България разполага с една от най-добрите мрежови свързаности в Югоизточна Европа с трансграничен капацитет над 4000 мегавата, което позволява значителен внос и износ на електроенергия. Въпреки това ценовият синхрон с останалата част на Европа е затруднен и в тази посока са необходими продължаващи координирани усилия на европейско равнище за справяне с предизвикателствата, породени от високите, волатилни цени на електроенергия, особено в нашия регион. Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова на форума "Green Transition Forum 5.0 : Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" в София.
Днес е вторият ден от петдневния форум, посветен на зелените иновации и устойчивост. Това е пето издание на форума. Организатори са "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum) и Дир.бг (Dir.bg). БТА е медиен партньор. 
Петрова посочи, че причините за тази ситуация, които се изследват съвместно с екипите на ЕК, са свързани освен с ограниченията на междусистемни преносни капацитети в Централна Европа, също с процеси, свързани с промяна на климата, ограниченост на водни ресурси, промяна в профилите на производство и потребление, липсата на гъвкавост в системите, геополитически контекст, включително ситуацията в Украйна и Молдова, зависимостта на цените на електроенергията от природния газ.
Заместник-министърът отбеляза, че продължава наблюдаваната съществена разлика в цените между нашия регион и Централна и Западна Европа. Тя добави, че средно от началото на тази година разликата е от порядъка на 19 евро за мегават час, като значително се увеличава в отделни моменти. Съчетано с високата волатилност на цените, това налага да се постави приоритет върху гъвкавостта и устойчивостта на електроенергийната система в региона, плавно интегриране на производството на енергия от ВЕИ, подкрепа за трансграничните потоци и стабилността на по-широката електроенергийна мрежа в Съюза, каза Петрова.
Тя посочи още, че друг фокус е мобилизирането на незабавна подкрепа за различните участници на пазара, предприятията и домакинства, за да се справят с волатилността и високите цени. Петрова отбеляза, че в Министерството на енергетиката има работен процес в това отношение с широко участие на заинтересовани страни.
Заместник-министърът посочи още, че по отношение на бизнеса практиката ясно показа, че волатилността на енергийните цени има пряко отношение върху конкурентоспособността. Затова усилията ни са насочени върху създаване на един автоматизиран механизъм, който да предоставя необходимата подкрепа непосредствено в момента, в който тя е необходима, както и диференциране на подкрепата, така че да се гарантира тази подкрепа според стопанската дейност и мащаба на влияние на цените върху конкретното производство, обясни Петрова.
По отношение на домакинствата освен компенсаторни модели с фокусирана подкрепа, това, което е много положително е, че най-накрая има ясно структуриран, координиран механизъм за адресиране на една устойчива реформа за енергийната бедност, която да изработи адекватен механизъм, базиран на реални потребности и  данни за мобилизиране на подкрепа за енергийно бедните и уязвими домакинства, каза Петрова.
По отношение на пазарните механизми пълната либерализация на пазара на едро на електроенергия е без алтернатива, но в същото време съществени усилия трябва да бъдат положени върху подготовката на всички пазарни участници, както и да се осигурят гаранции, че нито едно домакинство няма да бъде застрашено, каза заместник-министър Петрова като добави, че много удовлетворяващо е, че има разбиране и координация с ЕК по този въпрос.
Според Петрова, с оглед по-ясни и предвидими цени, трябва да се усъвършенства пазарният модел като посочи, че е отворена дискусията върху иновативни подходи като договори за разлика, дългосрочни договори за изкупуване на енергия, ангажиране на капацитет, както и подобрена свързаност и трансгранична координация.