Разработване и прилагане на Национална методика за идентифициране на енергийно бедни домакинства с цел уеднаквяване на подхода на национално ниво и предотвратяване на произволно определяне на критерии от отделните общини. За това се обявяват 15 граждански организации с общо становище по проекта на българския Социален план за климата. Призоваваме правителството за разпределение на бюджета в рамките на Социалния план за климата на база на количествена оценка на въздействието от въвеждане на схемата върху целевите групи, осигуряване на прозрачност чрез публикуване на точна, ясна и изчерпателна информация относно методология върху енергийните и транспортно бедните домакинства, обяви д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания – БАН. Препоръките на експертите бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.  
За първи път в страната се предвижда толкова значителен ресурс – 5 млрд. лв. за период за шест години (от 2026 г. до 2032 г.), който да бъде разпределен към уязвими домакинства и предприятия. „Това е ресурсът, който идва при нас по линия на европейския фонд, отделно нашето правителство ще съфинансира 25%, т.е. говорим за 3,3 млрд. евро за период от шест години“, каза Пенева. Имаме съчетаване на климатични цели и социална справедливост, отбеляза тя. И подчерта, че планът е важна стъпка в ангажимента на българското правителство към социално справедлив преход.
Според Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" става въпрос за изключително сериозен финансов ресурс, но има риск от неговото неразумно и неефективно инвестиране. Виждаме сериозна възможност той да не стигне до хората, за които е предназначен, коментира експертът. Проблем е, че имаме дефиниция, но не е и система, по която да верифицираме, че едно домакинство е енергийно бедно, обясни той. В рамките на този план се предлага първично решение – местните администрации да бъдат натоварени с това да избират кои са получателите на средствата, без да имат какъв да е регламентиран достъп до данни, както и капацитет за тази оценка, поясни още Цанев. Имаме свръхконцентрация на ресурс в институциите на централно и местно равнище, от една страна, а от друга – липса на правила. Резултатът от това са съмнения за неефективно използване на публичния ресурс, коментира Цанев.
Липсват съществени фактори, които да превърнат този бюджет в план за реализиране на политики и целенасочено подобряване на ситуацията на български граждани в транспортна бедност, каза Даниел Попов от сдружение „За Земята“ относно направлението „Транспорт“ на Социалния план за климата. Сгради и Директно подпомагане са другите две сфери, предвидени в плана.
След консултациите планът ще бъде изпратен в Европейската комисия, откъдето могат да бъдат поставени въпроси, на които българското правителство да отговори, обясни Попов в отговор на въпрос на БТА дали са възможни корекции при сегашния вариант на плана, чието обществено обсъждане изтече на 20 юли. Надяваме се след този процес да бъде представен втори финален проект, по който също да можем да коментираме, за да се изчистят дефектите, ако има, обясни също специалистът. По думите му това е период от около половин година, като е предвидено планът да започне да се изпълнява от януари 2026 г.