В търсене на оптимално здраве и благосъстояние, често се фокусираме върху отделни симптоми или конкретни органи. Но какво, ако ключът към разрешаването на хронични проблеми се крие в нещо толкова фундаментално като нашата стойка? Разговаряме с водещия специалист в областта на постурологията Маруся Пенева. Тя има бакалавърска степен от факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ на Русенския университет. Завършила е постурология в Българската школа по постурология и е квалифициран постуролог.
Тя е сертифициран експерт по остеопатия при дисфункция на стъпалата. Сертифициран експерт е по изработка на ортопедични стелки „Формтотикс“ и фирмата й „Динамик Комфорт“ е официален представител за България на „Формтотикс“. От 5 години се занимава с изработка на индивидуални ортопедични стелки, ателието й е на ул. Константин Иречек“ 6 в Русе, сайтът й е https://www.dinamic-comfort.com.

- Г-жо Пенева, думата постурология звучи непознато, какво всъщност е това - наука, философия, лечебна практика или нещо друго?
- Постурологията произлиза от латинската дума „postura“, която означава стойка. Това е научна дисциплина, посветена на научното и клинично изучаване на човешката стойка, като разглежда в дълбочина позицията на тялото. В България е сравнително нова, практикува се от около 8 години, но в световен мащаб има дълга история - от близо 80 години. Тя е част от т.нар. интегративна медицина, която цели да обедини различните медицински специалности, за да се получи цялостен поглед върху състоянието на пациента. Чрез изследване на позата на тялото, която е огледало на много от сигналите на организма, постурологията ни дава възможност да разберем как функционират компенсаторните механизми и дали тялото е в оптимална позиция, но без да се нарушава мускулният тонус.
- Защо е необходима постурологията в съвременната медицина? Каква е нейната добавена стойност?
- Не можем да изследваме един орган изолирано, без да проследим връзката му с останалите системи в тялото. Най-големият орган в човешкото тяло е фасцията, тъканта, която „облича“ тялото ни като един водолазен костюм. Именно чрез нея са свързани всички органи, всички части от нашето тяло. 
Например дъвкателния мускул е свързан с надлъжния свод на ходилото. И ето тук идва на помощ постурологията
защото чрез нея можем да открием първичния атрактор - първопричината за дадено състояние. Чрез постурологичните анализи можем да разберем дали пациентът е за ортопедични стелки или трябва да се работи на друго ниво - дъвкателни мускули, език, захапка и т.н. Искам да обърна внимание, че чрез постурологията се вижда ясната връзка между всички органи и системи на човешкото тяло, както и психиката. Тя е набор от знания и техники за наблюдения, и на базата на тях здравните специалисти могат да „разпитват“ тялото на пациента, страдащо от синдрома на постуралния дефицит.
- Какво представлява този синдром?
- Синдромът на постуралния дефицит, или още наричан постурално разстройство на отвеса, е описан още през 1979 година. Той възниква в резултат на промяна в баланса на мускулния тонус и постуралното равновесие. Това ще рече, че системата не е способна да поддържа правилна поза по „икономичен начин“. Характерно за него е клиничната картина, която включва клинични симптоми и признаци. По време на прегледа чрез набор от тестове се установява какво е отражението на даден орган върху останалите. Също така се дава оценка за общото състояние на ставите и какво ги е довело до това състояние. И накрая се стига до откриване на проблеми в ситуация на декомпенсация.
- Как протича един постурологичен преглед при вас?
- Прегледът е обстоен и изключително систематизиран. Обикновено се започва с подробна анамнеза (анкета), която пациентът трябва да попълни. Това е един стандартен формуляр, на базата на който постурологът се запознава с неговите оплаквания, заболявания в миналото, други медицински изследвания и всичко останало, което е от значение за поставяне на диагнозата.
Съществува разлика между стандартен медицински преглед и постурологичното изследване. Продължителността на прегледа е около час и половина и включва различни тестове. 
На базата на това, което изследваме, разделяме постурологичния анализ на три части.
Първа част се нарича „Погледът на орела“ - тук наблюдаваме пациента, снемаме анамнеза и извършваме интегриран постурологичен анализ (API). Нашият поглед е върху цялата постурологична система.
Втора част се състои от тестове „Мишлето Мики Маус“ - 
извършваме изследване на различни органи в тялото
Създаваме системна аргументация за състоянието в момента и търсим първопричината за това състояние, т.нар. атрактори.
Трета част включва тестове за „Ефекта на пеперудата“.
- Това е метеорологичен термин, който по-късно се превръща в една от най-използваните метафори в много сфери, какво представляват тестовете, за които говорите?
- Да, „Ефектът на пеперудата“ е формулиран от Едуард Лоренц през 1962 година за нуждите на метеорологията. Лоренц доказва как една малка причина, един малък стимул като трепкането на крилата на пеперудата във времето, може да предизвика много големи ефекти. Затова най-известната метафора е, че махването с крила на една пеперуда в Бразилия може да предизвика ураган в Тексас. В медицината е прието, че за да имаме много добри резултати, трябва да работим върху силата, интензитета, скоростта, т.е. да работим вътре. Но ето че има и друга възможност - да дадем някаква ефикасност чрез минималния стимул. А именно, ефектът на пеперудата е един от най-важните исторически примери, които действителността показва физическия потенциал на минималния стимул. Има много техники, които се базират на минимален стимул. Такава е Рейки - японската техника за уравновесяване психо-телесно, хомеопатията, микродозите. Всички тези техники се базират на минималния стимул.
С един минимален стимул даден организъм променя сам себе си, той се реструктурира
Колкото е по-малък стимулът, толкова по-добре се реорганизира. Или може да кажем, че вътрешната дезорганизация е краят на всеки терапевтичен подход. Това може да ви прозвучи  нереално, но е чиста наука и трябва да се научим как да третираме нещата в медицината. И само да добавя, че типът на реорганизацията зависи от вида на самия стимул, т.е. дали той ще бъде механичен или биохимичен.
В тази трета част ние, чрез въздействие на отделни части на тялото, установяваме как се действа на цялото, с други думи извършваме малкия стимул чрез т.нар. пертурбации. Те са външни за системата и изследващият стимулира тялото на пациента по минимален начин. Пертурбациите ни помагат да разберем коя е първичната дисфункция и коя е адаптиращата дисфункция, дали тялото е дисхармонично или хармонично. Именно с тях доказваме хипотезата, която сме изградили за пациента. Това се случва на базата на постурологичните рефлекси. Те реагират на някои стимули. При малък стимул рефлексът се активира и излиза. Обаче, ако стимулът е твърде голям, рефлексът може да се потисне.
- А дали може да се използва минимален стимул в биологична ситуация на здраве и болест?
- Една система като човешкото тяло, която е много добре организирана, има много висока вътрешна енергия. Това е т.нар. енталпия (Alta energia del Sistema). А когато системата има ниска вътрешна енергия, това е патологията и се нарича (Bassa energia interna del Sistema). Една неорганизирана система не отговаря добре на принципа на минималния стимул, т.е. една патология е винаги по-малко организирана отколкото целия организъм. Следователно, патологията отговаря само на стимули с висок интензитет. А здравата част на организма отговаря добре на принципа на минималния стимул, защото е с по-висока степен на вътрешна организация. Здравата част се реорганизира сама. Достатъчен е един много малък стимул. Следователно, малкият стимул се разпознава от здравето, а големият - от болестта.
- Какво може да се очаква от един постурологичен преглед?
- След като бъдат направени всички тестове, при които се дава оценка на баланса и проприоцепцията, се пристъпва към т.нар. ремодулация, прилагайки минималния стимул. 
Това го правим с набор от упражнения
Това са малки двигателни упражнения, които показваме на пациента и го обучаваме да ги прави сам, като следва елементарни правила. Например - вдишване и издишване, набор от очни упражнения, отваряне и затваряне на уста... Много добре се получава, когато пациентът ги визуализира, т.е. гледайки се в огледало, той активира съзнателността.
Упражненията се повтарят в определена последователност до момента, в който организмът успее да се реорганизира. Това се случва благодарение на дългосрочната памет. Но се изисква ангажиментът на пациента, една продължителна работа - най-малко 21 дни, но може да се стигне до 8 месеца. Този период е необходим, за да се изградят новите навици, нови рефлекси. Въпреки че резултатите могат да се видят веднага още на първия контролен преглед, нервната система се нуждае от това време, за да бъде напълно и трайно препрограмирана. Не се изисква голям стимул, а един малък, но да бъде повторяем.
- Колко пъти се правят упражненията?
- Всяко от тях се извършва 6 пъти, за да може да влезе в краткосрочната памет. Това се прави 6 пъти дневно, за да може да влезе в междинната памет и продължава 21 дни, за да влезе в дългосрочната памет.
Ето точно този принцип на малкия стимул ние прилагаме в постурологията, т.е. говорим за „Ефекта на пеперудата“. Използваме различни видове стимули, но принципът е един и същ. Малкият стимул води до голям ефект.
- На финала - може ли да направим кратко обобщение на постурологията?
- Постурологията предлага един холистичен и дълбок поглед към човешкото здраве, подчертавайки взаимосвързаността на всички системи в тялото. Тя ни учи, че понякога най-малките промени могат да доведат до най-големи резултати. Ако усещате, че вашето тяло не функционира оптимално, или търсите нов подход към хронични състояния, постурологията може да бъде правилният път за вас.