В сърцето на Русе, където индустриалното и историческото наследство се преплитат, двама млади предприемачи - Гергана Игнатова (34 г.) и Мирослав Млекаров (37 г.) - създадоха една от най-бързо развиващите се марки комбуча в България - „Gut2Be“ - и първата по рода си в Източна Европа, съчетавайки традиционна ферментация с индустриален подход и здравословен начин на живот.
Комбуча или чаена гъба е вид гъба, симбиотична колония от бактерии и дрожди, затова е известна още и като SCOBY (Symbiotic Colony of Bacteria and Yeast - „симбиотична колония от бактерии и дрожди“). Културата се развива в чаена среда и чрез естествения процес на ферментация превръща захарта в органични киселини и въглероден диоксид. Историята на комбуча започва през 250 г. пр. Хр., когато хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай. Наричали я еликсир на безсмъртието, а днес е позната като чай на безсмъртието. Няколко века по-късно в Австрия я наричали комбухер, а в Америка - комбуча, но на много хора била позната просто като „гъбата от Манджурия“.
От домашната кухня до индустриалното производство
Идеята да произвеждат комбуча се ражда в семейния им дом в Русе. Но преди това всичко започнало почти на шега с подарък за Гери от Испания.
„Когато майка ми ми изпрати гъбата, въобще не знаех за какво става въпрос. Оставих си я в хладилника - 1-2 седмици никакво внимание. После започнах да чета малко повече и направих първата комбуча вкъщи. Тя много ми хареса и започнах да си зареждам бутилки с различни вкусове“, разказа Гери.
След като приятели и роднини останали очаровани от плодовите й отлежали версии (ябълка, праскова, джинджифил), тя решава заедно с Миро да премине от домашен опит към малко производство.
Мирослав, с опит в бизнеса и стратегията, първи разпознава пазарния потенциал на пробиотичната напитка. Двамата отдават месеци на усъвършенстване на домашната рецепта: селектиране на подходящи чайове, оптимизиране на захарността и процентиране на ферментацията с помощта на SCOBY.
Борба с природата и бюрокрацията
Пътят към първата бутилирана серия не е лек: по собствено признание през първите три години над 10 тона течност са били изхвърлени, защото не отговаряла на качествените им стандарти. Всеки метален ферментационен съд крие риск от температурни колебания; една единствена нощ на прекалено топло време може да прекъсне баланса и да превърне комбучата в прекалено кисела или неустойчива напитка.
„Бяхме минали през ада и обратно - банки ни отказваха финансиране, бюджетите ни прескачаха повече от 15 пъти, но не се отказахме“, споделят Гери и Миро.
Когато всички финансови институции им отказали кредит, те рискували личните си спестявания, за да изградят малък ферментационен цех в индустриална сграда край Русе.
Индустриален цех и високотехнологични партньори
Днес работният им комплекс включва специализирани хромникелови съдове за ферментация, контролирана климатизация и американска кенинг-машина от най-висок клас, която гарантира стерилност и запечатване на бутилките по същите стандарти, както при големите световни производители.
Суровините идват от утвърдени български производители: висококачествен черен и зелен чай, кристална вода, органична тръстикова захар и натурални плодови аромати без изкуствени добавки. Управлението на процеса е автоматизирано и включва постоянен мониторинг на киселинността и алкалността /pH/, температура и концентрация на остатъчна захар, за да се постигне еднообразно качество при всяка партида.
А как стои въпросът с персонала? Това дори не е въпрос - в цеха работят единствено Гери и Миро. И се шегуват, че това е завод за двама.
Пазарен успех: месечен ръст от над 20%
След стартирането официално през 2022 г., „Gut2Be“ комбуча отчита двуцифрен месечен ръст - над 20% средно всеки месец, с приходи от 15-20 000 лв. месечно. Днес продуктът се предлага в цяла България чрез онлайн магазин, вериги биохрани и специализирани магазини, а отскоро стига и до пазари в Румъния, Унгария и Швеция.
Клиенти хвалят „Gut2Be“ за неговата лекота на вкуса, фината газираност и изключително ниско съдържание на захар в сравнение с останалите био-напитки. Ревюта в здравословни блогове и лайфстайл платформи го препоръчват като ежедневно тонизиращо средство за стомашно-чревния баланс и за освежаване през летните горещини.
Отзиви и отличия
„Изпробвах комбучите на „Gut2Be“ заради приятели и останах изумен колко свеж и плодов е вкусът. Това е най-добрата българска комбуча, която съм опитвал!“, коментира здравословният блогър PavelKo_Bio.
„Достойна за международното първенство“, възкликват в местен обзор, след като „Gut2Be“ бе поканена да представи България на световно състезание по комбуча през есента в Барселона.
Кои са Гери и Миро?
Гергана Игнатова е маркетинг специалист с образователен профил в управлението на малки предприятия. Силно мотивирана от био-либералния начин на живот, тя посвещава свободното си време на изучаване на ферментационни технологии и пробиотици.
Мирослав Млекаров идва от сферата на логистиката и финансовия мениджмънт. След няколко години в корпоративна среда решава да вложи опита си в социално-предприемаческо начинание. От началото на съвместната им дейност през 2021 г. той отговаря за бизнес развитието, маркетинга и международните партньорства.
В личния им живот двете страсти - здравословният начин на хранене и пътуванията - се преплитат в стремежа им да предложат продукт, който съчетава естествените процеси на ферментация със съвременни стандарти.
Как комбуча направи Русе столица на пробиотиците
В няколко последователни интервюта Гери и Миро споделят, че целта им е не просто да произвеждат напитка, а да образоват българите за ползата от ферментиралите напитки и храни. Те планират разширяване на продуктовата линия с кефир и други натурално ферментирани пробиотици, както и организиране на работилници в цялата страна.
Чрез усилен труд, десетки хиляди литри ферментация и неизброими нощни проби, Русе вече има своя малък „пробиотичен хъб“, където комбучата се ражда от страст и знание. „Gut2Be“ се превърна в емблема за българско предприемачество, което преодолява трудности и достига международни пазари, доказвайки, че успешна история може да се напише и в „тяхната кухня“.                 

Гери и Миро - от бюрократичната
мелница до сбъдването на мечтата

В интервю за кореспондента на БНР в Русе Ася Пенчева Гергана Игнатова и Мирослав Млекаров разказват за пътя от идеята за производство на малко познатата у нас напитка до поканата за Световното състезание по комбуча. Дали на етикетчето с русенски адрес ще заблести медал, ще стане ясно през октомври.

- Как един бизнес достигна до световно състезание и какво струва това на двама млади предприемачи? Как започна всичко?
Гери: Когато моята майка ми изпрати гъбата, аз въобще не знаех за какво става въпрос и даже я неглижирах. Оставих си я в хладилника една-две седмици без никакво внимание. После, след като се освободих, започнах да чета малко повече и направих първата комбуча в къщи. Тя пък взе, че много ми хареса и започнах да си зареждам бутилки с различни вкусове. Имаше тестове и проби. Това беше периодът, в който се запознахме с Миро, започнахме да живеем заедно и той започна да бърка в общия хладилник. Един ден ме попита: „Какви са тези бутилки?“. „Комбуча“ - отвърнах му. Той се учуди: „Че ти пък откога правиш комбуча? Дай да я пробвам!“. Дотогава беше пил купена от магазина комбуча, но след като опита тази, много я хареса. Така решихме да започнем да я предлагаме и на хората. 
- Кажете няколко думи за технологията на бизнеса.
Миро: Минахме буквално през ада. Започнахме с бизнес план, който се оказа тотално недостатъчен дори за стартиране на бизнес процесите и започна едно всекидневно пресмятане. Надскочихме бюджета си над 15 пъти, което съответно ни доведе до изключително труден живот, докато успеем да наберем сила. Всички банки ни отказаха, а Европа застава зад всякакъв тип земеделски и селскостопански бизнеси. Ние се намираме в градски район и не можем да покрием абсолютно нито един критерий за финансиране от европейски фондове, затова всичко в момента стъпи на нашите плещи. Беше доста, доста трудно, докато успеем да изградим цялата тази екосистема, която виждате в момента.
- Колко работници имате?
Миро: Двама и те са пред теб. Абсолютно всички процеси при нас са автоматизирани и продължаваме с автоматизацията. Идеята ни е да можем да направим този процес изцяло компютърно контролируем. Разбира се, това ще доведе и до още по-високо стандартизирано качество на продуктите ни. 
- В кои държави продавате?
Миро: В момента продаваме в Румъния, Унгария, Швеция и България. 
Гери: Постоянно комуникираме с клиентите. Няма клиент, на който не сме отговорили, не сме върнали обаждане и не сме се поинтересували как му вървят процесите след това. Защото освен напитката, ние продаваме и гъба, с която човек, ако не иска да си купува напитка, може - както аз стартирах в къщи - да си я направи сам.
- Това не ви ли създава нова конкуренция?
Гери: По никакъв начин, защото за нас е важно хората да се научат да я пият. А и опитът ни показва, че хора, които си купуват комбуча гъбата и започват ферментационни процеси вкъщи, много бързо се отказват. Не поради някаква друга причина, а защото колкото и просто да звучи, има определени тънкости и особености, които ако не спазиш, напитката ти няма как да стане. Когато човек свикне веднъж с нея, с вкуса и аромата й, той започва да си я купува отново, дори и да има възможност да си я направи вкъщи. За нас наистина е важно хората да свикнат с напитката комбуча, защото за разлика от САЩ, Азия и много от държавите в Европа, където тя е много разпространена, на Балканския полуостров не е толкова позната. Затова ние имаме мисия - да научим хората да свикнат с тази напитка. 
- Защото тя им носи какво?
Гери: Много ползи, защото тя е истински пробиотик. Съвсем различно е да приемаш пробиотик от ферментирали храни, от това, да отидеш в аптеката и да си купиш синтетичен пробиотик - просто организмът ти го приема по съвсем различен начин. Докато при ферментиралите храни пробиотикът се усвоява 100 процента, при един пробиотик, който е закупен от аптеката - с колкото и силна реклама и какъвто и голям гръб да стои зад него - пробиотикът се усвоява не повече от 30 процента. Това звучи фрапиращо и много малко хора го знаят. Наблюдаваме как еди кой си инфлуенсър рекламира еди какъв си пробиотик и се главозамайва колко пъти хората са гледали тази реклама, защото това действа и на подсъзнателно ниво. И когато вече се е разболял, човек започва да се чуди как да се оправи. А според нас процесът трябва да започне обратно - трябва да има превантивни мерки. Когато се грижиш за себе си и внимаваш какво точно правиш, нещата в дългосрочен план изглеждат по съвсем различен начин. 
- Как стигнахте до Световното състезание за комбуча. 
Миро: Ние сме едни от малкото поканени да участват в две от категориите, с два наши продукта. Изключително сме горди с тях, защото са може би уникални за целия свят. Произвели сме ги по наша рецепта, която сме абсолютно сигурни, че никой не може да репликира. Дори да кажем как се прави, всички неща, които влияят на производството на комбуча, те няма как да бъдат репликирани на друго място. Категориите са няколко, като  тази година ние се явяваме само в две от тях. Но специфичното и хубавото е, че те ни потърсиха, а не ние - тях.