Вековните букови гори са един вид модел, който може да дава познания на научната общност за развитието на биологичните съобщества. Това каза в интервю за БТА експертът в Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ Румяна Фичева. По повод представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“ Фичева, заедно с колегите си Радостина Пръвчева и Мирослав Кипров от парковата дирекция, представи за БТА вековната букова гора на резерват „Стенето“, която е част от един от 10-те български обекта в  Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
„Тези букови гори са стари и дълговечни, запазват естествени процеси, които могат да се наблюдават във времето, и са един вид модел, който може да дава познания на научната общност за развитието на тези съобщества. Отделно, в тях се опазва голяма част от биологичното разнообразие. В такива стари гори има видове, които са специфични и обитават точно такъв тип гори – например уралската улулица, полубеловратата мухоловка, розалията и др., които са специфични и търсят точно такива местообитания – стари гори, паднала дървесина и всички тези запазени местообитания“.
Най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, са  част от европейския сериен обект на световното наследство на ЮНЕСКО – „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Разширението на серийния обект е одобрено от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО на 41-ата му сесия в Краков през юли 2017 г. и към онзи момент включва 78 компонента, разположени на територията на 12 държави. През 2021 г. след ново, трето разширение, компонентите са вече 94 в 18 европейски държави.
Горите в Централен Балкан заемат по-голяма част от площта на парка, около 60 процента от неговата територия. Специално буковите гори са на площ от 30 000 хектара, като средната възраст специално на буковите гори е 135 години, разказа Фичева. Естествени гори са, семенни в по-голямата си част. В момента се намираме в резерват „Стенето“, който е обявен за такъв през далечната 1979 г. и в момента е на площ от 3 578 хка.  
Буковите гори в „Централен Балкан“ заемат диапазона от 700 до 1700 метра. Не случайно те са най-разпространените гори в парка и също неслучайно Централен балкан се нарича „Царството на буковите гори“, посочи тя.
В някои от пробните площадки, които залагаме в горските местообитания, са измерени дървета на възраст над 500 години, което е голяма рядкост за букови гори. Короната на един такъв стар бук е 20 и повече метра, обхваща огромна площ. Когато отмре едно такова старо дърво и падне на земята, след него тръгва един такъв млад подраст, което е бъдещата гора, допълни експертът.
Парковите експерти разказаха също, че отделни дървета, измерени в пробните площи, са с височина от 30, 32, 35 дори 40 метра и диаметър на стеблото над един метър. През част от вековните букови гори минава и част от маршрута Ком – Емине.
„Горите, които са в серийния обект на ЮНЕСКО, са в резерватна територия и това гарантира дългосрочното им опазване. Резерватните територии в България са с най-висок статут на защита и отделно те са разположени в Национален парк „Централен Балкан“, подчерта Фичева. 
По нейните думи НП „Централен Балкан“ има план за управление, назначени служители за охрана, добра техническа обезпеченост. Експертите  в дирекцията също са отдадени на работата. „Имаме качествени експерти, следят се процесите, извършва се мониторинг както в горите, така и на биологичното разнообразие, което да гарантира опазването на тези ценни гори“, каза тя.
Всички букови гори, които са номинирани и включени в списъка на ЮНЕСКО, са разположени на резерватни територии, в деветте резервата в централен Балкан. Ограниченията са дотолкова, доколкото  ги поставя резерватната територия, не се наложи да има допълнителни ограничения специално за тези гори. Според българското законодателство в резерватните територии с най-строг статут е разрешено изключително минаване само по туристически маршрути, образователна и научна дейност, поясни Румяна Фичева.