„Два гола на звезда на „Левски“ не стигнаха на България в маранята на „Колежа“, бе заглавието на реномиран спортен сайт след контролата срещу Кипър в Пловдив /2:2/.
Във вторник „звездата“ влезе като разерва в злополучната проверка срещу Гърция на остров Крит и така се опита да спре топката, че тя отскочи от крака му като от бордюр. Това отиграване бе илюстрация на всичко, което представлява днес националният ни отбор. 
Алекс Колев и другите юнаци изглеждаха на светлинни години от класата на южните съседи. През първото полувреме се държаха долу-горе прилично и успяха да удържат защитния вал, но през второто бяха като ученическо отборче от петокласници, хванати на „пиян морков“ от батковците в училищния двор. 
След мача капацитетите, а и самите играчи, бяха категорични - причина за поредното падение с 0:4 била лошата физическа форма. Гърците били свежи, а иначе нашите не стояли по-долу като техническа култура.
С тази култура не създадоха нито едно голово положение. Халфовата линия се загуби, защитата направи груби грешки. Напред - нищо!
Антон Недялков даже каза в почти прав текст - няма как да растем с нивото в България и да бъдем в перфектна кондиция. Освен това в клубните ни отбори трябвало да играят повече българи. Казва го - забележете - футболист на „Лудогорец“!
Да приемем, че лошата физическа форма стои в дъното на провала. Хубаво, но срещу Гърция не играха само футболисти от калпавото ни вътрешно първенство, а и „чужденци“ - Симеон Петров, Християн Петров, Фабиен Нюрнбергер, Лукас Петков, Адриан Краев, Илия Груев, Георги Миланов, Мартин Минчев. Като физика те бяха на същото ниво, но какво ли се чудим - нито един от тях не играе в голям отбор извън България. Ако изключим Груев, разбира се. 
Чуете ли например за „Каса Пия“, да знаете, че това е тимът на Адриан Краев в Португалия.  
Да ви кажем и за централния защитник Симеон Петров. Този младеж стори чудо, след като в продължение на месец изпадна с два отбора. Първо с „Шльонск“ в Полша, а после повтори номера като преотстъпен в унгарския „Фехервар“. 
Германските българи Нюрнбергер и Петков са ясни - те са играчи на отбори от Втора Бундеслига. 
Нападателят Мартин Минчев напусна „Черно море“ през 2020 година. Приносът му към втория и първия отбор на „Спарта“ /Прага/ беше 80 мача със 17 гола. Наскоро бе освободен от турския „Ризеспор“. Там за 38 срещи вкара цели 3 попадения! От есента ще се мъчи в полския „Краковия“.
Така е с всички останали „легионери“ - слаби футболисти в слаби отбори, но повечето пък - със самочувствие. Един от тях - Андреа Христов, даже обяви преди време, че няма да играе повече за националния отбор, щото нещо бил обиден. 
С този момък италианците от „Козенца“ изпаднаха преди месец в Серия „С“, третото ниво на Ботуша. 
Сега фокусът ще бъде насочен към Илиян Илиев с поредния ултиматум - да избира между националния отбор или „Черно море“. И какво като избере работата само с държавния тим - ще повлияе като шаман с молитви или с вуду магии за възраждане на българския футбол? Да си припомним нещо елементарно от математиката - сборът от нули дава нула. Дори и да са 11.
С тази повсеместна посредственост не ни чака нищо добро. Особено на световните квалификации през септември. За беда почваме серията с мач срещу Испания. 
На 21 май 1933 година България играе срещу испанците на стадион „Чамартин“ в Мадрид. И губи с 0:13! 
Само цитираме статистика.