Изложбата „Живи човешки съкровища – България“ (Национална Представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство) гостува в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ и може да се види от юли до ноември. Експозицията е подготвена от екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата, със съорганизатор Регионален етнографски музей на открито „Етър“.
Посетителите ще видят всички вписани в периода 2008-2024 г. елементи на нематериално културно наследство на България, включително и двете вписани кандидатури от област Габрово в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство: „Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“ (2022) и „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев – майсторът шекерджия“ (2024). Двете кандидатури са подготвени за вписване от Регионален етнографски музей на открито „Етър“.
В експозицията са включени 42 елемента на нематериолно културно наследство, вписани от 2008 до 2024 г. За изготвянето й са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство към ИЕФЕМ-БАН. Автори на изложбата са учените от ИЕФЕМ – БАН: чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова.
Живото наследство са устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение, хората, които ги практикуват според ЮНЕСКО. Ето и 8-те нови попълнения за 2024 г. към Националната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство: „Да бъдеш гелина: Традиционна сватба от с. Рибново“, „Автентични народни хорà от село Връв“, „Сладкият аромат на наследството“, „Приготвяне на кюстендилски зелник“ - с групов носител Женска група с. Жабокрът, „Дервишовден в Лесичово“, „Варене на бяла халва за Сирни Заговезни“, гр. Борово, „Приготвяне на динен маджун по традиционна технология в с. Смилец“, „Традицията в рисуване на етрополски „плескани“ яйца“. В Националната представителна листа са и „Двугласното пеене в град Неделино”, „Родопската гайда – магията на планината”, „Костадин Илчев – самобитен продължител на родопската гайдарска традиция“. 
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН)