Д-р Даниел Буляшки е един от водещите български специалисти по гръдна и обща хирургия с над 18 години клиничен опит. Отскоро той е част от отделението по хирургия на УМБАЛ „Медика Русе“.  
През 2006 г. завършва Медицинския университет във Варна, а по-късно придобива две специалности - гръдна и обща хирургия. Усъвършенствал уменията си в престижни медицински центрове в САЩ, Германия, Китай, Словения и Турция, д-р Буляшки е разпознаван с експертизата си в областта на торакалната (гръдната), онкологичната и миниинвазивната хирургия. 
Д-р Даниел Буляшки, освен в УМБАЛ „Медика Русе“, работи и в ДКЦ-2, където по график преглежда пациенти.

- Д-р Буляшки, отскоро сте част от екипа на УМБАЛ „Медика Русе“. Какво ви доведе тук?
- Да, отскоро съм част от екипа на „Медика Русе“, което ме радва. Поканен бях с идеята да предоставя на пациентите от Русе и съседните региони най-съвременна гръдна хирургия, както и хирургия на щитовидна и млечна жлеза. Харесва ми и това, че ще работя в болница, която предлага толкова високо ниво на оборудване и организация, както и квалифициран персонал. Както разбрах, тук вече се правят сложни оперативни интервенции на белия дроб с консултантската помощ на известен германски торакален хирург. Знаете ли, нашата специалност изисква сериозна медицинска подготовка и квалификация, затова и гръдните хирурзи в България сме около 40-50, от които активно практикуващи са една част, така че ненавсякъде има такива специалисти. За мен е много важно, че ръководството на болницата в Русе иска гръдните операции да станат рутина и хората, които се нуждаят от нашата помощ, да не се разкарват в търсене на диагностика и лечение, а да получат шанс за живот на място. 
- Като гръден хирург какви заболявания лекувате? 
- Пациенти с всякакви заболявания на бял дроб, гръдна стена, плевра и медиастинум, особено онкологични. Често срещани са и възпалителните заболявания в областта, към които също подхождам с особено внимание. 
Като лекар и със специалност по хирургия имам особени интереси и в областта на хирургията на млечна и щитовидна жлеза. Онкологичните, а и доброкачествените заболявания на тези органи, са често срещани и оперативното им лечение е доста специфично. Доколкото ми е известно, досега русенци пътуваха за операция на щитовидна жлеза в други градове Ц Варна, София, Плевен. Това ще се променя. Пациентите с карцином на щитовидната жлеза, възлести гуши или други хирургични проблеми
ще могат да получат адекватно лечение на място, без да напускат града или областта
 Както вече споменах, торакалните хирурзи сме малко и затова у нас има ограничен брой центрове, където се извършват операции и на бял дроб - основно в университетските болници. И Русе вече успешно се присъединява към тях. Болницата разполага с всичко необходимо - от лаборатории до модерна образна диагностика - за да се гарантира пълноценен диагностично-лечебен процес. От не по-малко значение са подготвените екипи и изключително модерното оборудване в операционните зали, с което става възможно и извършването на безкръвни, големи интервенции в белодробната хирургия. 
- 1 август е Международен ден на борбата срещу рака на белия дроб. Как се диагностицира това заболяване и дали това се случва навреме? 
- В моята работа често се срещам с рак на белия дроб, и то, за съжаление, в напреднал стадий. При белодробния карцином симптомите често се появяват късно, когато болестта вече е напреднала. Това е сериозен проблем, тъй като в България все още няма национална програма за скрининг, макар че
нискодозовата компютърна томография е доказано ефективна в откриването на ранен белодробен рак
при строго селектирани групи пациенти. Ранната диагностика дава възможност за радикална операция, което значително покачва преживяемостта. За жалост, у нас тези случаи са едва 10-12%. В държави, където такива програми съществуват, 5-годишната преживяемост се е подобрила значително, а пациентите, които подлежат на радикално оперативно лечение, достигат 30-35%.
Както успях да разбера, „Медика Русе“ разполага с последно поколение скенер, чрез който може да се прави
скрининг на бял дроб с лъчево натоварване 4  пъти по-малко от стандартното
Това дава възможност да се открият тумори дори с много малки размери, още преди да са се появили клинични симптоми. 
- Кои хора е добре да си направят скрининг за рак на белия дроб? 
- Скринингът е препоръчителен за всички рискови пациенти - такива са хора над 50 до 80 години, с над 20 години активно тютюнопушене, както и такива, които са спрели да пушат преди по-малко от 15 г., но имат подобна предистория. Без значение мъж, жена, вид цигари. Ранната диагностика значително повишава възможността за по-добър резултат от лечението. 
- Изследването трябва да бъде назначено от лекар или пациентът може да го направи по свое желание и без специално насочване? 
- И двата варианта са възможни. Би било добре, ако личните лекари, които най-често се срещат с пациентите си и следва да ги познават най-добре, да ги насърчават към това изследване, като, разбира се, следват вече изложените от нас критерии за тези рискови групи. Същото е, както когато насочват селектирани групи за мамографии, колоноскопии и т.н.
- Какви са вашите съвети за профилактика на това агресивно заболяване? 
- Най-добрата профилактика е избягване на тютюнопушенето. При хора, които работят в замърсена въздушна среда, следва да се спазват правилата за безопасност. 
- А как се отразяват на здравето на белия дроб електронните цигари? 
Съвременните електронни цигари (вейпове) и всички устройства за вейпинг (включително тези с никотин и/или с THC - Тетрахидроканабинол) са свързани също със
сериозни белодробни заболявания, както остри, така и хронични
Такова остро заболяване е описано за първи път през 2019 г. в САЩ и е наречено EVALI - E-cigarette or Vaping Associated Lung Injury. Свързано е с оплаквания от кашлица, задух, гръдна болка, гадене, повръщане, треска. Компютър томографските промени при тези пациенти са силно изразени и дифузни, а е възможно да има и плеврално ангажиране с едностранни или двустранни плеврални изливи, което значително утежнява положението при такива пациенти. В САЩ има диагностицирани 2800 случая на EVALI, като 68 от тях са завършили летално. Предимно са при хора под 35-годишна възраст. Друг тип увреждане е т.н. Popcorn lungа(бронхиолитис облитеранс), което представлява
необратимо увреждане на малките въздухоносни пътища
Срещат се и хронични възпалителни заболявания, а по отношение на вейповете и онкогенния ефект все още няма дългосрочни доказателства. Но другите последствия са достатъчно сериозни и искрено се надявам хората да се замислят колко „по-безвредни“ са вейповете. 
- Как стоят нещата при другите заболявания на белия дроб? Кога пациентите допират до хирург? 
- Останалите заболявания - плеврални изливи, възпаления и други, имат някаква клинична изява.
При плевралните изливи има задух, болка в съответната гръдна половина
понякога повишена температура. Винаги има нещо, което кара пациента да отиде поне при личния си лекар, който при нужда обикновено го насочва към пулмолог. Такива пациенти обикновено стигат до нас, когато пулмологът прецени, че е необходима инвазивна диагностика, вземане на биопсия или хирургично лечение.  
- Оперирате и рак на млечната жлеза. Как стои въпросът с това заболяване?
- Ракът на млечната жлеза е най-често срещаното онкологично заболяване при жените в световен мащаб и в България. При този тип рак има утвърдена скринингова програма с мамография. Радващо е, че все повече жени се изследват редовно, но все още има случаи, при които пациентките идват в напреднал стадий. 
Хубавото е, че в „Медика Русе“ има
много прецизен и щадящ мамограф, който може да осигури висококачествени образи
и ранна диагностика. Много приятно съм изненадан от модерната апаратура, с която разполага университетската болница, и от възможността да се извършват сентинелни лимфни биопсии по най-съвременен метод, чрез ICG техника, което значително повишава ефективността в лечението на това заболяване и намалява броя на ненужните аксиларни лимфни дисекции, водещи от своя страна до усложнения в голям брой случаи.
Хирургията при рака на гърдата си остава крайъгълен камък в лечението, като в днешно време органосъхраняващите онкопластични техники следва да бъдат метод на избор, което значително съхранява психиката на тези пациентки. Тук се надявам, че с колегите пластични хирурзи ще работим в добро сътрудничество при пациенти с показания за реконструктивна и онкопластична хирургия. 
- Работите и със заболявания на щитовидната жлеза. Какво наблюдавате напоследък?
- Според Световната здравна организация
все по-често се открива рак на щитовидната жлеза при млади хора
особено при момичета и жени на възраст под 30 години. Смята се, че това се дължи, от една страна, на по-добрата диагностика, а от друга - на радиационно излагане в детска възраст, вкл. аварията в Чернобил, също на хормонални фактори. Добрата новина е, че при ранно откриване прогнозата е отлична - над 98% 10-годишна преживяемост при локално ограничени форми. Дори при наличие на метастази преживяемостта надхвърля 75%. Основното лечение е хирургично.
- Вие сте специализирали в чужбина модерни минимално инвазивни методи за диагностика и лечение. Разкажете ни повече. Има ли и нови тенденции в гръдната хирургия?
- Специализирал съм в утвърдени международни центрове с много голям обем дейност, сред които UPMC - University of Pittsburgh Medical Center и Shanghai Pulmonary Hospital, където преминах дългосрочно следдипломно обучение
в екипи с по над 1000 големи белодробни операции годишно
Това ми позволи да усъвършенствам торакоскопските си умения и да прилагам надеждно т.нар. „безкръвни“ операции при пациентите си.
В световен мащаб тенденцията е към роботизирана хирургия. Този метод се използва у нас от няколко години, а скоро предстои внедряването му и в УМБАЛ „Медика Русе“, благодарение на подкрепата на ръководството и лично на проф. д-р Кирил Панайотов.

Мартин ГЕОРГИЕВ