Обявените за излишни интериорни врати от новия собственик на достолепната къща от началото на миналия век на ул. „Гурко“ и ул. „Николай Здравков“ 19 вчера бяха натоварени на бус и според обясненията на притежателя на имота щели да бъдат реставрирани и да бъдат ползвани от училище в Смолян.
Скандалът с въпросните врати гръмна на 29 юли, когато столичната архитектка Правдомира Алексиева забеляза обява за продажбата им в сайта OLX и би тревога не само във фейсбук, а и чрез сигнали до Министерството на културата, до Инспектората за опазване на културното наследство и до кмета на Русе Пенчо Милков.
Сигнали до поделението на Националния институт за недвижимо културно наследство във Велико Търново, до Пенчо Милков и главния архитект на Русе Пламен Христов подава и Венелин Молнар от сдружение „Новият Русе - Русчук.БГ“. „Считам, че чрез Инспектората за опазване на културното наследство и със съдействието на овластените от Закона за културното наследство Кмет и Главен архитект на Община Русе следва да се вземат незабавни мерки за спиране на тези действия с цел да се съхрани уникално културно наследство на гр. Русе и България“, пише в сигнала.
За предлаганите 6 двойни врати, 2 двойни врати с по 1 неотваряем сектор от всяка страна и 1 входна двойна врата с по 1 неотваряем сектор от всяка страна (с металните орнаменти) собственикът поиска 10 000 лева от загрижена за изящните врати жена, която се свърза с него като потенциален купувач. На следващия ден, след излизането на публикацията в „Утро“ и след разговор на Венелин Молнар с продавача, обявата беше свалена от сайта.
Къщата, в която внесените от Виена в края на 19 век врати се оказаха излишни, се намира срещу родния дом на Елиас Канети. Автор на проекта е прочутият русенски архитект Нигохос Бедросян, направил много за това Русе да получи прозвището Малката Виена. Принадлежала е на търговеца Леон Флорес, който я продава на търговеца на шапки Алберт Нисимов. През 1952 година Нисимов се преселва в Израел и в къщата заживяват няколко семейства. През 1973 година е обявена за архитектурно-строителен паметник, а през 1995-а - за единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „местно значение“.
Това означава, че по интериора и екстериора на къщата не може да се прави нищо, без то да е съгласувано и одобрено от Националния институт за недвижимо културно наследство. Не може, ако се спазва закона, разбира се. Той обаче у нас често е врата в полето, през която минават само баламите. 
Промените по къщата са видими отвън. Сменена е част от дограмата, дупката над сменената оригинална входна врата е закрита с талашит, а какво точно е положението вътре не се знае.
Вчера, щом е започнало изнасянето на нарочените за излишни врати, е подаден сигнал до РДНСК. Отговорът - ние не се занимаваме с това, но напишете имейл, ще разгледаме случая.
Следва сигнал на тел. 112, на който се отзовава полиция и снема обяснения какво се случва. Именно пред полицай Бонев е заявено, че вратите ще бъдат реставрирани и използвани в Смолян. Това вероятно е точно така, а дали в някое от училищата в родопския град знаят какво красиво съкровище ще получат, „Утро“ ще провери.