Фразата „Да поседнем на по бира“ е дълбоко вкоренена в ежедневието ни. Звучи непринудено, познато, дори приятно - като покана за почивка, за приятелска среща, за споделен момент. На пръв поглед в нея няма нищо тревожно. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще разберем, че тази фраза е не просто обикновено изречение. Тя е израз на един по-дълбок социален феномен - нормализирането на пиенето на бира като част от културната, социална и дори емоционалната среда, в която живеем.
Бирата се е превърнала в социален феномен, защото от години тя не е просто напитка - тя е символ. Символ на принадлежност, на свобода, на неформално общуване. В рекламите тя се свързва с щастие, младост, забавление и приятелство. Пиенето на бира не се възприема като консумация на алкохол, а като ритуал - да разпуснеш след тежък ден; да си с приятелите; да празнуваш мача или уикенда. Затова и бирата присъства навсякъде - по стадионите, в парковете, на масите у дома, в рекламите, в интернет, дори в шеги и постове в социалните мрежи. Сякаш, ако не пиеш бира, си „извън играта“. Именно в това е нейната сила - и нейната опасност.
Особено тревожно е как този феномен влияе на младите. За много тийнейджъри първият досег с алкохола идва именно чрез бирата. Тя е достъпна, сравнително евтина и „не звучи страшно“. Така в съзнанието на младите се оформя идея, че алкохолът не е проблем, а начин за социализация. Фрази като „айде, една бира няма да ти навреди“ или „всички го правят“ са част от ежедневния социален натиск. Младите хора започват да пият не защото искат, а защото се страхуват да не бъдат изключени. И неусетно тази „една бира“ става част от навика.
В този смисъл, както пише социологът Улрих Бек: „Модерните опасности не се виждат с просто око. Те се разпространяват чрез навици, норми и реклами“.
Бирата е точно такава „невидима“ опасност - прикрита зад традиции, маркетинг и социални очаквания. Тя изглежда безобидна, но създава модел на поведение, който може да доведе до зависимост, спад в концентрацията, проблеми в училище и с близките, а в по-късен етап - до социална изолация.
Зависимостта не започва внезапно. Тя започва с рутината. Гео Милев е казал: „Най-страшното робство е това, което сам си избереш“. Бирата често се превръща в точно такова „избрано робство“ - навик, който изглежда безвреден, докато не започне да управлява времето, емоциите и отношенията на човека.
Това, че бирата е част от културата, не значи, че трябва да приемаме всичко свързано с нея безкритично. Медиите и рекламите често създават илюзия, че пиенето на бира е задължителна част от това да бъдеш „готин“, „мъжкар“ или „свободен“. Истината е друга. Според данни на Световната здравна организация, алкохолът е сред водещите причини за инциденти и преждевременна смъртност сред младите в Европа. И въпреки това, много родители и учители не говорят открито с децата за вредата от уж „леките“ напитки.
В заключение, нека се запитаме - наистина ли една бира е просто една бира? Или зад нея често се крият социален натиск, културни заблуди и неосъзнати зависимости? Бирата, превърната в символ на забавление и близост, е всъщност част от модел, който можем - и трябва - да променим.
Промяната не започва със забрани, а с осъзнаване. На първо място - трябва да говорим. Да изградим среда, в която приятелството не се измерва с чаши, а с доверие и смисъл. Да покажем, че съществуват и други начини за споделяне и почивка - чрез спорт, музика, книги, разговори, разходки. Младите хора не се нуждаят от алкохол, за да бъдат приети - нуждаят се от подкрепа, разбиране и примери за здравословни избори.
И може би е време да преосмислим дори езика си. Вместо да казваме „Да поседнем на по бира“, нека изберем „Да поседнем на по идея“, „на по истина“, „на по смях“. Защото истинските разговори не се нуждаят от бутилка - нуждаят се от сърце. А както казва Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“.

Алисия БОРИСОВА, X В клас