетена загуба?
- Не, печалба от 50 000 лева. Който познава сметките за провеждане на такива първенства, знае, че тази печалба е нищожна и най-малкото трябваше да е доста по-сериозна. Изводите оставам за вас. А за федерацията - хем определи завишени оцени, оказали се основен препъникамък за записване на участници, хем се държа пасивно в очакване друг да свърши работата. Общината също можеше да е по-активна и енергична при създалите се обстоятелства.
- Какво загуби и спечели Русе?
- Спечели поне в едно направление - не купи изисканите по наредба 26 маркови драконови лодки. Какво щяха да правят с тях, ако бяха налице без първенство?!
- Нямаше ли някакъв шанс за спасяване на шампионата?
- Г-н Кониецки ми се обади преди десетина дни. Той вече беше взел решение за отмяна на първенството, но ме попита дали не мога да направя нещо по организиране на регата с поне няколко лодки. Казах му, че мога да събера клубни екипажи, но това вече няма да е никакво световно първество.
- Какво в крайна сметка генерално изпусна нашия град?
- Лично моята представа, а предполагам и на всички в началните ни разговори, беше да да се експлоатира фактът, че Букурещ и Варна са в близост до вашия град. Самолети кацат и в румънската столица, и на варненското летище, тоест нямаше да има проблеми с дестинациите по цял свят. Така щеше да се направи и една много хубава реклама на Русе. За жалост идеята не се разгърна по начин, какъвто искахме да е. 
- Какво бихте казали в заключение?
- Пак ще повторя, че направеното досега като инвестиции в базата на езерото не е безполезна работа. Дано тази работа да не спира, защото Русе някога и отново ще е домакин на сериозни състезания в гребните спортове.