През настоящата 2025 година се навършват 200 години от създаването на българското училище в Поликрайще – едно от най-старите български училища в страната. Във връзка със знаменателната годишнина бе учреден Инициативен комитет за ознаменуване на бележития юбилей и отдаване на почит на Основателя на училището – Георги Маринов Полуганов (впоследствие свещеник) и на стотиците дейци на образованието – учители, главни учители и директори на училищата в Поликрайще, на които впоследствие се рои първото ни образователно средище, възпитали хиляди достойни българи, градили в мирни времена България или сражавали се и жертвали живота си за нея години на бран. Измежду тях са повече от 1000 българи, участници във войните за национално обединение, от които 132 са оставили костите си по фронтовете. Съпредседатели на Инициативния комитет са д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев – праправнуци на Основателя. 

За ознаменуване и увековечаване на историческото събитие по решение на Инициативния комитет е изграден Паметник на 200-годишнината на българското училище в Поликрайще и на Основателя му Георги Полуганов в двора на църквата. Инициативният комитет организира Юбилейни тържества на храмовия празник на църквата „Св. Вмчца Марина”.

Паметникът е изграден по идея на д-р Марияна Георгиева. Изработен е от бяла мраморна скала, поставена върху бял мраморен постамент. Върху скалата на две полета от черен гранит са гравирани надписите: „200 години българско училище в Поликрайще“ и „Георги Маринов Полуганов – първият учител в Поликрайще“. Между тях върху елипса е образът на Основателя, снет преди повече от 140 години. Върху паметника са поставени още три снимки, представящи забележителни мигове от историята на училището. Първата е фрагмент от най-старата фотография, открита в Поликрайще. Тя е запазена в архива на протойерей Никола Попгеоргиев – син на Георги Полуганов и прадядо на д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев. Направена е на 28 февруари 1898 г. в двора на църквата по повод на тъжно събитие – погребението на опълченеца Тодор Нейков. На фрагмента са изобразени главният учител Руси Юрданов от Елена, учителите, ученици и граждани на Поликрайще. Интересно е, че на нея е снет и Ангел Петров Клатикрушев – прадядо на главния църковен настоятел г-н Марин Маринов, д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев. Втората е от 1900 г. и изобразява учителите и ученици пред училището, построено в двора на църквата, по-късно – разрушено през епохата на социализма. Третата представя ученическия лагер в местността „Боруш“ в землището на Поликрайще през 1960 г. На нея са лагерниците заедно с ръководителите си – директорът на училището в Поликрайще в периода 1959 – 1987 Никола Георгиев Попниколов и учителката по български език и литература Трифонка Романова Попниколова. На паметника са изписани и имената на дарителите: Трифонка Романова Попниколова, Никола Георгиев Попниколов, д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев. Авторка на проекта е д-р Марияна Георгиева. Тя е възстановявала снимките, с възраст – повече от век и една четвърт дълго време и е изработила изображенията, съставляващи неразделна част от паметника. Изработката му е финансирана изцяло от д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев. 

Д-р Марияна Георгиева е един от най-големите специалисти в света в областта на електромагнитната теория. Тя поставя началото на две нови направления в науката – в теорията на плазмата и в теорията на числата. Нейни трудове са представяни на най-авторитетните форуми по електромагнетизъм в САЩ, Китай. Южноафриканската република, Австралия, Канада, Швеция, Финландия, Италия, Нидерландия, Колумбия, Япония и др. Тя е съорганизатор и организатор на Специални секции на две от най-елитните научни конференции в света в това направление – ICEAA (Международна конференция по съвременни приложения на електромагнетизма, заедно с Университета на Илиной в Чикаго, САЩ и Политехниката на Торино, Италия) и PIERS (Напредък в електромагнитните изследвания, с Електромагнитната академия, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ). Същевременно д-р Марияна Георгиева е водещ учен в областта на компютърните науки. През 2004-2007 г. ръководи Програмен екип от повече от 60 специалисти от 25 държави, разработил системата за нощно виждане, внедрена в S-клас автомобили на фирмата „Мерцедец“. Номинирана е през 2006 за „Наградата на бъдещето на Федералния Президент на Федерална Република Германия“ Хорст Кьолер.

Инициативният комитет изказва своята благодарност за подкрепата от страна на главния църковен настоятел на храма „Св. Вмчца Марина“ г-н Марин Георгиев Маринов и на предстоятеля му – Негово Благоговейнство отец Зоран Мамучевски, както и на фирма „Моллови – 2009“, Г. Оряховица за прецизната каменоделска изработка.

След тържественото богослужение, посветено на света Вмчца Марина – светицата-закрилница на Поликрайще, водено от Отец Зоран Мамучевски в съслужение с още четирима свещеници, беше извършен тържествен водосвет. 

Когато той приключи, д-р Марияна Георгиева даде начало на най-важния и заключителен момент от тържествата – откриването и освещаването на паметника. Тя представи официалните гости: д-р инж. Росен Цветков – заместник-областен управител на област Габрово за мандата 2017 – 2021, преподавател в Националния военен университет „Васил Левски“, В. Търново, г-жа Калинка Георгиева, директор на Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гара Бяла до 2020 г., понастоящем зам.-директор на Средно училище „Св. Климент Охридски“ в Камен, г-н Пенчо Пенчев, Лясковец, г-н Росен Атанасов, Г. Оряховица, г-н Иван Рашков, Ресен, г-жа Павлина Николова, Г. Оряховица, Почетен гражданин на Поликрайще (общественици). Д-р Марияна Георгиева благодари за уважението на присъстващите и на първо място на възпитаничките на училището г-жа Кушева и г-жа Млеченкова, и на дългогодишната служителка в него – г-жа Михайлова, които активно са бориха за неговото запазване през 2020 г. 

След нея думата взе проф. Георги Георгиев. Той поздрави присъстващите с най-големият празник на Поликрайще – „Св. Марина“ и поздрави именниците. 

След това ораторът прочете поздравителен адрес от Люпчо Георгиевски, председател на Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля 

по случай 200 години от създаването на българското училище в Поликрайще.

Скъпи братя и сестри, 

Днес свеждаме глава с уважение пред делото на свещеник Георги Полуганов – духовник, учител, будител и борец за българщината. С горчивина признаваме, че ние – българите в днешна Македония – не сме учили за него, не сме чували неговото име. Не защото е малък, а защото живеем под желязната завеса, която първо постави Югославия, а после продължи и независима Македония – завеса, зад която българската памет бе обявена за „вражеска“, а историята – фалшифицирана. И все пак, духът на Полуганов ни достига. През вековете и лъжите – той гори. Днес, макар да не сме дори в сянката на такива великани, ние се гордеем, че можем да се наречем техни наследници – защото и нашата борба е за същото: за българското име, за езика, за правото да помним и принадлежим. 

Вашият паметник в Поликрайще не е само жест към миналото – той е и светъл фар за всички нас, които днес сме обградени от мрак, но отказваме да се откажем. 

Да бъде вечна паметта на Георги Полуганов!

Да живее българското училище!

Да живее България – във всяко българско сърце, по всички български земи!

С братска признателност, 

Люпчо Георгиевски

Председател на Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля

След това проф. Георгиев прочете „Поздравителен адрес“ от г-н Шаукат Богданов, Председател на Уляновската градска просветна обществена организация „Българско възраждане“ на волжките българи, Уляновск, Руската федерация, Почетен гражданин на Поликрайще. В него между другото се казва:

„Скъпи мои братя и сестри! Като Почетен гражданин на Поликрайще за мен е чест да поздравя най-старото училище в България за 200-годишния му юбилей. Пожелавам стените на вашето училище да станат мястото, където всеки да е в състояние да получи знания, да дава, да се развива и да расте. Пожелавам на училището просперитет и големи постижения. Искрено желая вашето училище да възпитава истински граждани, които обичат и допринасят за напредъка на красивата България! 

С искрено уважение и братска любов 

Почетен гражданин на Поликрайще 

Шаукат Българи Богданов“

Проф. Георгиев изказа искрената си благодарност към нашите братя в Македония и във Волжка България за тяхната съпричастност и на първо място – на г-н Люпчо Георгиевски и г-н Шаукат Богданов, които въпреки трудностите, които срещат ежедневно в борбата си за възраждане на българщината, споделят нашата велика радост.

След това ораторът произнесе слово, в което говори за Основателя на училището Георги Полуганов и за двувековния път, който то е изминало. Той се спря на ключови моменти в историята на училището, което като жалони бележат неговия възход през годините и доказват авторитета, с който то се е ползвало у нас и в чужбина. Спомена имената на главните учители, директори и учители, които са работили за развитието му и са възпитали хиляди българи. Говори и за постиженията на най-видните възпитаници на училището, дали своя принос за изграждането, възхода и величието на България. 

С честта да открият паметника бяха удостоени д-р Марияна Георгиева и д-р Росен Цветков. Те бавно вдигнаха българския национален флаг, с който бе закрит той. Присъстващите с огромно и нескрито любопитство очакваха да видят изображенията върху него. Церемонията приключи с освещаването на паметника, извършено от Отец Димитрий от Стражица. 

Събитието беше отразено от телевизия BBBR – London със собственик г-н Свилен Григоров и програмен Директор г-жа Таня Георгиева и от журналистката от електронното издание times.bg г-жа Ана Минева, които направиха подробни репортажи за него и взеха интервюта от д-р Марияна Георгиева, проф. Георги Георгиев и отец Зоран Мамучевски. 

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ПОЛИКРАЙЩЕ.

Българското училище в Поликрайще е създадено от Георги Маринов Полуганов през 1825 г. Епохалното му дело е подкрепяно от неговия учител Отец Зотик – игумен на Преображенския манастир – първият Апостол на българщината в Търновско и от баща си – чорбаджи Марин Полуганов. От първия ден на съществуването на училището Георги Полуганов въвежда българския като единствен език на обучението във време, когато повсеместно се преподава и учи на гръцки. В една враждебна среда на гръкоманство, завладяло Търново, Арбанаси, Горна Оряховица, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов и пр., той успява да създаде крепост на българщината, да въведе всеобщо обучение за момчетата, а по-късно – и за момичетата, да отвори света на познанието за Поликрайще и да възпита стотици твърди и непоколебими българи. 

За около 20 години след създаването си училището си извоюва такова име и авторитет, че те надхвърлят границите на Османската империя. На 6 май 1846 г. то е посетено от Негово Височество княза на Княжество Сърбия Александър Караджорджевич и цялото сръбско правителство за почерпване на опит в учебния процес и пренасянето му в Сърбия. След Освобождението училището е посещавано от Негово Величество цар Фердинанд I и Негово Величество цар Борис III, които дават щедри дарения за него в памет на своето пребиваване в Поликрайще. С времето образователното дело в Поликрайще достига невиждани висоти. Тук действат две висши училища – Висшата изтребителна школа – Поликрайще (днес Висшето Военновъздушно училище „Г. Бенковски” в Долна Митрополия), Железопътният институт (днес Висшето Транспортно училище „Тодор Каблешков” в София), Средното земеделско училище – Боруш, средищна Прогимназия, две първоначални училища, две професионални училища за девойки „Младина“ и „Направи си сама“ и Образцово допълнително земеделско училище – Поликрайще. 

Измежду дейците на образователното и църковното дело и възпитаниците на училището от Възраждането и по-късно – строители на нова България, стопански дейци, учени и войни заслужава да споменем: хаджи Еню Дачев Еньовски – създателят на училищата в Калтинец и Полско Косово и на църквата в Калтинец, първият известен ни композитор, поет и писател от Поликрайще, Атанас Димитров – заслужил деец на образованието в Гостилица, Дряновско, Ангел Николов Терзи – създател на училището в Мургазлий (Янтра), поп Стоян Брусев – учител, участник в четата на капитан дядо Никола (Никола Филиповски), Уста Лило Ненов – майстор-строител, изградил най-величествения и великолепен храм в Северозападна България – църквата „Св. Парашкева“ в Медковец, Ломско, национален паметник на културата, Димитър Добрев – първият свещеник в Калтинец (баща на генерал-майор Добри Попов и дядо на писателката Фани Попова-Мутафова), Иван Цвятков, Трифон и Тодор Нейкови, Ангел Маринчев, Михаил Велев – дейци на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, впоследствие опълченци, сражавали се при Стара Загора, на Шипка и при Шейново, Кочо Хаджидимитров Кушев – герой от Сръбско-българската война, Георги Каралаков – артилерист, герой от Балканската война, кавалер на два Георгиевски кръста за храброст, загинал на Македонския фронт, протойерей Никола Попгеоргиев – поручик-кавалерист, командир на ескадрон, герой от Балканската война, свещеник Иван Попниколов – кавалер на орден за храброст от щурма и превземането на Одринската крепост, Петър Хаджипетков – „кралят на българите в Унгария” – един от създателите на българското училище, българската православно-църковна община и градинарско дружество в Будапеща и на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила”, свещеник Константин Удварев – един от най-видните български църковни композитори (композитор на монодийни църковни песнопения, автор на тройното „Господи, помилуй!”, което се пее във всички православни храмове в света и с което е закрито Българското Председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.), Цвятко Касаков и Цвятко Джонгов – учредители на българските градинарски дружества в Братислава и Виена, финансирали ВМРО на Иван Михайлов, Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев – министър на земеделието и държавните имоти в правителството на проф. Богдан Филов, главните учители: Константин Каранешев – опълченец, герой от Шипченската епопея, почетен гражданин на Габрово, Никола Велев – архиерейски наместник в Горна Оряховица, Милчо Шипков – създател на първите музикални дружества в Габрово и Русе, Йордан Кулелиев – най-видният търновски краевед, Николайда Цанева – ръководила обучението на 700 ученика в 12 класа с 5 учителки през Първата световна война, когато всички мъже-учители изпълняват отечествения си дълг по фронтовете, директорите на прогимназията – Досю Койчев – писател, автор на учебници, пътеписи и правописни речници, създателят на най-модерните училищни лаборатории по физика и химия в България в прогимназията в Поликрайще през 1912-1914 г., Цвятко Гърдев, Трифон Караилиев, Георги Коларов, Никола Георгиев Попниколов – директорът, издигнал училището в Поликрайще до неговия връх и превърнал го в едно от най-елитните училища на България (1959-1987), постигнал това с невероятен труд, който с нищо не може да се измери и оцени, талант за административна работа, строга дисциплина и благодарение на изключителното си класическо образование – владеене на латински, старогръцки, старобългарски, френски и руски, а за познанията си по еврейски (иврит) – лично награден от Главния равин на България д-р Ицхак Ашер Хананел, създал хорове, кръжоци, училищна музика, изградил материална база, каквато няма другаде в страната; заедно с учителката по български език и литература Трифонка Романова Попниколова – организатори на писателските срещи и четения в Поликрайще (1965 – 1968 г.), вторите в света след Естония и учредители на наградата „Златен клас” за творби на селска тематика, за които пристигат най-видните български писатели и стотици участници от цялата страна; двамата са видни общественици-организатори на прегледи за възстановяване на народни обичаи, с повече от 1000 участници и лауреати на Окръжните прегледи във В. Търново; учителите Бончо Бочев – виден български музикален педагог, създател на българското детско хорово пеене и на най-добрия детски хор в света „Бодра смяна” в София, Трифонка Романова Попниколова – учителка по български език и литература, създателка на театрален кръжок и литературен кръжок „Художествено слово”, Живко Коларов – учител по физическо възпитание, издигнал спорта на национално равнище и направил отбора по баскетбол-момичета – Републикански първенец, възпитал редица национални състезатели и участници в световни спортни клубове по баскетбол, Добри Ковачев – математика, Руси Петковски – история и география, Петър Петров – биология и химия и др.; учените: проф. д-р Ангел Симеонов (специалист по вътрешни болести, личен лекар на Георги Димитров и Васил Коларов, лекуващ лекар на Вълко Червенков и Тодор Живков, герой на социалистическия труд), проф. Кръстю Кулелиев професор по неорганична и аналитична химия, създател на Техническия университет – Габрово, почетен гражданин на Габрово, проф. д-р Павел Кушев (водещ български специалист по обществено здравеопазване, зам.-ректор на Тракийския университет – Стара Загора), проф. д-р Спасимир Николов (учен от европейска величина в областта на анатомията, зам.-ректор на Медицинския университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“), проф. двн Манол Млеченков (военен историк, баща на историята на свързочните войски в България), проф. д-р Константин Бобев (най-изтъкнатият български криминолог с широко международно признание, Почетен гражданин на Павликени от 2007 г.), проф. д-р Георги Георгиев (световноизвестен български учен в областта на математичната физика, създател на ново направление в теорията на числата (теорията на числата L, G, T и N) и на теорията на слойните цилиндрични вълноводи с азимутално намагнитване, основана на теорията на конфлуентните хипергеометрични функции, член на Техническите програмни комитети и организатор на Специални секции в най-престижните научни конференции по електромагнитна теория в света), проф. д-р Янка Тянкова – юрист, заместник-ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, доц. д-р Костадин Гърдев (виден български историк), доц. д-р Мария Цонева, доц. д-р Миланка Байчева, доц. д-р Мария Мирчева, доц. д-р Живко Карапенчев (изтъкнат български педагог), доц. д-р Марина Николова – спортен деец, специалист по хандбал, доц. д-р Маринела Агаларева (бележит учен в областта на географията), д-р Марияна Георгиева (световноизвестен български учен, създател на две нови направления — във физиката на плазмата и в теорията на числата, ръководител на програмен екип във фирмата „Роберт Бош” в Щутгарт за разработката на „Асистент за нощно виждане”, внедрена от фирмата “Мерцедес” в най-високия й S-клас автомобили през 2004 г., номинирана за „Наградата на бъдещето на Федералния президент на Федерална Република Германия” и определена като едно от четирите най-добри в техническо отношение постижения на германската индустрия за 2006 г., организатор на Специални секции в най-престижните научни конференции по електромагнитна теория в света) и др. 

ОСНОВАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ПОЛИКРАЙЩЕ – 

ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ

Георги Полуганов е първият учител в Поликрайще и основател на училището. Въвежда българския като език на училището, по време, когато училищата са гръцки. За няколко години той успява да издигне образователното дело тук до такова равнище, че училището става известно и извън пределите на Османската империя.

На 6 май 1846 г. (ст. ст.): в Поликрайще пристига Негова светлост сръбският княз Александър Караджорджевич начело на сръбска правителствена делегация от най-висш ранг. Тя е в състав: Аврам Петрониевич Стекич – личен пълномощник на Княза (министър-председател) и представител и попечител на външните работи (министър на външните работи) на Княжество Сърбия, кавалер; Милосав Здравкович Ресавац – член на Държавния съвет и член на Наместничеството на Княжското достойнство на Княжество Сърбия, кавалер; Стефан Петрович Кничанин – член на Държавния съвет на Княжество Сърбия, впоследствие австрийски и сръбски генерал, военен министър и председател на Военния съвет на Сърбия; Лазар Арсениевич Баталака – член на Държавния съвет и капу-кехая (главен дипломатически представител) на Княжество Сърбия пред Османското правителство в Цариград, кавалер, впоследствие министър на просветата на Княжество Сърбия; Тимотей Кнежевич – първи секретар на канцелариите на Княза и на Министерството за външни работи; подполковник Илия Новакович – първи адютант на Княза, полковник Александър Ненадович – почетен адютант на Княза, полковник Живко (Жарко) Давидович, подполковник и кавалер Лазар Аранджелкович, майор Йован (Йоца) Наумович, майор Александър Трифкович и поручик Васа Гарашанин – адютанти на Княза; Халил Хамди Ефенди – изпълняващ длъжността личен секретар, преводач, тълкувател и писар на Княза на турски език и Доктор Ото – придворен лекар. Делегацията е придружена от михмандара (лице, на когото е назначено настаняването и воденето на официални гости) Ч. Абди паша, мириул умеру от свитата на Негово Величество Султан Абдул Меджид I, лично изпратен от султана да съпровожда сръбския княз и от сръбска и османска конни Правителствени охрани. Княз Александър е посрещнат пред църквата „Св. вмчца Марина” в Поликрайще от свещеник Георги Полуганов и присъства на служба на български („църковнославянски”) език в нея, отслужена от него. После посещава българското училище в селото. Нощува в дома на свещеник Георги Полуганов и баща му чорбаджи Марин Полуганов. На другия ден те го изпращат до Търново. Високите гости от Княжество Сърбия са на държавно посещение в Османската империя по покана на Султан Абдул Меджид I.

Съратник на Васил Левски

Съратник на Васил Левски и отец Матей Миткалото, член на Вътрешната революционна организация на Левски, морално и материално подпомагал революционната организация.

Личен приятел на отец Матей Миткалото от 1848 г. През периода 1864 – 1875 г. Миткалото десетки пъти е гостувал и преспивал в дома му, посрещан от свещеник Георги Полуганов и съпругата му презвитера Гергина Полуганова. През февруари 1869 г. Миткалото води Левски в старата църква в Поликрайще при свещеник Георги Полуганов. Там Левски създава революционен комитет. Свещеник Георги Полуганов лично е заклет от Левски в присъствието на Миткалото. В периода 1869-1872 г. по исторически данни Левски посещава Поликрайще между 2 и 4 (а може би и повече) пъти по комитетски дела. Той определя комитета в Поликрайще като ключов етапен пункт в Организацията. От Свищов до Поликрайще революционерите от Румъния са докарвани с каруци и талиги, тук са укривани и в последствие препращани за вътрешността на страната. В частност ръководителите на Априлското въстание от групата на поп Харитон – 7души, между които Христо Патрев, Тодор Кирков, Станю Гъдев и др. са докарани и укривани в Поликрайще 2 дни и на третия са изпратени по местоназначенията си. Свещеник Георги Полуганов дава големи средства за организацията. При подготовката на въстанието революционният комитет достига 20 души. В Поликрайще многократно простигат Георги Измирлиев – Македончето, Стефан Стамболов, Иван Панов Семерджиев и др. При провала на въстанието в Търновски окръг свещеник Георги Полуганов е предаден като комитаджия в Горна Оряховица и потеря идва в дома му да го бръсне (разпопва) и беси. Предупреден, е зазидан в комина на къщата си от съпругата си презвитера Гергина Полуганова и така е спасен, докато потерята стои в същата стая го чака. 

Посреща освоботителите на Поликрайще. Във времето на Руско-турската освободителна война

Начело на цялото население посреща руските освободители от Донската казашка дивизия, командвана от полковник Григорий Фьодорович Чернозубов в местността „Борушките могили” на пътя Търново-Русе на северния бряг на р. Росица след моста на 24 юни (6 юли) 1877 г. Пред повече от 4000 души, от които 1700 казаци, отслужва тържествен благодарствен молебен за Освобождението и по думите на правнука му Никола Георгиев Попниколов „Пуска руснаците на минат” и да донесат свободата. На 29 юни (11 юли) посреща главнокомандващия – Великия княз Николай Николаевич – брата на руския император Александър II и Главната му квартира от 2600 висши офицери в Поликрайще и Осми армейски корпус под командването на генерал Радецки от 36 000 щика, и отново отслужва благодарствен молебен. През войната Поликрайще е определено като етапен пункт по етапната линия Свищов – Търново – Шипка и през него преминава огромна част от половинмилионната Руска армия. Свещеник Георги Полуганов ръководи българското гражданско управление в Поликрайще и отговаря и за посрещането и настаняването на руските части, и в много случаи и за тяхното изхранване. Заставането открито на страната на Руската армия през войната е означавало при поражение напр. на Шипка или по-късно при Елена сигурна смърт за него и семейството му, и изколване на цялото население на Поликрайще, както е станало в Стара Загора, което не би имало кога и къде да избяга, защото наоколо на 80 км до Свищов е поле и там е бил построен само един понтонен мост, по който 80 000 освободени българи от района не би имало как да преминат. 

През януари 1878 г. по заповед на Главнокомандващия Великия княз Николай Николаевич свещеник Георги Полуганов ръководи посрещането, изхранването и настаняването на цялата пленена армия на Вейсел паша при Шипка-Шейново с численост 21 108 души и на охраняващите я три руски полка – два пехотни и един казашки в продължение на 5 дни. На всеки пленник задължително е трябвало да се осигури по един хляб от българското управление, т.е. от Поликрайще. В 138 къщи, колкото е било тогава селото, успява да настани всички, включително и поликрайшкия руски гарнизон и руската военна болница. Няма нито един починал пленник. Всички са приети от Търново, преспали са в Поликрайще, хранени са и предадени живи на следващия пункт в Иванча. Съдейства на руската военна болница в Поликрайще, лекуваща измръзналите стотици войници на Шипка. Болницата действа 1 година.

През войната посреща стотици руски генерали и офицери, и ги настанява, включително сина на руския поет полковник Александър Пушкин и племенника на поета Лермонтов Александър, също полковник. След Освобождението посреща официално княз Александър Батенберг, изпраща княз Дондуков-Корсаков. В Поликрайще свещеник Георги Полуганов организира грандиозното посрещане на Фердинанд в деня преди заклеването му за княз на България в Търново. Присъстват цялото Велико народно събрание, регентите, българското правителство, десетки кметове, чуждестранни журналисти. Трогнат от посрещането княз Фердинанд дава голямо лично дарение на училището. Когато княз Фердинанд води съпругата си княгиня Мария-Луиза в България, се разпорежда да бъде посрещнат в Поликрайще по същия начин, за да я впечатли. 

Ролята на свещеник Георги Полуганов в църковно-националните борби

Свещеник Георги Полуганов участва в църковно-националните борби срещу търновските гръцки владици Неофит Византиос, Атанасий и Григорий Катрис. В църквата служи само на български (църковнославянски), когато повсеместно се служи на гръцки. 

Свещеник Георги Полуганов организира грандиозното посрещане от цялата Търновска епархия на първия търновски български митрополит Иларион Макариополски в Поликрайще на 13 септември 1872 г.

Дарител

Свещеник Георги Полуганов дава големи лични средства освен за революционната организация и за възстановяването на Преображенския манастир, за църквата на манастира „Света Троица”, за манастирите в Търновската епархия, за първото българско читалище в Свищов, за печатане на възрожденска книжнина в Нови Сад (Австро-Унгария), Цариград, Букурещ, Русчук (Русе). Той има голям принос за построяването на новата ни църква „Св. Вмчца Марина” в Поликрайще през 1879-1884 г. Служи с търновския митрополит Климент (Васил Друмев) при освещаването на църквата през 1885 г. С негови средства е построена новата училищна сграда през 1877 г.

 


Д-р Марияна Н. Георгиева

Проф. д-р Георги Н. Георгиев

Инициативен комитет за ознаменуване на

200 годишнината на българското училище в Поликрайще