Д-р Евгени Петров завършва медицина в Медицински университет - София през 2018 г. В момента е специализант по Анестезиология и интензивно лечение в отделение „Анестезия и интензивно лечение“ на Университетска болница „Канев“.

- Д-р Петров, какво е остър коронарен синдром и какви пациенти попадат най-често в интензивното отделение с такова състояние? 
- Остър коронарен синдром (ОКС) е сборен термин, който описва състояния, при които притокът на кръв към сърдечния мускул е внезапно намален или напълно блокиран. Най-известната форма на острия коронарен синдром е миокардният инфаркт - това, което хората наричат „сърдечен удар“. Причината обикновено е запушване на кръвоносен съд от съсирек, образуван върху скъсана атеросклеротична плака. Най-често в интензивното отделение постъпват пациенти над 55-60 години, обикновено с придружаващи заболявания като диабет, високо кръвно налягане, повишен холестерол или дългогодишно тютюнопушене. В последно време наблюдаваме и все по-млади пациенти - дори в активна възраст, което прави информираността и профилактиката още по-важни. 
- Кои са най-честите спешни действия при пациент с остър коронарен синдром? 
- В подобни ситуации времето е най-важният фактор - всяка минута забавяне увеличава риска от необратими увреждания на сърцето. Затова при силна, стягаща болка в гърдите, която не минава повече от 5-10 минути, особено ако се разпространява към ръката, гърба или шията, трябва незабавно да се извика спешна помощ на тел. 112.
Докато чакате линейката, може да се даде една таблетка аспирин, ако човекът не е алергичен
за да се намали рискът от по-нататъшно съсирване. Медицинските екипи в линейката започват с електрокардиограма (ЕКГ), поставят абокат, дават обезболяващи, нитрати и при нужда кислород. В болницата действията продължават - при потвърден инфаркт се прави коронарография, чрез която се вижда къде точно е запушването, и при нужда се поставя стент. Това е тънка метална тръбичка, която отваря съда и възстановява притока на кръв. 
- Каква е ролята на анестезиолога и реаниматора в болницата при управление на остър миокарден инфаркт? 
- Ролята на анестезиолога и реаниматора в болницата е ключова, особено когато състоянието на пациента е тежко и нестабилно. Тези специалисти се грижат за поддържането на основните жизнени функции - дишане, кръвообращение и сърдечна дейност. При нужда поставят пациента на апаратно дишане, прилагат медикаменти за стабилизиране на кръвното налягане и следят нивата на кислород, пулс и сърдечна функция. Анестезиолозите също така обезболяват пациента и подготвят условията за безопасно провеждане на интервенции като коронарография или спешна операция. Те работят в екип с кардиолози, инвазивни специалисти и медицински сестри в реанимацията, като тяхната роля е често невидима, но абсолютно незаменима за спасяването на живот. 
- Какви грешки или забавяния в доболничния или болничния етап могат да бъдат фатални за пациента? 
- Най-често срещаната и опасна грешка е отлагането.
Много хора чакат прекалено дълго, смятайки, че болката ще мине от само себе си
или я свързват с проблеми в стомаха, гърба или нервната система. При сърдечен удар обаче „времето е мускул“ - всяка минута забавяне означава загуба на сърдечна тъкан. В болничната фаза фатални могат да бъдат грешки в разпознаването на симптомите, забавено провеждане на ЕКГ или липса на координация между различните отделения. Затова в съвременната практика има ясни протоколи, които трябва да се следват стриктно, за да се минимизира рискът за пациента. 
- Как се проследява и контролира хемодинамичното състояние при пациентите в такова състояние в интензивното отделение? 
- В интензивното отделение всеки пациент е под непрекъснато наблюдение. Мониторите отчитат сърдечната честота, кръвното налягане, нивото на кислород в кръвта, дишането и ритъма на сърцето. При по-тежки случаи се използват инвазивни методи - например специални катетри, които се въвеждат в артерии или вени, за да се получи детайлна информация за състоянието на сърцето и кръвообращението. Анестезиолозите и реаниматорите използват тази информация, за да подберат най-подходящото лечение - било то чрез инфузии, медикаменти за поддържане на кръвното налягане или други специфични мерки според нуждите на пациента. 
- Има ли случаи, при които състоянието на пациент с остър миокарден инфаркт се усложнява от допълнителни рискови фактори като диабет или бъбречна недостатъчност? 
- Да, и такива случаи не са рядкост.
Диабетът например може да замаскира симптомите на инфаркта - болката в гърдите невинаги е типична
което води до късна диагноза. Освен това диабетът уврежда малките съдове и затруднява възстановяването на сърцето. При пациенти с бъбречна недостатъчност се налага изключително внимателен подбор на медикаменти и контрол на течностите в организма, тъй като някои лекарства могат да се натрупват и да доведат до допълнителни усложнения. В такива случаи участието на опитен анестезиолог е от решаващо значение за балансирано и безопасно лечение. Като лекар-анестезиолог в интензивното отделение виждам ежедневно колко важно е навременното разпознаване и лечение на острия коронарен синдром. Сърцето не винаги „вика силно“ за помощ - понякога симптомите са по-леки, но последствията - тежки. Затова искам да напомня на всички читатели:
ако усетите болка, тежест, силно парене в гърдите, необяснима умора, задух или световъртеж - не чакайте
Потърсете медицинска помощ. По-добре да се окаже, че не е сериозно, отколкото да пропуснем момента, в който можем да спасим живот. Грижата за сърцето започва с информираност и доверие към медицинските екипи. В УМБАЛ „Канев“ имаме добри специалисти и съвременни възможности - нека ги използваме навреме.

Силвия ДИМИТРОВА