Човек с дълбока и разностранна ерудиция. Роден в патрицианско семейство с подчертан афинитет към изкуството. Дядо му е архитект, баща му - художник. Работил е по витражите на Миланската катедрала. Но истински известен е с картините си, които спокойно можем да наречем сюрреализъм три века преди Салвадор Дали. Това е Джузепе Арчимболдо, напуснал този свят на 11 юли 1593 година.
Не нека започнем отначало.
През 1527 година в сърцето на Милано, в семейството на скромния художник Биаджо Арчимболдо се ражда син, наречен Джузепе. Днес, почти пет века по-късно, това име блести в световните музеи като символ на художествена революция. Но какво превръща един милански витражист в любимец на императори и вдъхновител на Салвадор Дали? Зад причудливите портрети от плодове и цветя се крие история на гений, изпреварил времето си с цяла епоха.
Джузепе израства в работилницата на баща си, където научава тайните на витража и фреската. Още на 21 години участва в украсата на легендарната Миланска катедрала - създава ескизи за витражи със света Екатерина, работи които, уви, почти не са запазени. Но истинската му школа е в дома на чичо му - архиепископ Джананиело Арчимболдо. Там младият художник се среща с учени, философи и поети, а достъпът до бележките на Леонардо да Винчи (оставени на ученика му Бернардино Луини) запалва искрата на неговото въображение.
За да се стигне до възклицанието на неговия съвременник Пиер Паоло Мориджиа: „Този художник е рядък талант, сведущ и в други дисциплини... славата му достига до императорския двор на Германия“.
Културният взрив в двора на трима императори
През 1562 г. животът на Арчимболдо променя едно писмо - покана от император Фердинанд I да стане придворен художник във Виена. Това е началото на 25-годишна служба при Хабсбургите.
При Максимилиан II (1564-1576) Арчимболдо не е просто художник. Създава театрални декори и фантастични костюми за турнири; проектира инженерни съоръжения, например хидравлични системи и рисува екзотични животни от императорския зоопарк. Но истинският пробив идва с „Четирите сезона“ (1563) - цикъл портрети, съставени от характерни за всяко годишно време плодове, цветя и растения. Те впечатляват императора толкова, че през 1571 г. той нарежда цяло маскарадно тържество, където гостите се преобличат като сезони и стихии. Легендата разказва, че самият Максимилиан избира костюма на „Зимата“.  
При Рудолф II (1576-1612) Арчимболдо става куратор на Кунсткамерата - първия европейски музей на куриозите, където се съхранявали „рог на еднорог“ и „гвоздей от Ноевия ковчег“. Това повлиява на най-известните му творби - „Четирите стихии“ (Въздух, Вода, Огън, Земя) - портрети от животни и предмети; „Вертумн“ (1590) - императорът като римски бог на растителността, изплетен от плодове; „Обръщаемите картини“ - оптични илюзии, които променят образа си при обръщане. А изследователите на Ренесанса казват, че „Рудолф II е бил човек на странностите и неслучайно Арчимболдо е бил негов съветник по изкуството и дори алхимията“.
Тайните на майсторската работилница: Как се раждат „живите натюрморти“  
Арчимболдо не просто е събирал плодове на случаен принцип. Всеки елемент е мизансцен с дълбочина: например ухото в „Лято“ е царевичен кочан, очите във „Вода“ са риби и корали, а брадата в „Зима“ е от коренища.
Забележително е, че художникът сутрин е обикалял пазарите на Прага, търсейки перфектните продукти за картините си. Работил е с необичаен метод: поставял предметите върху платното, експериментирал с подреждането им, и чак тогава бързо рисувал, преди да повехнат.  
Но творбите му съвсем не са само причудливи и забавни картини, а носят своите послания. „Библиотекарят“ (1566) например е сатира срещу богаташи, които купуват книги само за показ, а „Юристът“ е портрет на корумпиран съдия, с „лице“ от пиле и риба.
Къщите на Арчимболдо и неговите сътрудници - астролози, алхимици - били толкова страшни за хората в Прага, че ги наричали „нечестиви еретици“. Говорило се, че портретът на една млада дама, нарисуван от него, я „проклел“ и впоследствие тя се удавила.  
Обратно в Милано
През 1587 година 60-годишният вече Арчимболдо се връща в родния си град Милано. Причините са две - бъбречно заболяване и непостоянството на Рудолф II, чийто характер ставал все по-непредсказуем и непоносим. Но дори и преклонна възраст според разбиранията и средната прподължителност на живота през 16 век, художникът създава шедьоври като „Вертумн“ - портрет на Рудолф II като бог на реколтата, за който получава стоящата много високо в йерархията на аристокрацията титла „пфалцграф“. Последният му проект - „Христос, съставен от предмети“, остава недовършен.  
Забвение и възкресение: Пътят към безсмъртието  
След смъртта му на 11 юли през 1593 година името на Арчимболдо изчезва от летописите на изкуството за цели три века. Причината? Самобитният му стил остава недоразбран и недооценен, а новите правила се дуктуват от барока. Всичко се променя през 1937 година, когато директорът на Музея на модерното изкуство (МоМА) в Ню Йорк Алфред Бар включва негови творби в изложбата „Фантастично изкуство, дада, сюрреализъм“. Салвадор Дали публично заявява, че Арчимболдо е „пророк на сюрреализма“, а критиката пише за „Вертумн“: „Ако тази картина бе създадена днес, тя безспорно щеше да бъде причислена към сюрреализма“.
Днес оригиналните картини на майстора - това безспорно е доказано за 20 платна - се намират в Консисторията във Виена, в Парижкия „Лувър“, в галерията „Уфици“ във Флоренция и в други престижни галерии.
Художникът днес: От науката до попкултурата  
Наследството на художника е живо и днес.
В неврологията картините му се използват за изследване как мозъкът разпознава форми.   
В арт терапията пъзели на картини по неговия модел се използват за когнитивна стимулация.  
Следата му в дизайна е най-ярка на фасадата на парка „Астерикс“ край Париж, която е вдъхновена от стила му.
В киното аниматорът Ян Шванкмайер създава кукли по негови мотиви.
В епоха на AI-генерирани образи творбите на този милански визионер звучат пророчески. Той не просто е създал „забавни портрети“ - той е въплатил философия за единството между човека и природата, която отзвучава с нова сила в нашия разтревожен за екологията век.
Един модерен критик казва: „Арчимболдо ни учи да видим божественото в една ябълка и вечността - в корен на дърво“. 
Да, докато пред „Мона Лиза“ се трупат тълпи, неговите „овощни глави“ стоят настрана... Но за тези, които спрат и погледнат отблизо, те разкриват магията на един гений, превърнал натюрморта в безсмъртие.
По материали от интернет