Днес на Градския стадион в Русе ще оживее още един щрих от славната футболна история на града. До барелефа на ненадминатия стрелец на „Дунав“ Никола Йорданов ще бъде открито паметно пано със снимка на знаменитото попадение, което голаджията /както сам се назовава, когато някой го нарече голмайстор/ отбелязва на 26 ноември 1961 година срещу „Спартак“ /Пловдив/ със задна ножица а ла Пиола. Макар и отменен без основание, този гол остава в сърцата на хиляди хора. Паметта за него, но по-важното - за знаменития му автор, се възстановява от Община Русе и „Спортни имоти“ по инициатива на журналиста, писател и изследовател на историята на Русе Хачик Лебикян, който е сред хората, пазещи лични спомени и впечатления от играта на знаменитата деветка на „Дунав“. На 28 юни, пак по негова идея, снимка на тази красива задна ножица стана част от интериора на централния тото пункт в Русе на улица „Муткурова“.
Откриването на паното неслучайно е днес. Изключителният футболист и човек Никола Йорданов се отива от този свят точно преди 34 години - на 31 юли 1991 година. На церемонията ще присъстват дъщерите му Малинка и Юлия.

Футболът е магия и един от тези, който успешно я правеше, бе русолявата русенска деветка Никола Йорданов.
Христо Бонев

Той избираше безпогрешно мястото си в наказателното поле. Като магнит привличаше топката. Намираше за част от секундата най-незащитеното място на вратата.
Георги Попов-Тумби 

Той много добре се пласираше. Нюхът му към гола беше безупречен. От никакви положения правеше голове. Беше едно от големите имена в българския футбол.
Добромир Жечев

Годината е 1961-а, денят е 26 ноември. В 11 минута на мача на „Дунав“ със „Спартак“ /Пд/ публиката на Градския стадион дълго аплодира на крака изключително красивата и невиждана дотогава задна ножица а ла Пиола, а топката е във вратата на пловдивчани. Страничният съдия посочва центъра на игрището, но главният съдия отменя този виртуозен гол. След мача обяснява, че преди това е отсъдил наказателен удар. Според дежурния съдия голът е напълно редовен. Снимката на Христо Дуцкинов, запечатала задната ножица, обикаля цялата страна, появява се в списание „Наша родина“  и европейски издания.
Срещата завършва при резултат 1:1, въпреки че по-добрият отбор на терена е „Дунав“. Великолепното изпълнение е на дошлия година по-рано в отбора централен нападател Никола Йорданов. Името му е Никола, но всички го знаят като Кольо. Така се и обръщат към него. Макар че още е твърде млад, фигурата му вече всява респект у всеки отбор от „А“ група. Без да блести с особена индивидуална техника, той става страшилище за вратарите, когато навлезе с топка в противниковото наказателно поле. Там тя вече не може да му бъде отнета и начинът някой да се добере до нея е да я извади от мрежата.
Никола Йорданов Мъцин е роден на 23 октомври 1938 година в село Тръстеник, Плевенско. След завършване на гимназия започва работа в дърводелската кооперация на селото и играе футбол в местния отбор „Септември“, който се състезава в „А“ окръжна група. Като войник в Никопол продължава да играе, а талантът му е забелязан от спортните деятели на Плевен, които бързо го местят да отбива военната си служба в окръжния град. Целта е ясна и през 1958 година Йорданов е включен в мъжкия отбор на „Спартак“. Изиграва 22 мача, бележи 9 гола и е бронзов медалист в „А“ РФГ.
Лятото на следващата 1959 година се оказва съдбоносно за него. Плевенчани гостуват в Русе за контролна среща с „Дунав“. Домакините повеждат с гол на Атанас Цанов. Но тук 
остриганият нула номер футболист на „Спартак“ Никола Йорданов впечатлява
със своята изобретателност и отлични отигравания на всяка топка, с бързината и повратливостта си и успява да изравни резултата. Прави впечатление най-вече на опитния Атанас Цанов, който има набито око при откриване и привличане на талантливи футболисти. Остават броени дни до уволнението на младия футболист от казармата, има вече подготвен договор със „Спартак“ /Пл/, а и други силни отбори проявяват интерес към него. Една вечер, два дни преди младежът да сдаде униформата и да премине в запаса, Цанов, придружен от двама души, пристигат с най-представителния тогава автомобил - „Волга“ и го канят на разговор. Тук, в колата, емисарите му обещават висока заплата, апартамент в центъра на Русе, лека кола, работа за жена му. Кольо им заявява, че му предстои уволнение, няма паспорт и го чака съд, ако дезертира от военна служба. Делегацията го успокоява, че всичко ще бъде оправено. За по-голяма сигурност Йорданов е настанен под охрана в една вила на лесопарка „Липник“. Три месеца кола с милиционери го кара на тренировки и го връща обратно. Въпросът се решава на високо партийно ниво между Русе и Плевен. Бившият първи секретар на ОК на БКП Пенчо Кубадински е силният коз на русенци и през пролетта на 1960 година Никола Йорданов е картотекиран в „Дунав“. 
Дебютът му в Русе
е на 6 март 1960 година в мач срещу ЦДНА, завършил 1:0 за „Дунав“. Преди да му запомнят името, русенските запалянковци с обич го наричат Русичкото. Първият гол на новото попълнение и в мача на „Дунав“ срещу пловдивския „Ботев“, игран в Русе на 20 март 1960 година. Пловдивските футболисти откриват резултата в края на първото полувреме, но Цанов изравнява от дузпа. В 47 минута Йорданов хладнокръвно се освобождава от своите пазители и отбелязва красив гол, който се оказва победен.
Още през първия сезон - 1960-1961 година, от общо 38 отбелязани гола за „Дунав“ 15 са на Кольо и той е на трето място сред голмайсторите в „А“ РФГ. Следва неговата звездна година - в първенството 1961-1962 година вкарва 23 гола от общо 40 на отбора. На 15 юли 1962 година на националния стадион „Васил Левски“ Никола Йорданов вкарва два гола на „Спартак“ /Пд/ и
в тържествена обстановка му е връчена Купата на вестник „Народен спорт“ за голмайстор на България
След него са Тодор Диев, Димитър Якимов, Никола Котков, Динко Дерменджиев! Той е сред голмайсторите и през следващия футболен сезон - на трето място след Тодор Диев и Георги Аспарухов с 16 вкарани гола за „Дунав“. През 1965 година е удостоен с почетното звание „Майстор на спорта“. През сезона 1966-1967 година е втори сред голмайсторите след Петър Жеков.
За отбора на „Дунав“ Никола Йорданов изиграва общо 283 мача и бележи 154 гола. Голмайстор номер 1 в историята на „Дунав“. Изиграл е 2 мача в „А“ националния отбор, 1 мач в „Б“ националния отбор и 11 мача в младежкия национален отбор. На 25 юни 1972 година предава фланелката с номер 9 на юношата Слави Дамянов. Завършва треньорска школа към ВИФ „Г. Димитров“. През 1972 и 1978/1979 г. е в треньорския щаб на „Дунав“. Но последните мачове и отбелязани голове за „Дунав“ от Никола Йорданов са през 1974 година.
От 2011 до 2015 година Русе се провежда международен юношески турнир Купа „Никола Йорданов“, организиран от ФК „Аристон“.
Никола Йорданов умира на 31 юли 1991 година в Русе. Този легендарен футболист на „Дунав“
в началото на новото хилядолетие е обявен в анкета на вестник „Утро“ за футболист номер 1 на Русе за ХХ век
Един ден преди неговата кончина във вестник „Утро“ излиза статия на дългогодишния му спортен редактор Тодор Георгиев под заглавие „Очарователният Кольо“. Той го представя като безупречен в учебно-тренировъчния процес, който първи идва на стадиона и последен си тръгва, с многократни повторения на свободни удари, изпълнения на волета, удари с глава. Лично аз съм свидетел, че на тренировките на отбора през тези години се събираше по-многобройна публика от някои сегашни мачове.
Много наши класни отбори се опитвали да го привлекат в състава си, но Йорданов остава верен на русенската публика, която го обичаше пламенно и аплодираше сърдечно неговите майсторски изпълнения на терена. 
Тодор Георгиев представя „очарователния Кольо“ като благ и честен човек, приятен събеседник и като един от най-добрите бриджори в отбора.
Споменът за този скромен, талантлив и всеотдаен футболист, влюбен в Русе, не бива да помръква, той не трябва да се забравя, а поколенията да не знаят за него.

Кой беше Никола Йорданов извън терена - четете утре изпълнено с любов и откровеност интервю на дъщерите на изключителния нападател Малинка и Юлия Йорданови. 

Хачик ЛЕБИКЯН