Техническият директор на ФК „Дунав“ Светлин Симеонов-Пинчера има минало и като футболист в Руската федерация. Тази непозната за широката публика история е описана от Георги Александров във врачанския вестник „Конкурент“. Ето какво разказва Симеонов за митарствата си в Русия /с малки съкращения/.
„Мениджърът от Вършец Мирчо Димитров ми се обади. Каза ми, че има интерес към мене от „Алания“ от Владикавказ /столица на Северна Осетия/. Харесали ме по видеозаписи. По онова време бях много бърз и правех остри пробиви по крилата, след което следваше центриране или голов удар. Та Мирчо Димитров, когото уважавам и до днес, ми каза, че трябва да замина за лагера на „Алания“ в Кипър. По онова време руският елитен тим беше в Ларнака. Не бях летял със самолет преди това. Чаках 10 часа в транзитната зона на летището в Атина, докато дойде време за моя самолет. Но пък по същото време там бяха манекенките на модна агенция „Визаж“, които пътуваха за ревю в Кайро. Така играхме 7 часа белот на аерогарата с Цеци Красимирова и Теди Велинова“, спомня си Пинчера. 
След като кацнал в Ларнака обаче, бил арестуван. 
„По онова време /2001 година - б.р./ не можеше да влезеш в Кипър, ако нямаш ваучер от хотел или покана. А аз бях забутал някъде своя ваучер, нали летях за първи път и се наложи да изчакам човек от „Алания“, за да ме вади от ареста. Треньорът на руснаците взе билета ми за обратния полет, скъса го и каза, че ме иска в отбора. Изкарахме подготовката и се върнахме в Москва. Там всичко беше окей - подписахме договор, парите бяха добри. Всичко приключи, когато отидох във Владикавказ. Озовах се на друга планета. Мюсюлманите и нравите им ме шокираха. На всичкото отгоре сигурно сте чели нещо за войната в тази част на Русия, а аз се озовах в центъра на военните действия. Не издържах дълго. След месец и половина Димитър Желязков, който отговаряше за ООН в Северна Осетия, ме качи на самолета и се прибрах в София. Не беше нормално - бойни хеликоптери прелитаха, докато тренираме, а навсякъде ни пазеха автоматчици“, връща се в годините назад Пинчера.
Кацнал на софийското летище, където го чакали президентът на „Ботев“ /Враца/ Иван Личев, изпълнителният директор Валери Греков и старши треньорът Пламен Николов. 
„Личев беше голям човек, с широко сърце. Бях му като втори син. Той пое „Ботев“ в трудно време, опита се да го вкара в елита, заслужава уважение. Моето го има завинаги! Опитаха се да ме навият да се върна във Владикавказ, защото щяха да загубят много пари от сделката, но аз бях категоричен, че няма да се върна“, неумолим бил Пинчера при спомена за ужаса от войната.