За една година милата родна картинка в спортните структури почна да се повтаря като фарс.
Първата стъпка беше направена след избирането на Весела Лечева за шеф на Българския олимпийски комитет. Изборът и беше последван от целувка от Стефка Костадинова, а после - непризнат. Хората на Костадинова внезапно оспориха гласуването и жалбите полетяха към съда, за да отлежават в безкрайността. В същото време Международният олимпийски комитет се произнесе, че Лечева е легитимен шеф и декларира, че ще работи само с нея. Обкръжението на Костадинова знае само едно: „Такива въпроси могат да се решават само от българския съд! Точка!“. 
Резултатът е, че Лечева все още не може да влезе в кабинета си, защото царят може и да дава, но пъдарят - не, не и не!
Борбата! Очевидно нагласено по всички правила Общо събрание с категоричен и предизвестен избор на Станка Златева. Неслучайно другият кандидат - Гриша Ганчев, се оттегли преди самото гласуване, защото разбра, че е сготвен предварително по изпитаните рецепти на заверата. 
Днес Станка и така наречената опозиция продължават да се ритат по кокалчетата с „принципи“ и „демократични ценности“.
А кой е новият шеф на леката атлетика Георги Павлов? Врачанецът бил спец в маркетинга. Очевиден фаворит на Добромир Карамаринов, който, след като оправи родната федерация, тръгна да оправя европейския спорт на синекурна длъжност. Впрочем, с цялото си нахалство Карамаринов остана член на УС на българската федерация. Европа си е Европа, но друго си е да командориш и задаваш решения у дома. 
Защо и от какво се ражда напоследък този повсеместен безпорядък?
От какво ли - от до болка позната борба кой да контролира финансите от спортното министерство и по други направления. Не от можещите, кадърните, доказалите се и почтените, а от „нашите“. 
Търсете парите, а принципите ги оставете за наивниците.