Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В предложената кратка бележка ще представя значението на два фразеологизъма от библейски произход, употребявани в българския език.
ГРАДЯ НА ПЯСЪК означава предприемам нещо съвсем несигурно, нетрайно, от което няма да има резултат. Използва се и вариантът строя на пясък. Произходът на фразеологизма е свързан със следното сравнение: „26. А всеки, който слуша тия Мои (на Иисус Христос – в с.м. И. Б.) думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; 27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха не тая къща, и тя рухна, и срутването ѝ беше голямо“ (Мат. 7; вж. и Лук. 6: 49). 
Смисълът на сравнението е следният. Думите на Иисус Христос трябва не само да се слушат, но и да се изпълват. Простото назоваване християнин още не дава право на блаженство (вж. Иак. 2: 13-26; изяснение вж. в Хр. Попов. Ръководство зза изясняване Четириевангелието и Книга „Деяния апостолски“. С., Синодално издателство, 1991, с. 207). В тази притча пясъкът е метафора за ненадеждна, несигурна опора на нещо. Самият Господ Иисус Христос оприличава хората, които слушат думите Му и ги изпълняват, на човек, който е построил къщата си върху камък и затова тя не е съборена от дъжд, от прииждане на река и от ветрове (Мат. 7: 24-25; Лук. 6: 47-48).
Фразеологизмът градя на пясък се употребява и в други езици, например в украински (будувати на піску), немски (auf Sand bauen), английски (build on sand), норвежки (bygge på sand), френски (bâtir sur le sable), португалски (edificar sobre areia), испански (edificar sobre arena) и италиански (costruire sulla sabia).
КРАEЪГЪЛЕН (КРАЙЪГЪЛЕН) КАМЪК означава най-важната, най-съществената част на нещо, основата на нещо. Фразеологизмът воде началото си от Книгата на пророк Исаия: „затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камык, – камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами“ (Ис. 28: 16). Тези пророчески думи Господ Иисус Христос отнася към Себе Си (вж. Мат. 21: 42; Марк. 12: 10; Лук. 20: 17). Св. св. Петър и Павел също така свързват предсказанието на пророк Исаия със Спасителя (вж. Деян. 4: 11 и Рим. 9: 33), защото „Иисус Христос е основата на новата Сионска крепост – новозаветната Църква“ (вж.Ветхия Завет. С., Синодално издателство, 1990, с. 79 – 80).
Фразеологизмът краеъгълен (крайъгълен) камък се употребява и в други езици, например в руски (краеугольный камень), украински (наріжний камінь), полски (kamień węgielny), чешки (základí (úhelný) kámen), словашки (základný kameň), немски (der Eckstejn), холандски (hoeksteen), английски (cornerstone), норвежки (hjørnestein, grunnstein), френски (pierre angulaire), португалски (pedra angular), испански (piedra angular), италиaнски (pietra angolare), албански (guri i qoshes; guri themeltar), новогръцки (ὁ ἀκρογωνιαῖος λίθος) и турски (temel taşi).

Иво БРАТАНОВ