Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Двете съществителни имена, присъстващи в заглавието на тази бележка, са добре познати на всекиго у нас. Те са названия на парични единици, употребявани в миналото и сега в Русия и в Белорусия. По-долу ще посоча кратки сведения за произхода и смисъла на тези думи.
Приетата научна етимология свърза думата рубла с глагола „рубить“ (отсичам, сека), т.е. съществителното има означава „отсечено (парче)“. От 1316 г. е документирано значението „парична единица“ и думата започва да се използва вместо названието на паричната единица гривна. Следователно думата рубла буквално означава „отсечено парче“ (от гривна) и има стойността на 1 гривна. В Новгород рублата е тежала 196 гр.
Има и мнение, че думата рубла се е появила в резултата на специална технология на изливането на среброто: разтопеното сребро се е изливало в калъп, който е имал две форми. Поради това през средата на слитъка е преминавала вдлъбната линия (рус. рубец).
Съществува и популярна етимология, според която думата рубла има индийски произход – от индийското съществително име rupyam „обработено сребро“, което е преминало в персийския език в облика rupie „златна монета, жълтица“ и в арабския като rubʽijie „жълтица“. Това обяснение е отхвърлено от по-новите изследвания. 
Една стотна част от паричната единица рубла сега е копейката и тя се използва в Русия, Белорусия и Украйна (1/100 част от гривната). Названието копейка е по-старо от самата монета. Още през средата на XIV в. в Украйна започва отсичането на сребърни монети, наречени чешуйки. Върху монетата е бил изобразяван конник. Използвани са различни варианти на вида на конника. Върху монетите, сечени в Москва и в Твер, конникът е изобразяван със сабя (тези монети са наричани „сабляница“). Върху монетите, сечени в Новгород и в Псков, конникът е бил изобразяван с копие и затова те са били наречени „копейки“.
През 1535 г., при управлението на великата княгиня Елена Глинска, майка на цар Иван IV Грозни, в Московското княжество е проведена парична реформа и е установено, че новата копейка е двойно по-скъпа от сабляницата.
Названието „копейка“ е окончателно установено в Русия в края на XVII в. 
Съществува и народна етимология, според която думата „копейка“ е сродна с глагола „копить“.

Заб. При написването на настоящата кратка бележка съм ползвал сведения от: 1. Макс Фасмер. Этимологический словарь русского языка. В четырех томах. Т. II и т. III. Перевод с немецкого О. Н. Трубачева. М., 1986 и 1987; 2. Български етимологичен речник. Т. II (И – Крепя). С., 1979, с. 613; 3. Български етимологичен речник. Т. VI (Пускам – Словар2). С., 2012, с. 332.

Иво БРАТАНОВ