Сложните разпоредби на данъчното законодателство могат да доведат до абсурдна ситуация, при която собственик на земеделска земя в местност край Русе се оказва длъжник на държавата за суми, които всъщност не дължи. В конкретния случай става дума за русенка, която успява да спечели дело срещу Община Русе и да докаже, че наложените й данък и такси за имот, който не подлежи на облагане, са незаконосъобразни. 
В центъра на спора са 4243 кв.м. земеделска земя.
Всичко започва с издадения на 17 декември 2024 г. Акт за установяване на задължения от общински инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“. С него се твърди, че Е. И. дължи 503,62 лв. данък върху недвижими имоти, 182,37 лв. лихви, както и такса битови отпадъци в размер на 155,12 лв. плюс още 59,73 лв. лихви - всичко това за периода от 2018 до 2024 г.
Имотът се намира в местността Пухлево дере в Източна промишлена зона и е земеделска земя, наследена от родителите на жената. Въпреки че се намира в строителните граници на Русе, неговото предназначение не е променено - нито е застроен, нито е изведен от земеделския фонд по надлежния ред.
От страна на общинската администрация се твърди, че земята попада в урбанизирана територия и следователно подлежи на облагане с местни данъци и такси. В действителност обаче, съдът установява, че нито има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), нито е проведена процедура за промяна на предназначението на земята по Закона за опазване на земеделските земи.
„Обстоятелството, че имотът попада в територия, определена с общия устройствен план (ОУП), не е достатъчно, за да се приеме, че вече не представлява земеделска земя“, пише съдия Десислава Великова в мотивите си.
Според Закона за местните данъци и такси, поземлени имоти се облагат с данък, ако са в строителните граници и имат предназначение за жилищно, обществено, производствено и друго строителство. Но ако земята е земеделска, незастроена и не е отредена с ПУП за друго ползване, тя не подлежи на облагане. Съдът потвърждава, че случаят на Е. И. попада именно в тази изключение - земеделска земя без промяна на предназначението.
Решението на съда за анулиране на акта за установяване на задължения е окончателно. Наред с това Община Русе трябва да изплати на жалбоподателката 370 лева съдебни разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Интересен щрих е фактът, че за същия имот, но за друг период (2011-2016 г.), друга наследница вече е водила успешно дело и е спечелила. Това поражда въпроса защо въпреки наличието на влязло в сила решение по идентичен казус, институциите продължават да издават нови актове за същия имот.