Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к "Утро" доц. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Във Вазовия роман „Под игото“ има интересен епизод, свързан с предсказание за победа над Османската империя. То се намира в главата „Около един труп“ (всички цитати от романа привеждам по изданието Иван Вазов. Събрани съчинения в двадесет тома. Т. XII – „Под игото“. С., Издателство „Български писател“, 1956).

В тази глава идеята за въстание се пропагандира главно от чорбаджи Мичо, който е подпредседател на революционния комитет, но не се приема дотолкова възторжено и доверчиво от всички – например не се приема от чорбаджи Марко. Нужно е да се посочи, че чорбаджи Марко постепенно достига до мисълта за необходимост от въстание; но дори и тогава, когато се съгласява да даде черешата си за направата на топчето, той не е изповядва такава сляпа вяра в успеха, каквато е присъща на чорбаджи Мичо. Марко смята, че Бяла черква трябва да се готви само за отблъскване на евентуално нападение от страна на турците, вж. „Аз разбирам, че ние се готвим само да се браним от башибозуци, додето видим какво става около нас... Страх ме е – да не плащаме парсата само ние“ (с. 265).

Чорбаджи Мичо не може да убеди чорбаджи Марко в своята правота чрез използването на рационални доказателства и го упреква, че е „неверен Тома“ (с. 265). Чорбаджи Марко не отхвърля упрека, вж. „Аз искам като него да попипам с пръст... Тука играем с главите си...“ (с. 265) В случая се визира известният епизод, разказан в Евангелието от Иоан 20: 24 – 29. Когато Иисус Христос се явява на Своите ученици след възкресението Си, свети апостол Тома е отсъствал. По-късно апостолът научава, че Иисус се е явил на другите ученици. Св. ап. Тома отказва да повярва във възкресението, докато не сложи пръста си в Христовите рани от гвоздеите и докато не сложи ръката си в ребрата на Богочовека (Иoaн. 20: 25). След осем дена Иисус се явява отново и предлага на невярващия апостол да изпълни желанието си.

След това подпредседателят на революционния комитет привлича емоционални аргументи, свързани в конкретния случай с вярата – трябва да се вярва, че Турция ще падне, защото ѝ е писано да падне. Писано е преди всичко от Мартин Задека, чиито предсказания обаче не са достатъчно авторитетни за чорбаджи Марко, вж. „Аман, джанъм! Все Задека ни посочваш! Остави се с тоя Задек.“ (с. 266).

 За да убеди чорбаджи Марко, Мичо прибягва до „друго пророчество, много по-дълбоко и ясно“ (с. 266) Спред самия Мичо, то е „от провидение Божие… Дух Свети само може да го вдъхне… Човешки ум го не измисля“ (с. 266) Емоционалното напрежението тук е повишено в сравнение с преходния епизод – чорбаджи Марко отхвърля човешките пророчества, но сега предстои да се срещне с пророчество, вдъхнато от Светия Дух (вж. възходящата градация градация пророчество на Мартин Задека – пророчество, дошло от Бога).

Това тъй наречено „пророчество“ е запомнено от чорбаджи Мичо и е написано от него върху гладката повърхност на черешовото топче (с. 266). Пророчеството гласи „Турцiя ке падне 1876“.

(Следва)