ЮНЕСКО дава шанс на националните култури да станат част от световната култура, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов. Той се включи от София в представянето на юлския брой на изданието, чиято тема е „България в ЮНЕСКО“. Събитието се проведе в централата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура в Париж, както и в националните пресклубове на БТА в страната и в зала "МаксиМ" в столицата. 
По думите на доц. Лозанов световната култура е особен феномен: „Това е културата, в която влизаш с най-големите си национални постижения и когато те станат част от световната култура, започват да принадлежат на всеки. Това вече не е просто българско наследство, когато мине през механизма и оценката в ЮНЕСКО, това е наследството на всеки, който живее на планетата. И не само, който живее на планетата сега, а това е наследство, което се предава от поколение на поколение. Това е особено усещане – културна идентичност на базата на световната култура, което може да стане, благодарение на такива организации като ЮНЕСКО или като Нобеловата награда, и други форми, които успяват да дадат световна стойност на националните постижения и са несъмнено много важна реплика срещу агресията, простотията и скуката, които, за съжаление, са неизтребими“.
„Извън несъмнената символична роля, която има този брой, който излиза в този момент, когато България е председател на сесията на ЮНЕСКО, има и една прагматична страна – може да представя богатата дейност на ЮНЕСКО. Защото ЮНЕСКО хем е от тези институции феномени, които хем имаме чувството, че много добре знаем за тяхната роля и в какво се състои тя, хем тя е толкова богата и разностранна, че всъщност винаги изплъзващи се, че не можем да създадем достатъчно категорично усещане, че сме проникнали в тяхната сложна институционалност“, каза доц. Лозанов. По думите му този брой ще покаже медийния наратив за ЮНЕСКО, как дейността на организацията е минала през новините, как сме реагирали тук, в България, на събитията, в които организацията е участвала.
„Има нещо специфично – няма прекъсване или промяна на отношението преди 1089 година и след това. Защото ЮНЕСКО е организация, която, в най-голяма степен, преодолява политическите предразсъдъци. И по времето на социализма, и след това – в прехода към демокрация, по един и същи начин, продължава да бъде във фокуса на вниманието, а в някакъв смисъл – и на въодушевлението на обществото“.
/ДД