Създаване на насаждения с по-голямо видово разнообразие, избор на дървесни видове с повишена устойчивост на суша, сол, замърсяване и механичен стрес и използване на съвременни методи за подобряване на почвената структура и мониторинг. Това са основните препоръки в изготвената от Лесотехническия университет „Концепция за създаване на устойчиви насаждения в зелената система на град Русе“. Документът е резултат от договор между Община Русе и Научноизследователския сектор при висшето учебно заведение, подписан през миналата година.
Извършен е цялостен анализ на съществуващите насаждения в Русе - от уличното озеленяване до междублоковите пространства, от историческите градски градини до най-новите обществени паркове. Целта е да се даде устойчива и реалистична рамка за обновяване на зелената система, така че тя да е адекватна на климатичните рискове и да отговори на нуждите на съвременния град. По този начин Община Русе предприема стратегически и 
научно обоснован подход за адаптиране на зелената си система към новите реалности
където климатичните промени оказват все по-осезаемо въздействие върху качеството на живот в града. С изготвената от Лесотехническия университет „Концепция за създаване на устойчиви насаждения в зелената система на град Русе“ се полагат основите на дългосрочна визия за по-здравословна, по-зелена и по-сигурна среда. Сега остава да видим как тази визия ще се транспонира в конкретни действия и мерки за реализация на поставените цели.
Сред основните проблеми, идентифицирани от експертите, се открояват напредналата възраст на уличните и парковите дървета, както и силното въздействие на екстремни климатични явления - продължителни засушавания, високи температури и повишено ветрово натоварване. Значителна част от дървесната растителност в Русе е на възраст над 70 години - липи, кестени, ясен, платани/чинари, като показва типични признаци на дегенерация: кухини в стъблата, гниене, суховършие и асиметрични корони.
Още по-тревожна е констатацията за присъствие на фитосанитарни патогени
сред които доминират гъбни видове от рода Ganoderma, известни със способността си да разрушават сърцевината на дървото. В отделни случаи са установени и инвазивни вредители като миниращия молец (Cameraria ohridella), силно засягащ обикновения конски кестен, и гъби, причиняващи антракноза по платана. 
Сред обследваните зони са най-емблематичните зелени пространства на Русе - парковете на възрожденците и на младежта, градските градини към площадите „Свобода“ и „Княз Александър Батенберг“, Кея, междублоковите пространства в кварталите „Дружба“ и „Здравец“, както и училищни дворове, фитнес и детски площадки.
Паркът на възрожденците, създаден през 70-те години, страда от беден видов състав, възрастови деформации на дърветата и почти пълна липса на вечнозелени видове. В Парка на младежта, макар да се наблюдава богато дендрологично разнообразие, значителна част от смърчовите и яворови насаждения са в лошо състояние. Кеят, макар и обновен през 2020 г., съдържа видове с ограничен капацитет за засенчване и устойчивост.
Детските и фитнес площадки, особено в жилищните квартали, също показват системен недостиг на висока дървесна растителност и сянка, което засилва ефекта от градския топлинен остров. Ударопоглъщащите настилки, използвани в много от тези обекти, са в тъмни цветове, което допълнително покачва температурите.
В отговор на установените дефицити, концепцията формулира конкретни и измерими решения. 
Препоръчва се създаването на насаждения с по-голямо видово разнообразие -
с поне 4-5 различни вида на улично ниво, за да се намали рискът от масови загуби при патогенни нападения. Въвеждат се критерии за избор на дървесни видове с повишена устойчивост на суша, сол, замърсяване и механичен стрес - включително обикновен габър (Carpinus betulus), оикновен дъб (Quercus robur), обикновена гледичия (Gleditsia triacanthos) и южна копривка (Celtis australis).
Особено внимание се отделя на технологиите за засаждане и поддържане. В концепцията се настоява за използване на съвременни методи за подобряване на почвената структура, аериране, инжектиране на торове, мулчиране, изграждане на подземни напоителни системи и устойчиви укрепващи конструкции за млади фиданки.
Мониторингът също е ключов - предлага се използване на инструменти като арботом, резистограф, преслеров свредел и дигитални системи за наблюдение на физиологичното състояние на дърветата, особено в критични участъци - главни булеварди, училища, детски площадки.
Община Русе планира да разработи 
етапен график за прилагане на мерките от концепцията
съобразен с бюджетните възможности и с ангажимент към устойчивото развитие. Предвижда се активно участие на научните среди, неправителствения сектор и гражданите чрез обществени обсъждания и доброволчески инициативи.
„Русе има вековна традиция в парковото и улично озеленяване, но времето оставя своите следи. Сега имаме възможност не просто да подменим постепенно остарелите дървета, а да изградим система, която ще работи за бъдещето - за по-хладен град през лятото, по-чист въздух и по-добро качество на живот за русенци. Тази концепция е не само технически документ, а стратегически инструмент за устойчиво развитие на нашия град. Старите дървета са част от идентичността на Русе, но те трябва да бъдат третирани внимателно и професионално - не само като естетически елемент, а и като потенциален риск при екстремни метеорологични условия. Част от тези дървета вече представляват опасност за пешеходци, автомобили и сгради. Устойчивата градска среда е въпрос на визия, на приемственост и най-вече - на обща отговорност. Убеден съм, че с предоставения от  Лесотехническия университет материал  правим не просто крачка, а скок към бъдещето“, коментира за „Утро“ зам.-кметът по комунални дейности и екология Никола Лазаров.