Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Седемте свободни изкуства са интересно явление в историята на европейското образование. По-долу ще посоча кратки сведения за тази група от изкуства и учебни предмети.
Още в предхристиянската Античност постепенно се е изградил комплексът от „свободните изкуства“, които са били необходимият предварителен етап на образованието за следващите занимания с философия. За основоположник на тази система на обучение се смята софистът Хипий (ок. 470 г. пр. Хр. – след 399 г. пр. Хр.) – всестранно образован философ, математик, поет и дипломат. 
В Древния Рим „свободни изкуства“ (лат. artes liberales) са се наричали изкуствата, които са достойни за свободния човек. Това е ясно посочено напр. в 88-то писмо на философа Сенека към Луцилий. Тяхна противоположност са били приложните изкуства (лат. artes mechanicae), които изискват физически труд. Такива са напр. инженерните дисциплини, архитектурата, скулптурата и живописта. В Древността и някои роби са се обучавали на приложните изкуства. Именно затова приложните изкуства са били наричани и „несвободни“ (лат. artes illiberales).
Названието „изкуство“ (лат. ars) в случая не бива да се разбира като „художествено творчество“, каквото е съвременното понятие за изкуството. Латинското съществително име ars в съчетанието „седемте свободни изкуства“ означава систематизирана и подредена наука (научна дисциплина). Именно затова „седемте свободни изкуства“ са били назовавани и с други имена, напр. doctrinae liberales „свободни науки“ и liberalia studia „свободни занимания“.
Свободните изкуства са били седем на брой и са били групирани в два цикъла – тривиум (лат. trivium „кръстопът“, т.е. кръстопът от три пътя) и квадривиум (лат. quadrivium „кръстопът“, т.е. кръстопът от четири пътя). Тривиумът е включвал първоначалните науки, а квадривиумът – по-висшата част от седемте свободни изкуства. 
Тривиумът е представлявал науките, които се занимават с изкуството на словото (граматиката и реториката) и на мисленето (диалектиката). В квадривиума са участвали изкуствата за числата – аритметика, геометрията, астрономията и музиката. При това и музиката се е разбирала в смисъла, който са ѝ придали питагорейците - като наука за музикално-математическото устройство на Вселената. 
Системата на обучение в „седемте свободни изкуства“ е била запазена и през Средновековието. Ето пример от Пространното житие на св. Кирил Философ за обучението в Магнаурската школа в Константинопол: „Ѥгда же приде къ цѣсарю градѹ, въдашѧ и ѹчител͗емъ, да сѧ ѹчитъ. И въ три мѣсѧцѧ навыкъ граматикиѭ, бо прочая сѧ ѩтъ ѹченья. И наѹчи сѧ Омирѹ и геометрии и ѹ Льва и ѹ Фотия диалеѯицѣ и вьсѣмъ философьскыимъ ѹченьѥмъ, къ симъ же и риторикии и ариѳмитикии, астрономии и мѹсикии и вьсѣмъ прочьимъ ѥлиньскыимъ хѫдожьствомъ.“ („Когато присигна в Цариград, предадоха го (детето Константин – в с.м. – И. Б.) на учители, за да се учи. И след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и Фотия – диалектиката и всички философски науки; освен тях още реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства.“; прев. от старобългарски д-р В. Сл. Киселков)
Интересна систематизация на седемте свободни изкуства е представена в алегорическия роман „За сватбата на Филология и Меркурий“, написан от римския писател Марциан Капела. Сюжетът на романа е свързан със сватбата на Меркурий и Филология; след бракосъчетанието, невестата получава седемте свободни изкуства като сватбен дар.
Системата на седемте свободни изкуства е запазена с известни модификации през Средните векове и е премахната през Ренесанса във връзка с по-новите изиквания към образованието през тази епоха.

Иво БРАТАНОВ