Да си красива не е достатъчно. Красотата отваря врати, но умът е това, което ги държи отворени * Децата вече не са деца, превръщат се в грозно копие на на тенденциите при възрастните, казва Мария-Тея Мицова

 

Мис Русе лесно се асоциира с корона, усмивка, високи токчета, прожектори и разноцветни светлини. Но зад кулисите на парада на красотата стои човек - млад, амбициозен, търсещ нещо повече от признание - търсещ баланс, смисъл, истина. Тя не е поредната "перфектна" с корона. Не се страхува да говори за съмненията и страховете си, защото не вярва в готови рецепти за щастието. Еталони за женственост са нейните майка и баба. Вярва в баланса - между сцената и смирението, между красивото отвън и ценното отвътре. В това интервю тя сваля токчетата, метафорично и буквално. Говори без нужда да се хареса на всички. 
Това не е просто Мис. Това е глас. Истински.
Новата носителка на титлата "Мис Русе" Мария-Тея Мицова впечатли журито на конкурса на 24 юни със своята харизма и перфектни мерки. По-малко от три седмици по-късно, на 11 юли, тя спечели и титлата "Мис Фламинго" в 12-ото издание на конкурса в Две могили.
Мария е на 18 години и учи в Училището за европейски езици в Русе. Занимава се със спортни танци от 3-годишна, а страстта й към тях продължава и до днес, макар че не се изявява активно на подиума. Може да се похвали с отлични успехи както от сценични изяви, така и от училищни. 

- Как реши да се запише в конкурс за мис? 
- Беше напълно случайно и непредвидено. Нямах никаква подготовка. Въобще не съм си представяла, че ще имам някакъв такъв успех. Всичко беше много спонтанно. Видях рекламната обява в инстаграм и се записах. Изискванията бяха телефонен номер и две снимки, които съм си правила сама. На първата ни среща бяхме най-различни момичета. Имаше момичета, които бяха нахъсани. Обясняваха, че са имали предишни участия в такива конкурси. Първоначално бях смутена - без никакъв опит, къде съм попаднала.
- Как реагираха твоите приятели, семейство? Подкрепиха ли те в начинанието? 
- Те нямаха никаква представа. Стоях си една сутрин, пия си кафето, всичко е спокойно, излиза ми обявата и си казвам: "Съдбата ми дава знак!" - беше си като манифестация.
- Кога разбраха твоите близки и как реагираха на това, че си класирана за Мис Русе?
- Първият човек, на когото казах, беше баба ми, защото тя приема нещата малко по-спокойно. Първите, които разбраха също, бяха моята най-добра приятелка и моят приятел. На втория кръг, когато вече ни повикаха, бяхме избрани още по-малък състав и ни обясняваха какви са изискванията - майка ми откачи. Аз й казах:

"Мамо, спокойно, ще се справя, не се притеснявай!"

- Как реагира твоят приятел, когато разбра, че си се записала за Мис Русе - там има кръг по бански? 
- Реакцията на моя приятел - беше изненадан. Напоследък доста съм прибрана, по-затворена съм, а това беше скок извън комфортната ми зона. Но имах неговата подкрепа. Проблемът беше, че в деня на конкурса той трябваше да пътува и не можа да присъства на самото събитие. Веднага му звъннах да му покажа короната. Майка ми беше много изненадана.
- Опиши сутринта си в деня на конкурса. Как започна един от най-важните дни в живота ти? 
- Аз съм човек, който независимо дали имам някакви ангажименти - това не може да ме стресира, всичко трябва да си бъде спокойно. Естествено имаше напрежение преди да тръгна, защото сама си оправях косата, грима. Сутринта имахме репетиция, след това се прибрах, малко медитация и спокойствие на духа. За мен беше като всяко едно участие. Чувствах се щастлива, че мога отново да се покажа на сцена - това ми липсва малко или много. 
- Има ли някакъв навик, който имаш на сцената или преди сцената? 
- Вече съм свикнала с тези неща.

От малка съм на сцената -

с танците, рецитиране, театрални постановки от училище. Това, което ми помогна, е, че имам опит на сцена и това не ме караше да се притеснявам. Особено с това да си на висок ток, да ходиш пред публика, с дълги рокли, по-нестандартни дрехи - за момичетата, които не бяха се изявявали така, не бяха свикнали на това да си на токчета, пред хората, да те гледат през цялото време - имаше напрежение при тях. Докато аз се чувствах много спокойна през цялото време и даже бих казала, че бях по-спокойна пред хората, отколкото зад кулисите.
- Защо е по-напрегнато зад кулисите? Остри погледи, хапливи забележки, мръсни номерца - това ли е атмосферата там?
- Не, нищо такова! Беше интересно да видя различни момичета, които имат различни възгледи за това как трябва да изглежда една жена, как трябва да се държи едно момиче. С някои от момичетата си станахме близки покрай конкурса: преобличахме се заедно, помагахме си коя да пръсне лак, да закопчее рокля...
- Смяташ ли, че социалните мрежи, където ти си намерила и обявата за този конкурс, помагат или вредят на женското самочувствие? 
- Всичко много зависи от човека. Със сигурност влияят страшно много, защото особено при по-малките това се вижда.

Всички гледат един и същи ролеви модел. Имат един начин на поведение и държание, дори думите им са еднакви

Аз дори не знам кой го е създал този стандарт.
- А всъщност можем ли да го наречем стандарт? 
- Едва ли. В опита им да се правят на големи, и то не в смисъл да са разумни, съобразителни, не осъзнато голям, а това да се облечеш разголено, да бъдеш провокативен - тъжно е! Децата вече не са деца! Превръщат се в грозно копие на възрастните, и то дори не на възрастните, а на тенденциите при тях. Не точно при възрастните, а тези като мен. Има много лоша тенденция с пластичните операции.
- Къде свършва естественото и започва изкуственото? Границата е толкова тънка, че в 21-ви век спокойно можем да кажем, че е почти миражна. Губи ли обаче индивидуалността своята стойност и какви опасности крие обезличаването? 
- Всички почват да изглеждат еднакво: устни, скули, мигли. И аз съм имала мигли, мислила съм да си сложа устни, но проблемът не е в това да си сложиш, а в това, че те започват да го правят от 15-16-годишни. За мен организмът още не се е развил. Биологично тялото е на дете, не на жена. Те вече започват да слагат в организма си отрови. Силиконът е пластмаса - отрова. 
- Днешната красота опасна ли е? 
- В тази област на красотата, в този бранш,

в пластичната хирургия - да, прекалява се и е опасно вече

Всичко си има граници. Ако се чувстваш сигурна в решението си, ако вече знаеш че тялото ти ще го понесе и не се стремиш да си като всички останали - да. Но на мен ми се е случвало, една моя приятелка ми е казвала: "Искам да си сложа устни". Аз я питам - защо. Тя има великолени черти на лицето, очи. И тя ми каза: "Защото ти не ги ли виждаш всички, че имат устни". И аз й казах - "Като всички ли искаш да бъдеш?". "Да...". Не съм против пластичните операции, стига естетически да не се изкривява личността на човека. Да не те определят устните и корекциите.
- Все повече и повече нараства броят на млади момичета, които страдат от дисморфофобия и не се приемат в телата си. Докъде може да ни доведат модните тенденции?
- Има напълно слаби момичета - болно слаби. На конкурса "Мис Фламинго" едно момиче припадна, защото не беше яла цял ден. Красотата е болест. Има я и другата крайност. Влиза се в комфортната зона, заради така популярното body positivity (позитивност към тялото), да се обичаме всички - докарват си болести, стават по 300 килограма, от спокойствие, че ще бъдат приемани всякакви. Всичко трябва да има граници. 

Целият свят се гради на един баланс: на доброто и на лошото и в природата, и в човешките отношения
 
- Това е много лесно да се каже, защото защото ти самата си с отлични мерки. Но ако някой дойде и ти каже, че е лесно да говориш така, какъв би бил твоят отговор на такъв тип провокация?
- Аз мога да го кажа като спортист, който е подлаган на това да не яде - насилствено. От безхаберие съм се докарвала до състояние да съм прекалено слаба. Дори в момента за себе си аз съм прекалено слаба. Говоря като човек с опит в това да ти кажат: "Прекалено си дебела за танцьорка" или "Прекалено си слаба", "Кожа и кости си". Балансът за мен е важен. От мода и от това да сме много позитивно настроени към всичко, често се проваляме сами. Затова аз винаги търся баланса. Приемай се такъв, какъвто си, но винаги се стреми към най-добрата версия на себе си, знай, че можеш да надграждаш. Дори и да не говорим само за физическо здраве. Всичко започва от психиката. 
- А ти харесваш ли се?
- От известно време насам започнах да се приемам такава, каквато съм. Допреди е имало моменти, в които не съм харесвала отражението в огледалото. Но напоследък 

с промяната на мисленето и поведението има позитивен аспект - започнах да се приемам такава, каквато съм

Аз съм много емоционален човек. Приемам нещата навътре. Но малко по малко премахвам омразата към себе си и се приемам.
- Красотата е сила, но и отговорност. Каква е твоята лична мисия сега, когато носиш короната?
- Основната ми идея в момента е да покажа на децата, на по-малките от мен, че не всичко е до това дали ще те харесат в Инстаграм, или колко гледания имаш в ТикТок. Не е толкова важно да си покажеш тялото. Важното е да покажеш какъв човек си. Да покажеш доброта, възпитание, начин на мислене, развита обща култура. Тъжна тенденция е в нашето поколение - започва да се губи културата, доброто отношение помежду ни. Показва се кой колко пари има, какво социално положение. Това за мен е избиване на комплекси. Трудно е да се покаже истинското "аз", най-добрата версия на себе си, а не тази, която се води по тенденциите.
- Ако можеше да избереш една кауза, зад която да застанеш публично като мис Русе - коя би била тя и защо?
- Приемам титлата като голямо признание.

Бих искала да вдъхновя хората около мен да се постараят да бъдат по-добри

да покажат най-доброто от себе си. Живеем вече в едно доста мрачно общество, изпълнено с негативизъм. За мен се губи човешкото у хората. 
- Казваш, че зад успеха да се разграничиш от фалшивия стандарт за красота стоят примерите за поведение в обществото в лицето на майка ти и баба ти. Ролята на родител или на приятел е по-напред в отношенията с майка ти?
- Майка ми винаги ми е била преди всичко приятел. На нея винаги съм можела да разчитам, да й се доверя. Мисля, че майчинското у нея се обажда - притеснява се за мен. Когато се подготвях за самия конкурс тя много ме подкрепяше. Казваше кое ми се получава, кое не. 
- Тя критикува ли те? И коя критика е по-болезнена - тази на майка ти или хорската?
- Критикува ме. Аз я приемам като градивна, но критиката от майка ми боли повече. Тя е човек, който ме е видял във всеки мой период. Хората винаги говорят, това е константа. Винаги ще има недоволни, които няма да ме харесват. Приемам тяхната критика, но не се влияя толкова, колкото от критиката от майка ми. Тя ми е ментор.
- Следиш ли модните тенденции?
- Да, следя ги и 

вземам примери от модели, но се старая да запази своята индивидуалност

Любимият ми модел е Кейт Мос. 
- Как успя да се подготвиш за конкурса и същевременно да ти предстои край на учебната година? Резултатът от конкурса е положителен, а този в училище?
- Завърших учебната година успешно. И тук има баланс. Не е само красотата, тя е до един момент - образованието е важно. По външния вид посрещат, по ума изпращат. Комбинирам забавата с учението. 
- Какво ти предстои сега?
- Много искам да се занимавам с някакъв тип изкуство. Искам да продължа и да танцувам. Мечтая да се върна на паркета с токчетата и роклята. Бих се занимвала и с фармация, но още е само идея. Ще видим...
- Каква е подготовката ти за конкурса за Мис България?
- Скоро започваме репетиции относно ходене, позиране. Конкурсът е по-сериозен - конкуренцията също.
- Как в рамките на 2 седмици ти печелиш две корони?
- Гръм от ясно небе. Предложиха ми от агенцията да участвам след Мис Русе и аз приех.

Нямах очаквания. Отидох да се забавлявам

онкуренцията беше голяма. Момичета от цяла Северна България, които са печелили вече титли - имаше напрежение.
- Коя е невидимата титла - онази, която никой не ти е дал, но ти си заслужила?
- Винаги се старая, когато хората имат нужда от помощ, да им помагам. Обичам да се грижа за хората. Затова й изборът ми е фармация - за да помагам на хората. Надявам се да го оценяват. Но не го правя за самата оценка. Може би един приз за доброта.
- Мис Русе има ли много приятелки?
- Мис Русе е вълк единак. Момичетата не ми се кефят. Но пък хората те оценяват... Да! Имала съм много несполучливи приятелства. Но всяко приятелство ме е научило на нещо. Повечето пъти обаче момичетата не ме харесват, дали защото съм висока, от погледа ми или от това, че нося фамилията на майка ми... може би и защото си падам мъжкарана.
- Можеш ли да ми опишеш с една дума преживяването Мис Русе?
- Еуфорията беше пълна! С три думи: забавлявахме се много с момичетата.

 

Автор: Виктория ДИМИТРОВА