Футболист №1 на Русе за ХХ век - Никола Йорданов, избран в широко обществено допитване на „Утро“ на границата между миналото и сегашното столетие, получи още едно признание за огромния си принос към футбола в града. Частица от магията на голмайстора на „Дунав“ от времето, когато клубът не се бореше за влизане в елита, а за по-високо класиране в „А“ група, живее нов живот в централния пункт на Българския спортен тотализатор в Русе на улица „Муткурова“ 1 - на две крачки от „Александровска“. На видно място в пункта вече е разположена снимка на уникален гол на Никола Йорданов, отбелязан със задна ножица във вратата на „Спартак“ /Пд/. Майсторското изпълнение е помрачено от решението на рефера да го отмени. Впоследствие се оказва, че голът е редовен, но в официалната статистика го няма. Има обаче чудесен фотодокумент за него.
Инициативата за поставянето на тази снимка на това място е на журналиста, писател и русевед /ако може така да видоизменим думата краевед/ Хачик Лебикян.
Идеята е предложена на директора на тотализатора в Русе Елена Дечева, одобрена е от централното управление  и вчера беше реализирана. И това беше повод за събиране на славни ветерани и съотборници на Никола Христов в тотото. Там беше и дъщеря му Юлия. 
Ето какво разказва Хачик Лебикян.
„И до днес, 64 години по-късно, всички мои връстници - запалянковци и привърженици на нашия любим „Дунав“, си спомняме този великолепен и незабравим гол на м.с. Никола Йорданов. Тогава бях ученик в трети курс в Механотехникума. Мачът се състоя на 26 ноември 1961 г. Никола Йорданов (28 октомври 1938-31 юли 1991) е играл в „Дунав“ от 1960 до 1972 г. - общо 283 мача, отбелязал е 154 гола, а през 1961-1962 г. е голмайстор на „А“ Републиканска футболна група с 23 точни попадения. 
Голяма бе радостта ми, когато един мой съученик, приятел на негов братовчед, заведе мен и няколко души на гости у тях през 1962 г., за да видим Купата на голмайстора на България. Той живееше в блока на „Водно стопанство“ на днешната ул. „Борисова“ (тогава „Г.Димитров“). Кольо Йорданов вече беше получил Купата и тя заемаше специално място в неговия дом. Аз имах и преди впечатления от него, защото редовно ходех на тренировките на отбора на Градския стадион и виждах колегиалното му отношение към съотборниците си. Те всички бяха наистина един сплотен отбор. У тях Кольо Йорданов не се държеше като футболна звезда, с нас, момчетата, общуваше непосредствено и приятелски, докато разговаряхме за мачовете на „Дунав“ и неговите майсторски голове.
На следващата година снимката с този гол със задна ножица се появи в списание „Наша родина“. Купих списанието, изрязах снимката и я запазих досега, когато реших, че е добре, макар и след толкова години русенската общественост да я види. Мисля, че централния пункт на Спортния тотализатор в града е подходящо място тя да бъде експонирана.
На снимката е северната врата на футболния терен. Оценявам както чудесния гол, така и високите спортно-технически качества на тази фотография. Завиждам благородно на колегата-фотограф Христо Дуцкинов, когото не познавам, че е успял с тогавашната техника да  „улови“ и запечата както футболиста във въздуха, така и топката в мрежата на фона на падналия защитник и хилядната русенска публика. Той имаше фотоателие на площад „Александър Батенберг“ (тогава „Девети септември“). Цялата сграда, в която имаше аптека, книжарница, плод-зеленчук, сладкарница „Бригадир“,  беше съборена през 1993 г. и на нейното място се построи Бизнес център в пълна дисхармония със стария русенски площад, състоящ се само от паметници на културата от края на ХIХ и началото на ХХ век“.

Юлия Йорданова: Винаги сядахме зад
вратата и никога не коментираше след мач

Специален гост на малкото тържество в централния тотопункт вчера беше една от дъщерите на Никола Йорданов - Юлия. Ето какво разказа тя. 
Аз съм се родила, когато той е спрял да играе. Виждала съм го на терена само като ветеран, по пък двамата с него ходехме на мачове. Атмосферата беше невероятна! Той сядаше зад вратата, никога не сядаше на централните трибуни. Всички минаваха и го поздравяваха: „Бачо Кольо, бачо Кольо! Как си ти, какво правиш?“, а той казваше: „Аз не мога да гледам нищо!“. Не се сърдеше, разбира се, но наистина не можеше да види какво става на игрището. Затова винаги сядахме зад вратата, за да има малко спокойствие. Никога не коментираше след мач, защото казваше: „Вие не сте били там и не знаете какво е“. Той беше много тихичък - не на една, а на две мравки път правеше.
Знам например, че е канен да отиде в ЦСКА, но той казваше: „Дума да не става, човек! Аз не мога да оставя отбора тук!“. Имам снимки, на които се вижда как слиза от автобуса на пиацата на хотел „Дунав“ и хората го носят на ръце.
Казвал ми е, че преди мачовете задължително си е представял как ще се случат нещата и се е чувствал готов, когато се случи ситуацията - сякаш вече му се е случвала и отиграна. Иначе вкъщи, с тези две момичета, които имаше, сме играли футбол. Сега се смеем, че и Бербатов има две момичета, и Стоичков има две момичета! Общо взето, аз го помня като човек, който си ми беше баща, а не толкова като спортист. Виждала съм и отношението на хората - как го помнят независимо от това, че от толкова много години го няма. Веднъж ми бяха вдигнали колата с репатрак и полицаят реши да запише имената ми. А аз запазих във фамилията си и името на тате - да се чува и то, поне докато ме има. Полицаят чу фамилията ми, разбра кой е баща ми и каза: „Този човек ме е радвал цял един живот! Вземи си колата и заминавай!“. Помислих си - 20 години, откакто тате го няма, а ми отваря врати... Той казваше: „Направи добро и го хвърли зад себе си“. Майка ми е разказвала, че те са го откраднали от Тръстеник в Плевенския край /след един сезон в Спартак /Пл/, където Никола Йорданов недвуслислено показва, че ще стане невероятен футболист - б.а./ и са го крили тук - на Текето. Тогава във вестниците са писали за „аферата Мъцин“, той се казва Никола Йорданов Мъцин. Но всичко приключва благополучно, татко става играч на „Дунав“ и нататък историята е известна.

Елена Дечева: Това може да е първа стъпка към Кът на славата

Идеята за поставянето на този великолепен кадър в централния тотопункт е изцяло на Хачик Лебикян. Той ни я предложи, а ние я приехме и я съгласувахме с централното управление. Там също я приеха радушно, за да се стигне до днешния ден, каза директорът на Българския спортен тотализатор в Русе Елена Дечева.
Никола Йорданов е символ не само на футбола, а и на спорта в нашия град, символ на майсторството и честната игра. И е възможно снимката от този негов гол да стане начало на своеобразен Кът на славата, защото спортът в Русе има много паметни моменти и постижения, завърши г-жа Дечева.