Д-р Станислав Джамбазов завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна през 2024 г. От март 2025 г. специализира „Анестезиология и интензивно лечение“ в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ - Русе

- Д-р Джамбазов, какво представлява метаболитният синдром и защо е толкова важен в интензивната медицина?
- Метаболитният синдром е съвкупност от свързани здравословни проблеми - коремно затлъстяване, високо кръвно налягане, инсулинова резистентност, повишени триглицериди и ниски нива на т.нар. добър холестерол. Сам по себе си той не е диагноза, но е мощен индикатор за повишен риск - особено когато пациентът попадне в интензивно отделение.
- Как това влияе на състоянието на тежко болните пациенти?
- Наличието на метаболитен синдром усложнява клиничната картина.
Тези пациенти имат хронично възпаление, нарушен имунен отговор и по-голям риск от тромбози
инфекции, органна недостатъчност. В практиката виждаме, че оздравителният процес е по-бавен, нуждата от механична вентилация - по-дълга, а общата прогноза - по-тежка.
- Дори когато причината за прием не е сърдечносъдова?
- Да, това е особено важно. Дори при травма, сепсис или хирургичен проблем, метаболитният синдром влошава адаптивните способности на организма. Черният дроб, бъбреците, дишането - всички са подложени на по-голям стрес. Възстановяването е по-трудно, особено при съпътстващи заболявания като диабет или апнея.
- Каква е ролята на анестезиолога в този процес?
- Огромна. Ние не просто „успиваме“ пациентите - ние сме отговорни за предоперативната оценка, стратифициране на риска, избор на медикаменти и техники, наблюдение по време на операция и постоперативна грижа. При пациент с метаболитен синдром се изисква персонализиран подход, внимателен мониторинг и адаптация на лечението.
- Може ли престоят в реанимация да се превърне и в ново начало?
- Абсолютно. За много пациенти това е моментът, в който осъзнават нуждата от промяна.
Преживяната криза отваря така наречения „прозорец на възможност“ - време, когато мотивацията е най-висока
Именно тогава трябва да говорим за отказ от тютюнопушене, промени в храненето, двигателна активност, дългосрочен контрол на диабет и хипертония.
- Интензивното отделение не само като място за оцеляване, но и за трансформация?
- Да. Вярваме, че ролята ни не е само да стабилизираме, а и да дадем шанс за ново начало. Това изисква усилия от целия екип - лекари, сестри, рехабилитатори. Защото след като си минал през интензивното, започва истинската грижа - тази, която продължава цял живот.

Силвия ДИМИТРОВА