Когато в края на декември 2010 година новината за смъртта на Вили Кавалджиев обикаля медиите, хиляди българи си спомнят за песните му, за дрезгавия му баритон, за сценичната му харизма и за бунтарската му душа. За едни той е българският Джо Кокър, за други - гласът на демократичните промени, но за всички остана символ на време, в което музиката не беше само забавление, а израз на лична свобода.
Вили Кавалджиев се ражда на 1 август 1945 г. в село Сомовит, Плевенско. Времето е неспокойно, сътресенията от вайната още не са утихнали, а налаганата с железен юмрук „диктатура на пролетариата“ все още търси утвърждаването си. Детството на бъдещата звезда минава на брега на Дунава. Още тогава Вили проявява интерес към музиката и езиците и успява да влезе в английска гимназия, което по онова време е рядкост и голяма привилегия.
По-късно следва в тогавашния ВИНС, днес Икономически университет, във Варна, специалност „Икономика и организация на туризма“, но книгите и лекциите не успяват да заглушат страстта му към музиката. По време на студентските си години основава група „Лира 70“, с която започва активна сценична дейност. 
Това е първият му опит да съчетае ученето с музиката - опит, който скоро се превръща в съдба
Истинският му дебют на българската рок сцена идва с формацията „Викингите“ (1967 г.), където Вили е вокалист и двигател. Следват участия в групи като „Импулс“, „Златни струни“, а по-късно и в легендарната „Тангра“ - една от емблемите на българския рок от 70-те и 80-те години.
Музиката, която прави, носи дух на свобода - дори когато системата се опитва да го ограничи. Вили често казва: „Рокът е огън, който не може да бъде загасен. Заливаха ни с вода, но пак гореше“.
Първият му голям успех идва през 1979 г., когато печели Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен с „Очакване“ (музика Константин Атанасов, текст Михаил Белчев).
През 80-те името му вече е синоним на хитове. „Виргиния“, „Маса за двама“, „Двама“, „Близо до мен“ стават не просто песни, а саундтрак на поколения.
През 1992 г. получава Голямата награда на „Златният Орфей“ за „Близо до мен“ (музика Кристиян Бояджиев, текст Александър Петров).
Дуетите му с Маргарита Хранова, сред които „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, остават вечни.
През 90-те години, в бурните времена на политическите промени, Вили Кавалджиев не стои настрана. Той става гласът на демокрацията, пеейки на митингите на СДС. „Тогава вярвахме, че можем да променим света - и пеехме за това“, споделя в едно от последните си интервюта.
Неговата музика става символ на надеждата, че свободата е възможна. Песните му звучат от сцени, площади, радиа и телевизии, обединявайки хората в един нов ритъм - ритъм на промяната.
Вили Кавалджиев притежава характерен баритонов тембър, който крие в себе си нещо от блуса, нещо от соула и много рокендрол. Наричат го българския Джо Кокър не само заради гласа му, а и заради умението му да предава емоция с всяка дума, с всеки жест.
Сценичното му присъствие е неподправено - без излишен блясък, но с магнетизъм, който държи публиката. Той е от онези артисти, за които не се говори за техника, а за душа.
Вили има шанса да излезе извън рамките на България. Свири и пее в САЩ, Русия, Румъния, участва на престижни фестивали. През 90-те прекарва известно време във Флорида, където пее в клубове в Маями и Форт Лодърдейл заедно с американски музиканти. „Навсякъде, където има сцена, има и рок“, казва той.
За съжаление, след славата идват тежките изпитания. Болестите се превръщат в негов постоянен спътник - диабет, усложнения, гангрена, загуба на зрение, депресия. Преминава през тежки операции, но не се отказва да мечтае. В едно интервю споделя:
„Искам само още веднъж да видя морето“
На 28 декември 2010 г. Вили Кавалджиев напуска този свят на 65 години. Погребението му е в София, а новината разтърсва приятели, колеги и фенове. По-късно Александър Петров казва: „Той си тръгна като свещ, угасена от вятъра“.
Днес неговите песни продължават да звучат - на концерти, в радиоефира, в спомените на поколения. През 2023 г. София увековечава името му с улица в квартал „Лагера“. Това е малък жест към човек, който с гласа и песните си остави голямо наследство.
Вили Кавалджиев е от онези музиканти, които не просто пеят песни, а създават културна идентичност. За рок феновете от 80-те и 90-те той е символ на автентичност. За младите музиканти е вдъхновение - пример, че дори в трудни времена може да се прави стойностна музика.
Неговата история е история за страст, упорство и любов към музиката. Тя е урок за това, че дори когато времето се опитва да те пречупи, песента може да те съхрани. Защото истинските гласове - като този на Вили - никога не умират. Те остават в спомените, в записите, в думите: „Оставаме, оставаме, да има спомен от нас...“.

Още за Вили

Задържан от Държавна сигурност - през 1976 г. е обвинен в „контакти със западни туристи“. Освободен е, но това бележи живота му.
Преводач преди музиката - работи за „Балкантурист“ и Комитета по туризъм, преди да се отдаде напълно на сцената.
Футболен фен - през 1999 г. изпълнява химна на любимия си столичен „Левски“.
Музикален бохем - известен с непримирим характер и любов към свободата, Вили често казва: „Животът не е за репетиция - пей го сега!“.
Многодетен баща - Вили Кавалджиев има три деца. Негов син е отишлият си трагично рано телевизионен водещ Радослав Кавалджиев (1976-2017).