36 години по-късно Георги от „Млада гвардия“ събира на среща своите ангели хранители
Вълнуваща история за доброта, човещина и признателност разказа вчера в редакцията на „Утро“ бившият енергетик в Русенския университет Минчо Недев Минчев. Разказа я така, сякаш е нещо съвсем обикновено. А не е. Публикуваме разказа му в автентичния му вид.
Преди 36 години Електроенергийният отдел на Русенския университет празнува Гергьовден в почивната база на университета в Лом Черковна /тогава Бойка/. В селото случайно открихме едно дете, което се казва Георги, а в нашата група нямахме именик и решихме да поканим това дете. Помолихме възпитателя на пансиона да му разреши да дойде да празнува с нас, защото то досега не знаеше какво е това имен ден.
Когато след празненството върнахме детето в пансиона, ни казаха, че сестричката му цял ден е плакала за него, защото е помислила, че го вземаме завинаги. Попитах възпитателя защо не ми е казал, че има и сестричка, за да вземем и нея. Но се оказа, че Георги няма сестра. „Защо тогава Деси е плакала цял ден за него?“, попитах аз възпитателя. Отговорът беше, че тя не му е сестричка, а лелките, за да има дисциплина, са им казвали: „Хвани се за ръка с братчето или за сестричето си!“.
Силно впечатление ни направи, че Георги е на 9 години, а е в 1-ви клас. Когато го попитахме защо това е така, той ни каза, че е повтарял годината.
Констатирахме, че с лявото око е напълно сляп, а на дясното има 8 диоптъра. Това ни накара да му обърнем внимание и да му помогнем в живота. Ангажирахме се да му направим операция във Варна при доц. Митов в болница „Света Петка“, който се съгласи да му направи операции и на двете очи. Те излязоха сполучливи и сега Георги вижда нормално.
Георги живя в дом „Млада гвардия“, но при цялото негово израстване ние се грижихме да продължи образованието си и да получи специалност в училище.
Сега Георги изяви желание да благодари за тези грижи. На 12 юли от 9 часа колегите организират среща в Русенския университет с Георги Мариянов Петров. На тази среща той ще дойде със „сестра си“ Деси и съпругата си Надя. Георги и Деси продължават да живеят в Горна Оряховица като брат и сестра. На срещата ще присъства и отец Марин от църквата в Парка на младежта, който е един от благодетелите на Георги - той го е кръстил.

Следете новините ни и в GoogleNews