В свят, в който стойността на парите се топи с всяка изминала година, търсенето на алтернатива на традиционните валути става все по-интензивно.

В епоха на висока инфлация, рекордни дългове и монетарна нестабилност, много инвеститори се обръщат към криптовалутите – особено към биткойн – с надеждата, че това е новото злато на XXI век. Но доколко реална е тази защита на капитала?

Инфлацията по същество представлява увеличение на общото ценово равнище, което води до намаляване на покупателната способност на парите. Когато заплатата ти остава същата, а хлябът, бензинът и ипотеката растат, това е инфлация в действие. Най-често тя е резултат от свръхпечатане на пари или от глобални сътресения – като пандемии, войни или сривове във веригите за доставки. Именно в такава среда криптовалутите започнаха да се позиционират като средство за съхранение на стойност.

Биткойн и инфлация е често срещана тема в анализите на инвеститори и икономисти. С ограниченото си предлагане от 21 милиона броя, биткойн се възприема като дефлационен актив – обратното на повечето национални валути. Неговата предварително зададена емисионна политика го прави предсказуем, за разлика от политиките на централните банки, които често действат под натиска на правителства и финансови кризи.

Привържениците на биткойн го наричат „дигиталното злато“, твърдейки, че той предлага същата функция на защита срещу инфлация, каквато златото е изпълнявало векове наред. Има дори исторически моменти, в които цената на биткойн се покачваше паралелно с ръста на инфлацията в някои развиващи се страни – като Венецуела, Турция или Аржентина. В тези случаи биткойн наистина се използваше като бягство от обезценяващи се национални валути.

Но реалността е малко по-сложна. В краткосрочен план, биткойн и останалите криптовалути показват силна волатилност. Един ден активът може да нарасне с 10%, а на следващия да загуби същото. Това прави криптовалутите по-подходящи за спекулация, отколкото за консервативна защита на капитала. Също така, при пазарни сривове криптопазарите често се движат в синхрон с акциите, а не в противоположна посока, което поставя под въпрос ролята им като „хедж“.

Друг проблем е, че голяма част от общественото възприятие на криптовалутите все още е в процес на изграждане. Докато златото е било средство за съхранение на стойност хилядолетия, биткойн съществува от едва 15 години. Това прави историческото сравнение трудно, а доверието – крехко. Дори регулаторните рискове остават сериозен фактор, който влияе на цената и възприемането му като защитен актив.

От друга страна, блокчейн технологията дава възможност за създаване на стабилни монети (stablecoins), които са обвързани с реални активи като щатския долар или златото. Те се използват масово в DeFi екосистемата и предлагат на потребителите възможност да запазят покупателната си способност, без да се излагат на волатилността на биткойн или етереум. Това е особено полезно в страни със слаби валути и ограничен достъп до доларови активи.

Криптовалутите могат да бъдат средство за защита от инфлация, но с някои условности. За дългосрочни инвеститори, които разбират рисковете и имат търпение, биткойн може да играе ролята на дигитален хедж. За хора с ниска толерантност към волатилност, по-добрият избор вероятно е балансирано портфолио с комбинация от традиционни и нови активи. И най-важното – каквато и стратегия да избереш, информираността остава твоето най-добро оръжие срещу инфлацията.